Според великия учен Блез Паскал, всички ние се страхуваме от тишината на нашето съществуване, от самотата, която предполага то, като запълваме времето си с безсмислени занимания. Вместо да търсим покой на ума и умение за самодостатъчност, ние постоянно се разсейваме. Ключовото в това разбиране е, че първото нещо, с което човек трябва да се учи да свиква, е изкуството на усамотението.

Когато хората се приберат по домовете си и суматохата по улиците заглъхне; когато колите се кротнат в гаражите, а прозорците угаснат, самотата се промъква в душите ни и започва да буди съмнения. Иначе трезвите ни умове, застават пред лицето на своето кадифено тъмно и главоблъсканицата на ежедневието се завърта в изкусителен танц. Можем ли да спрем да се боим от самотата?