Книгата – най-добър приятел - II

Hera.bg

Искра Виденова
Личният пример
Както вече казахме, няма нищо по-заразително от личния пример. Ако детето ни вижда постоянно с книга в ръка, съвсем естествено ще реши да ни последва. Глупаво е да се опитваме да разпалим детския интерес към четенето, ако единствената „литература”, към която посягаме са инструкциите на миялната машина или микровълновата.

Ново и добре познато
Децата са истински консерватори. Докато за нас е скучно да гледаме поовторно даден филм или предаване, те са способни всеки ден да четат (или да искат да им четем) една и съща книжка или приказка. Това е техния път към познанието. И все пак трябва да разнообразяваме репертоара им, като им предлагаме нови книжки.

Губене на време
От всичко обаче, най-важна е мотивацията или въпросът: „Защо трябва да чета?”, който рано или късно детето ще си зададе, особено при наличието на други интересни занимания. Ние сме тези, които трябва да му обясним, че четенето ще го подготви пълноценно за живота. Историите ще го научат на нови и интересни неща, героите – как да разбира другите хора, трудностите - как да реагира в различни ситуации. А това знание на свой ред ще му помогне да постигне по-големи успехи в живота, да открие и да реализира собствените си таланти.

На вкус и на цвет товарищей нет

Когото детето е съвсем малко, проявява интерес към всяка книжка. Постепенно обаче неговата индивудуалност започва да се оформя и малкия човек вече заявява своите предпочитания. Необходимо е да се съобразяваме с вкуса му, дори на нас да не ни е по сърце. Например много момченца предпочитат научно-популярната литература пред художествената. Ако в този момент се опитаме да моделираме вкуса му, единственото, което можем да постигнем е, детето внезапно да изгуби интерес към книжките.

Без излишни амбиции

Всички сме чували за деца, които са започнали да четат още на 3 годишна възраст и това ни изпълва с амбицията да докажем, че и вашето гардже не пада по-долу. Но на тази възраст децата четат чисто механично, без да могат да вникват в смисъла на разказа и това за тях е уморително и досадно занимание. Когато книгата им се чете от възрастен, нещата стоят съвсем иначе – те са съсредоточени не над това, как правилно да подредят буквите в думи, а се потапят в сюжета. Затова не бива да бързаме с уроците по четене – всяко нещо с времето си.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=1016