Ситония – идилия между човека и природата

Hera.bg

Искра Виденова
Полуостров Халкидики е едно от най-зелените кътчета на южната ни съседка Гърция. Трите му ръкава – Касандра, Ситония и Атос се врязват в Егейско море и образуват живописни заливи с кристално чисти води и приказни плажове.

Всеки от ръкавите има неповторима атмосфера и ако преминетe по цялото 500 километрово крайбрежие на полуострова, ще останете с усещането, че сте посетили три различни свята. В случай, че доброто прекарване за вас означава лъскава обстановка, шумни таверни и типично курортната атмосфера, със сигурност ще ви допадне в Касандра. Този ръкав е равнинен и само големите хотели се извисяват пред погледа на преминаващият посетител. Главната разлика с родните ни курорти е, че въпреки оживлението, тук не е пренаселено и има много зеленина и екзотична растителност.

Лично аз отдавна жадувам да избягам от всякаква суматоха, пък било и тя ваканционна и затова продължавам пътешествието си към вторият ръкав Ситония. Още докато навлизам в него ме завладява усещането, че на това място времето е спряло. Стърчащите хотелски сгради изведнъж изчезват и пред очите ми се извисяват единствено планински склонове и зелени гори. Месецът е май и растителността е свежа, а въздухът кристален. Дишам с пълни гърди и не мога да повярвам, че няма и следа от смок и автомобилни газове, а само морски полъх и аромат на цветя.


В тази част на Халкидики има малко хотели, които са разположени на големи разстояния един от друг. Мястото, където трябва да отседна е на километър от селцето Никити и с изненада откривам, че в близост до него има само частни вили, който в тази част на годината са пусти и само разкошните им градини напомнят за техните обитатели. Дори и хотелът се е слял с пасторалната обстановка, с ниските си живописни сгради и лястовичите гнезда, обитаващи всеки един балкон. Не мога да си спомня откога не съм се събуждала от птичите песни, а не от хорската глъч. Ако от месеци мечтаете да се наспите блажено, със сигурност това е най-подходящото място.

По крайбрежието на Ситония няма дълги пясъчни ивици. Хълмовете и буйната растителност се спускат до самите води на Егейско море и само малки и спокойни плажове се гушат между тях. Полуостровът е ежегодно награждаван със Син флаг от Европейският съюз за кристално чистите си води. Ще се учудите колко живот има в тях и ни следа от човешката дейност, като до болка познатите ни найлонови торбички, кутийки от бира и фасове.

Добре е да отидете до Ситония с кола, за да може да обиколите всички скътани заливчета, живописни селца и рибарски биваци. Историческите забележителности в тази част на Гърция не са много, но истинското очарование на това място се крие в съхранената връзка между хората и природата. За човек като мен, жител на душен и бетонен град, попадането на това място е като прераждане. С цялото си същество усещам, че животът кипи около мен, истинският живот, а не мъртвешката суматоха на урбанизацията.

От дясното крайбрежие на Ситония ще можете да видите далечните очертания на планината Атос, която е разположена на третия ръкав на полуострова – Света гора. Свободно можете да достигнете само до началото му, защото малко след Уранонополи започва автономната територия на най-старата монашеска република в света. Достъпът на жени в Атон е строго забранен и дори мъжете поклонници трябва да се снабдят със специално разрешение. Тази тайнственост само изостря любопитството на туристите и ежедневно множество кораби обикалят непристъпният ръкав. Те тръгват от Уранонополи и Ормос Панагиас – селце, намиращо се на най-тясната част на Ситония. По време на круиза се виждат 10 от 20-те манастира и дивата, девствена красота на крайбрежието.

Преминаването през ръкавите на Халкидики е като пътуване през времето. Луксозната курортна обстановка на Касандра е следвана от пастроалната идилия на зелената Ситония. Съвсем назад във вековете на Средновековието е застинал аскетичният Атон. Това усещане за преход между епохите се засилва и от промяната в релефа – от равнините на първия ръкав до непристъпните планински склонове на Света гора.


Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=227