Воинът в нас – имунната система

Hera.bg

Цвети Цанева
На прага сме на сезона на грипните щамове с животински имена, вечно течащите носове и покашляне от всички страни. Първата есенна вълна може да ни е отминала, но сега спасението е все по- трудно. Затваряме се в помещения с големи маси хора, разходките са все по- трудни, както и намирането на пресни плодове и зеленчуци за сметка на мазните и сладки храни, предвид наближаващия празничен период. Съвсем адекватно на този сезон отвсякъде ни облъчват реклами на продукти, които „ефективно се борят със симптомите на грип/ кашлица/ простуда/ хрема”, без да преборват самия им причинител. Лекарите препоръчват чудодейни ваксини и имуностимулатори с умъртвени или живи вируси, със съмнителни ползи, на фона на страничните си ефекти. Но има една ключова роля в преживяването на този неприятен сезон – тази на имунната ни система.

Какво е точно имунната система и как функционира тя? Имунната система е динамична обвързаност на разнообразни органи, жлези и произвежданите от тях активни клетки, белтъци и антитела. Това са тимусната жлеза, костният мозък, далакът, лимфните възли, разположени на ключови места в тялото. Клетките „войници” в имунната защита са: антитела с белтъчна основа – имуноглобулини, цитокини, лимфокини, както и макро- и микрофагите, В- и Т-лимфоцитите, NK-клетките и други специфични клетки. Когато в организма попадне вредител: вирус, бактерия, гъбичка или друг, антителата, с които е снабдена всяка клетка, го разпознават и подават сигнала на имунната система. Към мястото на нападението се отправят спешни екипи, а жлезите усилват дейността си. Те могат дори да увеличават размерите си, заради повишената активност в тях, като лимфните възли на гърлото например. Когато тази разпознавателна функция излезе от строй, говорим за автоимунни заболявания, при които клетките не разпознават „свое” от „чуждо”. Но антителата в повечето случаи са уникално „умни” – освен, че разпознават, те имат и памет. Така срещайки повторно някой вирус, срещу него започва конкретна атака.

Устойчивото поведение на имунната система, изразяващо се в ефективно справяне с вредители, попаднали в тялото, наричаме имунитет.

Ваксините и имунизациите са един основен вид изграждане на имунитет по изкуствен път. Във ваксините се съдържат конкретен вирус, умъртвен или жив, в малки количества, който трябва да „подскаже” на антителата какво да разпознават, когато го срещнат. Спорен е въпросът за качеството и актуалността на ваксините, които се предлагат и дали тази ваксинация, особено плановата ваксинация от бебешка възраст, трябва да е задължителна в начинът, по който се налага у нас. Но неоспорими са ваксините срещу Човешкия папиломен вирус, който причинява чак на шийката на матката.

Преболедуването на определени болести като шарка, заушка води до резистентност на организма към евентуални бъдещи атаки. Рубеолата обаче има особеността да не вреди на бременната жена, но трайно и драматично да увреди плода в нея.

Как вредим на имунната система?
Като задръстваме тялото си с медикаменти на химична основа. Прибързаното и безразборно посягане, често и без лекарска консултация, към лекарства особено към антибиотиците, усложнява работата на организма, най-вече на черния дроб и имунната система е обезоръжена в ролята си.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=2630