Карфиолът - I

Къде зимува Витамин С

Hera.bg

Теодора Петкова
Когато мислим за витамин С, особено през зимата, най-често хранителният източник, който първо ни идва наум, е лимонът. Ако се огледамe обаче из голямото разнообразие от зеленчуци, местно производство, ще забележим и още един склад за витамин C - карфиолът.

Наричан още "цветно зеле", карфиолът е едногодишен зеленчук от семейство Кръстоцветни (Brassicaceae), чиито най-известни роднини са зеленчуците броколи, зеле и кале (къдраво зеле) и по-малко известния алабаш. Както и много други представители на това семейство, карфиолът е източник на множество полезни съставки. Всъщност, предвид хранителните му стойности, този зеленчук е една отлична евтина, родна алтернатива на гореизброените. И в частност - на не толкова лесно достъпното, но често споменавано в режимите за здравословно хранене - кале.

Главата карфиол представлява “букет” от неразвити цветни пъпки. Едрите зелени листа около главата я защитават от слънчевата светлина и възпрепятстват развитието на хлорофил, допринасяйки за белия цвят на повечето от сортовете.

Историята на карфиола може да се проследи назад до дивото зеле, за което се смята, че произхожда от Мала Азия. Зеленчукът преминава през известни трансформации и се появява в района на Средиземноморието, като става широко разпространена храна в Турция и Италия още от 600 г. пр. н.е. Във Франция, а по-късно в Източна Европа и в Англия става по известен през 16 в. Днес сред големите производители са САЩ, Франция, Италия, Индия и Китай.В България карфиолът е достъпен още от средата на октомври, чак до март


С какво е полезен карфиолът?

Само с 1 чаша от него (около 100 грама) можем да си набавим 14% (57.0mcg) от дневната ни необходимост от фолиева киселина и 77% (46.4mg) от дневната необходимост от витамин С.

Освен впечатляващо количество витамин С, зеленчукът е богат и на манган, което го прави полезен за централната нервна система и хрущялните тъкани храна, както и помощник в борбата с появата на остеопороза.

Полезните вещества в карфиола обаче не свършват с това. Към тях трябва да добавим още и изключително важните за правилното функциониране на организма ни фитонутриенти. Освен антиоксидантни, те имат и противовъзпалителни и противоракови свойства. Ето кои от тях се срещат в карфиола: бета-каротин, бета- криптоксантин , кафеена киселина, канелена киселина, ферулова киселина, кверцетин, рутин и кемпферол.


Оксидативният стрес възниква когато равновесието между оксиданти и антиоксиданти бъде нарушено. Това може да стане в резултат от стресови за клетките фактори като радиация, хербициди, лекарства, замърсяване, тежки метали, патогени и др.
Всичко изброено не само поддържа системите в тялото ни в добра форма, пазейки органите от дегенеративни изменения, но и спомага за намаляване на риска от оксидативен стрес в клетките ни. Карфиолът е една от храните, които се препоръчват за детоксикацията на организма и които ни пазят от вредното действие на оксидантите в тялото ни. Благодарение на противовъзпалителния си ефект и на действието на съединение, наречено глюкорафанин, карфиолът спомага за понижаване на холестерола и има антибактериални свойства.


Друго голямо предимство на карфиола е наличието на значително количество витамин К, който е известен със своите противовъзпалителни свойства. Мастноразтворимият витамин спомага за усвояването на калция в организма, полезен е за костите и поддържа правилното функциониране на черния дроб.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=2711