Големите нехристиянски празници по света

Hera.bg

Ирина Вълчева
Свикнали сме с Коледа, тя е като част от нас. Когато завали първият сняг, няма нищо по- естествено от това да виждаме навсякъде блещукащи лампички, гирлянди, елхички и да прехвърляме в ума си дългия списък с покупки – подаръци и вкусотии за масата.

Замислих се, че Коледа е като личната ни истина за живота – няма нищо по- очевидно и по- естествено от нея.

Но все пак има толкова хора по Земята, които празнуват по различен начин, на различни дати, дори различни поводи. Докато четях за празниците им, се почувствах свързана с всички тях и си помислих колко е прекрасно, че светът е толкова шарен.

Будистите например, точно както и ние християните, отбелязват рождество, но на Буда. Празникът се нарича Весак и през 2014г. ще се чества на 14ти май. Според легендата в този ден, но в различни години, Буда Шакямуни се родил, получил просветление и се потопил в паранирвана – състояние по- висше от нирвана. В манастирските храмове, които са окичени със запалени кандила, служението продължава цяла нощ. Извършва се ритуално обливане на свещените дървета бодхи, каквито има във всеки манастир. Четат се сутри (учения) за живота на Буда, а шествия със статуи на Шакямуни обикалят храмовете. Ритуално се измива лицето на статуите на Буда – така е било измито лицето му от индуисткия бог Индра. Вярващите също измиват лицата си като символ на изчистването. На този ден хората носят дарения в манастирите – храна, благовония, светилници.

Будистите ще посрещнат Нова година през март. Летоброенето е различно от нашето, а празненствата продължават цели 11 дни. След празничната вечеря, остатъците от храната се отнасят далеч – ритуалът пресъздава изоставянето на всичко негативно. Добавят се и дребни монети – за изкупуване на злото. Хората се прибират без да се обръщат назад - за да не тръгне злото след тях и да го отведат вкъщи. В последния, 11ти ден, монасите правят хартиена пирамида – символ на кармата от изминалата година, с изгарянето й реално настъпва Новата година.

За ислямския свят нещата стоят по различен начин. Празниците за вярващите са само три – Рамазан Байрам, Курбан Байрам и петъчният ден. Рождеството на пророка Мохамед не се празнува, нито ислямската Нова година. Рамазан Байрам все пак е близък до нашата Коледа. Празникът продължава три дни и настъпва в чест на приключването на поста през свещения месец Рамазан, през който от изгрев до залез не се яде и не се пие. В първия ден на празника мъжете присъстват на служба в джамията, по- младите целуват ръка на по- възрастните, след което се прибират вкъщи на празничната трапеза. Задължително малките искат прошка от по- големите. Поздравът е: „Ейд мубарак!“, в превод: „Щастлив празник!“. Сервират се капама, баница, баклава, сладки, кафе, курабии с ядки и пудра захар, от там идва и другото име на празника – Шекер Байрам. Ходи се при роднини, като правилото е по- младите да посещават по – възрастните. Децата обикалят къщите и получават мекици и бонбони.

Съществува и типичната за християните благотворителност по Коледа, но за мюсюлманите тя е задължителна, определя се от доходите им и по- скоро се приема като данък, отколкото като акт на щедрост. Празникът се отбелязва от 624г и винаги преминава в много веселие и шум.

Евреите пък празнуват Ханука – датата е отново 25ти, но не декември, а еврейският месец кислев, съответстващ на нашите ноември и декември. Празникът е свързан с повторното освещаване на Храма в Йерусалим, след бунта на макавеите срещу властта на селевкидите над Юдея и отстраняването на езически олтар от храма. Ханука е семеен празник за евреите. В продължение на осем дни се изпълняват специални песни. Ястията са приготвени в растителна мазнина, напомняща ритуалното масло в храма, а най- популярни са картофените палачинки и понички с пълнеж от сладко. Децата се радват най- много, тъй като получават осем дни подаръци и лакомства.

Евреите празнуват четири пъти в годината Нова година. Един от тези празници се нарича Ту Би Шеват и съвпада с настъпването на пролетта в Близкия Изток. На този ден се засаждат нови гори. Смята се, че със саденето на дърво хората подражават на Всевишния, който е сътворил райската градина. На празничната трапеза могат да се открият седемте вида „плодове“ на израелската земя – пшеница, ръж, грозде, смокини, гранат, маслини и фурми. Шият се пъстри торбички, в които се слагат плодове, благословени от главата на семейството и се раздават на децата. А на 25ти септември 2014г евреите ще посрещнат Рош Ашана (Нова година) - 5775 година, тъй като летоброенето е от създаването на света.

Йога и учението за чакрите са част от живота на много от нас, затова си заслужава да отделим място и на индуистките празници. С жизнерадостен и пъстър празник, наречен Дивали, се посреща Новата година. Името произлиза от санскрит и означава „редица от светлини“. Празнува се пет дни в края на октомври до средата на ноември, като варира всяка година. Традицията повелява всяко семейство да купи нещо ново за дома. Това е добър знак и носи късмет на къщата и обитателите й.

Домовете се са с широко отворени прозорци, украсени с много свещи и кръгли лампи, които сочат пътя към жилището и „канят“ вътре носещата благополучие Лакшми, съпруга на Вишну. Дивали, наричан още „фестивал на светлината“ е пищен празник, хората обличат най- хубавите си дрехи, подаряват си подаръци и си ходят на гости.

Независимо от религията ни, празниците съществуват, за да ни напомнят нашето най- естествено състояние – на радост, обич, изобилие и благодарност. Благословията на храната или молитвата преди хранене, съществуващи във всяка религиозна практика подсказват красноречиво, че не трябва да потъваме в мисли за липсващото в живота ни, а да благодарим и да се наслаждаваме на всяко едно нещо в ежедневието си.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=2878