Полово-неутралното отглеждане и възпитание на децата в един все по-модерен свят

Hera.bg

Гергана Спасова
Много книги и статии дават съвети за това как да отглеждаме момче и как-момиче и повечето родители избират да отглеждат децата си съобразно с обичайните очаквания за съответния пол. Момичетата се обличат преобладаващо в розово, момчетата-в синьо. От момчетата се очаква да играят с коли и оръжия, а от момичетата да се грижат за кукли и да помагат в домакинството. Момчетата се поощряват към автономност, самоувереност, физическа сила и експанзивно поведение, а момичетата-към прилежност, услужливост, грижа за външния вид. Често чуваме фрази като “Недей да плачеш и да се глезиш, ти си момче”, “Помогни в домакинската работа, ти си момиче”,”Тя е много буйна за момиче”, “Той е много кротък за момче” и т.н. Този възпитателен подход почива върху убеждението, че характерът и поведението на момчетата и момичетата са същностно различни и че това налага различия в отглеждането им.

Доколко обоснован обаче е подходът за полово-неутралното отглеждане?

Въпросът в какво и доколко са различни момчетата от момичетата е спорен и особено подвластен на предразсъдъци. Само допреди 150 години, например, момчетата са е смятали за многократно по-интелигентни от момичетата и на това основание момичетата не са получавали никакво образование. Днес при равен достъп до образование и наличието на тестове за изследване на интелигентността е ясно, че това разбиране е било погрешно. Всъщност съвременните изследвания на деца показват, че приликите между момичета и момчета в ранното детство са много повече от разликите, както и че през последните 20-30 години различията силно намаляват. Не е ясно, доколко тези различия са вродени и доколко придобити, но влиянието на родителските очаквания и поведение върху намаляването или засилването им е безспорно.



Критиците на традиционния подход в отглеждането на момчета и момичета посочват някои трайни негативни последици от него. В книгата си “Децата, родителите, играта” американският психолог Лорънс Коен посочва, че различното третиране на момчета и момичета блокира пълния им потенциал.

Момичетата не са достатъчно окуражавани да изследват света, да се държат уверено и да поемат рискове, а момчетата-да изразяват чувствата си, да формират и поддържат близки отношения, да демонстрират грижа и нежност.

Така за момичетата в последствие се оказва трудно да развият инициативността, самостоятелността и увереността си и те израстват по-уязвими към критика и неодобрение. Много изследвания констатират значима разлика в увереността на мъжете и жените и корените й най-вероятно лежат в детството. За момчетата пък трудностите са в областта на интимните отношения, емпатията, емоционалната интелигентност, назоваването и разбирането на собствените и на чуждите чувства.

Друга последица от различията в родителския подход спрямо момичетата и момчетата е разделението, което възниква между тях и заради което те трудно намират допирни точки. Този процес започва в ранната предучилищна възраст и като резултат на 5-6 години момчетата предпочитат да прекарват времето си с момчета, а момичетата-с момичета. Те играят различни игри, имат съвършено различни интереси, скучаят в присъствието на деца от противоположния пол. Това разделение допълнително засилва различията и лишава децата от ценни контакти и опит.

Съществува и определен процент деца, за които е трудно да се впишат в обичайните представи за момче и момиче и в техния случай традиционният подход е особено неефективен. Когато момчето предпочита момичешки занимания, играчки или дрехи (или обратното), а родителят реагира с разочарование или отхвърляне (например с обидните “женчо” и “мъжкарана”), това може да доведе до психологически проблеми-неувереност, тревожност, чувство за малоценност.


Снимката е част от проекта *"Силна" е новото "красива"*

В последните няколко години една увеличаваща се общност от родители избират да отглеждат децата си без оглед на техния пол и максимално далече от стереотипите за момчешко и момичешко. Това е подходът на полово-неутралното възпитание (gender neutral parenting). Mотивацията на тези родители е свързана с убеждението, че различията в отглеждането на момичета и момчета са не само излишни, но и ограничават свободното и хармонично развитие на детето, създават реални затруднения в живота му, които го преследват до късна възраст.

Полово-неутралното възпитание не цели да направи момичетата като момчета и обратно, нито да влияе върху сексуалната ориентация, а да да предостави на детето неограничени от пола му възможности за развитие, своеобразен “равен старт”. Това е цялостна родителска стратегия, която предлага алтернативни решения на много от обичайните родителски практики-избора на име, дрехи, играчки, игри.

В англоезичните общества не е необичайно момичета да носят момчешки имена, по-рядко-и обратното. Съществуват и имена, които се използват поравно за момчета и за момичета-унисекс имена и тяхната популярност расте. В изборът на дрехи доминирането на розовото в момичешките дрехи и на синьото в момчешките се заменят с пъстротата и нюансите на другите цветове. Редица големи компании за производство на детски дрехи се фокусират върху унисекс моделите, а някои дори водят целенасочена борба срещу розовите момичешки дрехи, като предлагат шарени рокли с щампи на нинджи, роботи и камиони. Що се отнася до играчките и игрите, пазарът предлага голямо разнообразие от полово-неутрални игри, които избягват темите за боеве (традиционно момчешки) и за обгрижване (традиционно момичешки). Една много добра алтернатива на оръжията и куклите са настолните игри, в които полът на участниците няма абсолютно никакво значение. Разделението в областта на спортовете предполага момчетата да се занимават с футбол, а момичетата-с балет или художествена гимнастика, но съществуват и спортове, в които момчета и момичета са по-равномерно представени.

Освен всичко това, полово-неутралното възпитание предполага родителите да бъдат самокритични и осъзнати относно начините, по който говорят на децата си и по който реагират на поведението им. То изисква преодоляване на инерцията, която кара родителите да преповтарят чужди думи, стереотипни и необосновани представи за децата си.

Макар да звучи екзотично, полово-неутралното възпитание е прост и обоснован подход.

То означава да виждаме детето си такова каквото е, да не пречупваме представата за личността му през измислени образи, да се поставяме на мястото му, да мислим за последствията от думите и поведението си. Когато обръщаме прекомерно внимание на красотата и облеклото на момичето, дали не го оставяме с усещането, че това е основната му ценност, че това как изглежда е по-важно от това какво може? Когато избягваме да назоваваме емоциите на момчето, да го прегръщаме и успокояваме, дали това не го кара да се чувства отритнато и самотно? Мисията ни да отглеждаме хармонични и щастливи деца изисква да търсим отговори и на тези въпроси.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=3940