Малала Юсафзай - гласът на едно смело момиче срещу насилието и терора

Hera.bg

Гергана Спасова
Едно 18-годишно момиче не спира да удивлява света с енергията и смелостта си, да вдъхновява и привлича последователи за каузите и инициативите си. За разлика от своите западни връстници, тя е политически и обществено ангажирана от най-ранна възраст. Тя мечтае за свят, в който всяко дете има свободата да учи, свят без тероризъм и войни, и говори настоятелно за своите мечти на международни форуми и срещи с политици на високо ниво.

Малала Юсафзай е носителка на Нобелова награда за мир, неуморен активист за граждански права и образование, автор на книга-бестселър, преведена на 40 езика, включително и български.

Краткият й жизнен път е наситен с много повече събития и смисъл от живота на средностатистическия възрастен. Родена е на 12 юли, 1997 година в областта Суат в Пакистан - страна, в която ролята на жените е единствено да готвят, да раждат деца и да ги отглеждат. Баща й е основател на училище и човек, за когото, както пише тя, “нямаше нищо по-важно от знанието”. Именно той я насърчава да се учи, да развива и изразява жаждата си за знание и чувството си за справедливост. Животът им се променя, когато талибаните засилват военния си контрол над областта - те забраняват телевизията, музиката, налагат ограничения върху живота на жените и посещаването на училище от момичета.

Въпреки че обичахме училището, не бяхме осъзнали колко важно е образованието, докато талибаните не се опитаха да ни попречат. Ходенето на училище, четенето и писането на домашните ни не бяха само начин да си прекарваме времето, те бяха нашето бъдеще.

Малала държи първата си реч в защита на правото на момичетата на образование едва на 11 години, а малко след това започва да сътрудничи на BBC, като отразява промените в живота на местните хора. Критиките на Малала срещу режима на талибаните и публичната защита на правото на момичетата на образование ги предизвиква да направят опит да я убият. На път за училище, в училищния бус тя е простреляна в главата от талибани. Състоянието й е критично, но оцелява и се премества в Бирмингам, Великобритания, където пише и книгата си “Аз съм Малала”. В първата след прострелването си публична реч пред ООН тя завява, че опитът за убийство не е променил нищо в живота й освен това, че “слабостта, страхът и безнадеждността умряха”, че не желае да отмъщава на талибаните, а иска образование за “синовете и дъщерите на талибаните и на всички терористи и екстремисти.”


Малала става най-младият лауреат на Нобелова награда. Снимка: Dailymail.uk

Международната общественост реагира с негодувание на опита за убийство на Малала и историята и примерът й стават световноизвестни. Малала печели много поддръжници и разгръща дейността си, като основава неправителствената организация Malala Fund. Понастоящем усилията й са съсредоточени върху осигуряване на подкрепа и образование на момичетата в районите на конфликти, кризи и военни режими-Пакистан, Нигерия, Йордания и Ливан, Сиера Леоне, Кения. По данни на нейната организация 62 милиона момичета по света не посещават училище и в 70 страни момичета са били обект на насилие заради желанието си да отидат на училище. На своя 18-ти рожден ден тя откри в Ливан училище за сирийски бежанци-момичета и поиска от световните лидери да инвестират “в книги, а не в куршуми”.

Думите на Малала са смели и ясни, искрени и мъдри, пълни със съпричастност към другите и вяра в това, че светът може да бъде по-справедлив за всички. Те ни учат и ни напомнят основни неща, които знаем, но за които повечето от нас избират да не мислят - че познанието е сила, че неравенството и насилието са ежедневие в преобладаваща част от света, че момичетата все още са по-непривилигеровани и уязвими в глобален мащаб.


Снимка: The Guardian

Думите на Малала Юсафзай

“Не говоря от свое име, а от името на тези без глас. Тези, които са се борили за своите права. За своето право да живеят в мир. За своето право да се отнасят към тях достойно. За своето право на равни възможности. За своето право на образование.”

"Когато целият свят мълчи, дори един глас става могъщ.“

“Осъзнаваме значението на гласа си, само тогава когато ни карат да мълчим”

“Няма по-голямо оръжие от знанието и по-голям източник на знание от писменото слово”

“Образованието е една от благодатите на живота-и една от неговите необходимости.”

“Ако един мъж може да унищожи всичко, защо едно момиче да не може да го промени?”

“Нека започнем славна борба срещу неграмотността, бедността и тероризма, нека хванем книгите и химикалките си, те са най-силните ни оръжия”

“С оръжия може да убиете терористи, но с образование можете да убиете тероризма.”

“Защо световните лидери приемат, че за децата в развиващите се страни е достатъчна базисна грамотност, а техните собствени деца пишат домашни по алгебра, математика, наука и физика?”

“Момичето има силата да напредва в живота си. То е не само майка, сестра, не е само съпруга. Но момичето има, трябва да има идентичност. Тя трябва да бъде получи признание и тя има равни права с момчетата.”

“Няма значение какъв е цветът на кожата ти, какъв език говориш, в каква религия вярваш. Всички тряба да се възприемаме като човешки същества и трябва се да уважаваме един друг, трябва да се борим за нашите права, за правата на децата, за правата на жените и за правата на всяко човешко същество.”

“Колко е велик Бог! Той ни е дал очи, с които да видим красотата на света, ръце, с които да я докосваме, нос, с който да усещаме аромата му и сърце, с което да я оценим. Но ние не осъзнаваме колко удивителни са нашите сетива, докато не загубим някое от тях"

Заглавна снимка: Glamour

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=3949