"Дали тази година ще успее да си дойде за Коледа?"

Коледата за онези, които няма да са заедно на празника

Hera.bg

Христина Калчева
Коледните светлинки блещукат вече не само из стаите, но и в очите. А щом ги има в очите, значи ги има и в сърцето. Там също е и очакването за смирение и чудо, уединение и всеобща веселба, за идилия и небрежен хаос. Всички се събираме, кой когато може, както е успял да планира, бързаме да сме заедно.

За други обаче – студенти, родители, близки, роднини, Коледа не завършва с възклицание. За тях празниците са по-скоро копнеж по домашните курабийки, уют и топлина, от които, за съжаление, ги делят стотици, хиляди километри. На хората, които са далече от семействата си, почти постоянно им се налага да пропускат не само светлите декемврийски празници, но и още много други – рождени и имени дни, годишнини, годежи… Сякаш ей така, напук, парите или времето не стигат за двупосочен билет. И сякаш напразен е целият тамошен престой, това някъде "другаде", разделящо семейства и сърца.

Хубавото е обаче, че и едните, и другите, са винаги очаквани и обичани. Дали майката ще посети детето си в чужбина, или работещият студент е направил и невъзможното, за да зарадва семейството си, е без значение. Тръпката е в това, че всички си подаряват Идеята - близък за тях човек „този път ще успее да (си) дойде…”. В такива случаи не е нужна дори елхата, камината в хола, за да се усети топлината. Тя просто нахлува и сгрява не ръцете, а душата. Дните започват нетърпеливо да се отброяват, а предстоящото посрещане на любимите хора става най-очакваната изненада.

Да, Рождество Христово е семеен празник, но значи ли това, че отделните членове спират да бъдат семейство, само защото не са заедно?

Разбира се, не са малко случаите, в които мнозина са изправени пред непреодолимата невъзможност да празнуват със своите близки. Ангажиментите и сроковете често пъти вземат превес над искрената надежда, че човекът отвъд океана „този път наистина ще успее да си дойде...”. За тях разопаковането на коледни подаръци е по-скоро отваряне на получен колет по пощата, а новата година започва с няколко неуспешни опита за обаждане до България.

Чувство на отчуждение ли да таят всички онези, които не са на масата вкъщи, броейки колко ястия има – 5, 7, 9...? Не, разбира се. В крайна сметка, празниците не бива да се измерват в брой присъстващи, отсъстващи и очаквани. Друго е важно – усещането. Усещането, че където и да се намира, човек винаги принадлежи на едно място – дома.

И дали след „10, 9, 8, 7...” семейната къща ще е пълна, а една далечна квартира вече ще е потънала в сън, няма значение. Има смисъл. Той е в самите връзки между хората и дори в разстоянията, които ги разделят, само за да ги направят по-близки. Не е необходимо да е 24-ти декември, за да се завърне някой в родното си място, както не трябва да е празник, за да се очаква някого. Винаги всички са щастливи, когато близките им са щастливи, било то и отдалече, а щастието не се празнува. Изживява се.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=4126