На тази дата: 145 години от рождението на Сергей Дягилев

С "Руски балет" - най-успешният балетен импресарио на всички времена

Hera.bg

Цвети Цанева
Когато говорим не само за балет, а за изкуство изобщо, името Сергей Дягилев се откроява със свой, забележителен блясък. Една от най-видните фигури в модернизирането на балета, в организирането на мащабни постановки, в популяризирането на руската култура в Европа и света.

Дягилев е културен меценат, балетен импресарио, баща на най-известния руски балет „Ballet russes”,
познат още като „Руския балет на Дягилев” и „Руски сезони”. Той е още виден интелектуалец, балетен теоретик, журналист и организатор на различни културни прояви. Неговата трупа има постановки над 20 години по сцените на Европа, САЩ и Русия, което я прави най-успешната балетна трупа на всички времена.

Роден на 31 март 1872 г. в Новгородската губерния, той израства всъщност в гр. Перм, промишлен център на Урал, на 1500 км от Москва. Това обаче не пречи Сергей да оформя широки и напредничави възгледи, да се интересува от изкуство – семейството му следи всички събития в културния живот на Русия и младият Сергей буквално е обсебен от изкуството, като интересите му основно са към класическата музика.

По-късно Дягилев учи право в Санкт Петербург и се озовава в центъра на разцвета на руската модерна култура – негови близки са Стравински, Римски-Корсаков. Постепенно той се обединява с още художници, млади композитори и балетни хореографи и започва изнасяне на руска култура към Европа. Целта е Париж - в началото на 20 век градът е световна столица на културата.


Първият състав на Руски балет, Дягилев в средата

Първата трупа, която Дягилев води в Париж през 1909 г., е сформирана от балетисти от петербургския Мариински театър и московския Болшой театър. „Руските сезони” са хит от първото си представление – изключителен талант, мащаб и модерно балетно изкуство на всички нива. Успехът му е феноменален. За организираните от него изложби и постановки пишат всички вестници. „Варварското изкуство”, както го наричат журналистите, пълни залите с модерна музика, хореография, сценография и пищни костюми. Преситеният парижкият културен живот не е виждал нищо такова досега. "Петрушка", "Жар птица", "Шехерезада" се превръщат в събития, за които всички говорят.


Скица на костюмите от драмата "Хованщина". A. Ложкин, 1909 г.

Първата световна война променя всичко. Финасирането му е намалено и на моменти спира. Публиката се отдръпва от залите. Парите все не стигат. Но Дягилев не се отказва и до последно и безкомпромисно организира балетни постановки и всякакви културни събития. Покрай неговата активност и неуморима енергия известност получават не само руски артисти като Николай Рьорих и Наталия Гончарова, Прокофиев, Нижински и Баланчин, но и Хуан Миро, Клод Дебюси, Мануел да Фала, Ерик Стие, Анри Матис.


Работници от декорите с Пикасо (с баретата)

Сергей Дягилев умира на 57 години - през 1929 г. във Венеция, от усложнения на диабет. Днес той е символ на меценат, на личност, обсебена от изкуството, от страстта да го разпространява. Приносът му за руската култура, за балетното изкуство, за модернизма е неоценим.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=4880