Интуицията – нашият вътрешен компас

Hera.bg

Искра Виденова
Сигурно не веднъж ви се е налагало да вземате важно решение, чийто последствия са трудно предвидими. В такъв момент разумът започва надълго и на широко да анализира, да претегля плюсове и минуси. Докато интуицията се обажда изневиделица и предлага светкавично решение. Но сякаш в нас има заложен някакъв рефлекс, които ни кара да пренебрегваме гласа й – дали защото не може да се обоснове с аргументи, дали защото я смятаме за глуповат каприз и даваме повече тежест на здравата логика.

Но провели ли сте си собствена статистика, кое решение в крайна сметка се е оказвало правилното. Аз да – най-често това, което ми е било подсказано от интуицията. Докато логиката само предполага, тя знае. Някой я наричат предчувствие, други я причисляват към сетивата, трети я смятат за инстинкт, четвърти за божествено откровение, но може би най-точно може да се определи като бързо съждение, което идва от дълбините на несъзнаваното – онази част от човешката психика, която макар и забулена в тайни, стои в основата на човешката личност.

Колкото до разума, може би е прав Айнщайн, когато го нарича „набор от предразсъдъци, с които човек се е сдобил до 18-годишната си възраст”. Наистина най-често аргументите му се изчерпват с различни социални страхове, които са ни внушавани от най-ранно детство и „правилни” модели на поведение. Той иска да ни предпази от това или онова и винаги е мнителен към промените. Това, разбира се не винаги е лошо и често е необходимо за нашето самосъхранение. Без промяна обаче, няма развитие, затова трябва умеем да отсяваме полезните съвети на разума от тези, които ни връщат назад.

Колкото и неблагоразумен, опасен и изпълнен с трудности да изглежда пътят, по които ни води интуицията, от опит знам, че само той отвежда към щастието. Защото този глас идва от мястото, където се таят най-съкровените ни желания, неизкривени от никакви условности и стереотипи. Може би ви е позната репликата: „Привидно всичко в живота ми изглежда наред, но се чувствам нещастна”. Това усещане за неудовлетворение се появява тогава, когато сме действали в разрез с истинските си убеждения, поддавайки се на клишетата, които ни налага обществото.

Затова се научете не само да чувате, но и да слушате интуицията си. Това не означава да стигате до безразсъдство – например да напуснете изненадващо работа, без никакви планове, какво ще правите от тук нататък. Но, когато вътрешно усещате, че дадена работа, отношения, социална роля, ви правят нещастна, не упорствайте с надеждата, че това може с времето, да се промени, а храбро вземете живота си в ръце. Интуицията ще ви води.

И все пак, да живееш, следвайки сърцето си е особен дар, които не всеки притежава. Това е нашия вътрешен компас, който често ни прекарва през трънливи и опасни пътища, но винаги сочи в правилната посока.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=502