Защо не бива да превръщаме хобито си в работа?

Hera.bg

Мария Алексиева
"Работи това, което обичаш, и няма да ти се наложи да работиш нито ден" Дали го е казал Конфуций, вече няма значение. Днес все повече и то млади хора се насочват към такъв тип кариера, който им носи щастие, удовлетворение на всякакво ниво. Те са отвратени от бачкаторството, висенето в офиса с колегите. Все повече хора се стремят да превръщат хобитата си, нещата, които наистина обичат да правят в професия. Търсят начин да изкарват пари от тях.

В някои случаи това се получава много добре. Ако обичате да общувате, имате много контакти и се чувствате еднакво удобно сред всякакви хора, организирани сте - то вероятно професията на PR-а е идеалното решение. Но ако обичате да ходите за риба всяка събота, дали идеята да си отворите магазин за такъми, да направите сайт за риболов и в този ред на мисли е добра идея? По-скоро не!

Хобито не е просто нещо, което обичаш да правиш. Истинското, точното хоби е разгръщане на още една част от нас, която само е чакала да излезе. Хобито може да е напълно ирационално мотивириано - колекционерските страсти например, да има практична страна - плетенето на една кука, гобленарството или да е просто ей-така - да правим красиви снимки по време на разходки сред природата.

Хобито е начин да изключваш, да се разтовариш от стреса, от трудностите, от хората, от всичко. Хобито може да е дори спасяващо и съхраняващо духа на човека. Далеч от злободневието, бита, от всичко, което ни причинява стрес. Всеки човек има нужда от своите малки бягства, своето съвсем лично и неприкосновено пространство.

Когато практикуваш хобито си, оставяш ума си да се рее, усамотен, успокоен. При много хора точно това е начинът да канализират емоциите и стреса. Механичната работа с ръцете успокоява ума, изпразва го и го водо до момент, сходен с медитативното състояние. Това днешно време е толкова рядско срещано усещане - да можеш да изключиш, че трябва да бъде опазено на всяка цена.

Ако се поблазним да включим хобито в едно работно ежедневие, ние губим този малък наш свят. Правим го достояние на всички. Тези, от които доскоро сме се крили, навлизат в най-личното ни пространство. Започват да го обсъждат и човъркат, да коментират смисъла и ползата му, способността му да изкрваме пари от него. Принизяват значението му за нас.

И внезапно няма къде да се скрием, няма къде да разпуснем. Oнова, което до вчера ни носеше единствено радост и дори чувство на опортнюнизъм срещу тоталитарната власт на работата за пари, сега просто се превръща в същатата такава работа - от която се очаква да се изкарват пари.

Още една причина да не превръщаме хобито си в професия, е, че те рядко са истински рентабилни. Да, някои от тях са в състояние да запълнят пазарна ниша, защото никой преди това не се е сетил да прави абажури за лампи от плетива на една кука, но най-хубавите хобита са именно безсмислените, нерентабилните, мимолетно хвъркнали на вятъра.

Ако все пак сте твърдо решени да превърнете хобито си в професия, в начин да се изкара някой лев, бъдете сигурни, че ще ви се наложи да си търсите ново хоби, защото, повярвайте, то адски много ще ви липсва.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=5224