Хлябът – насъщната храна

Hera.bg

Искра Виденова
Почитан и възхваляван, хлябът е основната храна на хората още от най-дълбока древност. Затова с основание можем да кажем, че историята му е толкова стара, колкото и тази на човешката цивилизация. В началото насъщният представлявал проста смес от стрити на дребно зърна и вода, но технологията му постепенно се усложнявала. Такъв, какъвто го ядем и днес, започнал да се приготвя преди 5 хиляди години от египтяните. Те забелязали, че добавянето на дрожди към хляба, го прави по-вкусен, пухкав и хранителен – с една дума открили технологията на втасването. По-късно гърците покорили Египет и отнесли рецептата за хляба на Стария континент. След това обаче те на свой ред били завладени от римляните, които започнали да разпространяват хляба из всичките си европейски провинции.

Същият този хляб, ценен и почитан в миналото, днес е обвиняван в тежко престъпление – затлъстяването. Но сякаш забравяме, че той е бил на трапезата ни от близо 10 хилядолетия, а проблемите с наднорменото тегло съществуват от има-няма 50 г. Какво се е променило през този последен век? Вместо от цялото пшенично зърно, хлябът започва масово да се произвежда от рафинирано брашно.

Пълноценното брашно съдържа идеалното съотношение между белтъчини, въглехидрати и мазнини. От него можете да си набавите едни от най-важните витамини – повечето представители на група В (В1, В2, В3, В6, PP, фолиева и пантетонова киселини), вит. Е и много минерали - калий (250 мг), калций (150 мг), магнезий (80 мг), фосфор (200 мг) и желязо (4 мг). Какво се случва с всичките тези вещества при рафинирането. Витамините от група В, фибрите и минералите се отстраняват заедно с най-външният слой на зърното. Рафинираното брашно е лишено и от вит. Е, тъй като той се съдържа в пшеничния зародиш, които също се премахва. По време на преработката се губят и голяма част от белтъчините (от 14% в цялото зърно остават около 6-7%). За производството на бяло брашно (тип 500) се използва само централната част на зърното, която съдържа предимно скорбяла. Така хлябът произведен от него е истинска въглехидратна бомба – почти без характерен вкус и без повечето полезни вещества.

На практика пълнозърнестият хляб съдържа повече протеини от кренвиршите, пастетите и някои малотрайни колбаси. Но не всички тъмни на цвят хлябове могат да се нарекат пълнозърнести. Дори и в тях обикновено се премахва пшеничният зародиш, за да се постигне по-голяма трайност на брашното. Там където го има, тази ценна част на зърното се добавя допълнително преди изпичането на хляба. Т.н. типов хляб пък не съдържа външната обвивка на пшеницата, която е богата на фибри, подобряващи метаболизма и работата на сърцето.

Не по-малко здравословен е и ръженият хляб. Той е по-беден на белтъчини, но това е както недостатък, така и предимство, защото съдържа по-малко глутен. А както знаем все повече хора развиват непоносимост към тази аминокиселина. На всичкото отгоре съдържа по-малко калории – около 190 ккал за 100 гр. За справка пълнозърнестият пшеничен съдържа 200-220 ккал, а белият до 300 ккал.

Затова по-важното е не колко, а какъв хляб ядем. Не случайно зърнените храни са в основата на хранителната пирамида - те трябва да присъстват всеки ден на трапезата, защото са едни от най-балансираните храни.





Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=535