Минзухарът - стройният джентълмен сред пролетните цветя

Hera.bg

Мая Петрова
Минзухарът (Crocus) e многогодишно растение от семейство Перуникови, разпространено от Източното Средиземноморие до Централна Азия. Съществуват около 40 вида, по-голямата част от които са култивирани. В България се срещат девет, но и те са напълно достатъчни, за да поставят началото на пролетта по изключително красив начин.

Подходящ за отглеждане и в градината, и у дома, минзухарът е символ на младост и радост. Едно поверие гласи, че ако в началото на пролетта видите минзухар за пръв път, не бива да го късате, защото това е знак, че ще имате успехи и късмет през цялата година. Легендите за появата на минзухара са няколко. Една от тях разказва, че Крокус (латинското наименование на минзухара) бил красив младеж, който се влюбил в нимфата Смилакс. За известно време те били много щастливи заедно, но дошъл момент, в който Смилакс се задушавала от любовта му и поискала да се разделят. Крокус не спрял да я преследва и така тя го превърнала в цвете, което да е символ на неумиращата страст.

Съществува и легенда, която свързва това цвете с бог Хермес. Според нея Крокус бил момче, което Хермес много харесвал. Двамата прекарвали доста време заедно, но веднъж по време на игра, без да иска, Хермес ранил Крокус и го убил, а от падналите капки кръв изникнали прекрасни цветя, които били наречени минзухари. Друга история разказва за свети Валентин. Докато той бил затворен в килия, изпратил лекарство на дъщерята на тъмничаря, която била сляпа. В листчето с „рецептата“, бил увил жълт минзухар. И така, когато момичето прогледнало, първото, което видяло, било именно това цвете.



Минзухарът има остри тъмнозелени листа, подобни на трева, леко космати, обикновено от 4 до 8 на брой. На височина достига до 10см. Цъфти на пролет (по-рядко през есента) в бели, жълти, оранжеви и виолетови цветове. Често стъблото е по-късо от височината на чашката. Характерно за жълтия минзухар е, че част от стъблото и листата са покрити с бледо- до тъмнокафява люспа, която прораства от луковицата. Цветчетата са във формата на бокал (винена чаша) и се състоят от 6 венчелистчета, обикновено с 3 тичинки. Опрашват се най-често от пчели, но и от други насекоми. Минзухарът е подходящ за отглеждане в лехи и алпинеуми, в саксия вкъщи или в сандъчета на терасата, около пътеки и храсти.


Отглеждане

Минзухарът повече харесва песъчлива почва, но умее да вирее и в обикновена градинска. За да се чувства наистина добре, препоръчително е да смесите пясък, листа и градинска тор. Що се отнася до топлината - той е свикнал да живее на открито и не обича прекалено високите температури. Хубаво е да го настаните в някоя по-хладна стая, но да е близо до пряка слънчева светлина. Слънчевите лъчи са основната причина той да дава повече цветове. Поливането трябва да е умерено - по-малко преди цъфтеж и по-често по време на цъфтеж.

Минзухарът се размножава с помощта на луковици и семена. След прецъфтяване е необходимо да извадите луковиците от почвата и да ги сложите на сухо и сенчесто място за няколко дни. След това се разделят майчината от дъщерните грудки и се приберат на тъмно. Градинарите препоръчват семената да се сеят на пролет, а луковиците – в периода септември-ноември. Общо взето, отглеждането му е почти елементарно, а животът и красотата, които носи със себе си- незаменими. В съчетание с няколко теменужки, терасата ви ще се превърне в очарователно пролетно кътче.


Шафранов минзухар

Една любопитна подробност е, че посредством това прекрасно цвете, можете сами да се сдобиете с най-скъпата подправка в света, а именно шафранът. Шафрановият минзухар не се отглежда никак трудно, освен това е единственият вид с доказано лечебно действие. Знаем, че в най-луксозните ресторанти по света като подправка се използва именно шафран- най-доброто допълнение към ризото, паеля и още не малък брой апетитни ястия. Установено е, че жълтият минзухар също има болкоуспокояващо действие и свойство на афродизиак, но неговото приложение в някои билкови лекарства е твърде минимално.

Братче и сестриче

Йордан Стубел

Братче и сестриче
на пътечка спрели,
минзухар видели.

Минзухар ги пита
тихо, от душица:
— Де така, дечица?

Отговарят двете —
братче и сестриче:
— Търсиме кокиче.

Китка да увием,
че е първо цвете
и го няма лете.

Върнем ли се в къщи,
с обич най-голяма
ще закичим мама!

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=5399