Ал Пачино в най-великите му роли и в избрани цитати

Hera.bg

Цвети Цанева
Никой не може да избяга от очите на Ал Пачино - толкова черни и толкова широко отворени. Бездънни, непрогледни пропасти. Понякога потъваш в истински студен мрак, понякога в погледа му проблясват искрици смях. Сякаш да се усмихне е въпрос на дълбоко осъзнат избор, на някакво преодоляване. Сякаш само сега и само за теб е решил да покаже светлата си страна. Толкова светла, колкото мрачна може да е другата.

Алфредо Джеймс Пачино, роден на 25 април 1940 г, в Бронкс, Ню Йорк, е един от най-великите актьори, които познаваме. Един изключителен мъж с труден живот, с кариера, надминаваща 4 десетилетия. Някои от най-великите роли в историята на киното. Незабравими филми от най-добрите години на Холивуд. И макар че той има много отличия, признания, слава и статут на суперзвезда, негова страст, истинската му любов е бил винаги театърът.

"Кръстникът" - The Godfather (1972 г., реж. Франсис Форд Копола)


Нямам нужда от бодигардове, аз съм от Южен Бронкс

"Серпико" - Serpico (1973 г., реж. Сидни Лъмет)


За хората, за които съществувам от време на време, аз нямам време.

"Кучешки следобед" - Day Dog Afternoon (1975 г., реж. Сидни Лъмет)


Лесно е да се заблуди окото, но е трудно да се заблуди сърцето.

"Белязаният" - Scarface (1983 г., реж. Брайън де Палма)


Да ти кажа ли от какво човек става безчувствен и циничен? От това, че са го предавали, захвърляли и заменяли за други хора, а той е бил готов да даде ако не всичко, то твърде много.

"Море от любов" - Sea of love (1989 г., реж. Харълд Бекър)


Моите слабости? Ако ме бяхте питали за силните ми страни, щях да направя същата пауза. Може би те са едно и също нещо.

"Гленгари Глен Рос" - Glengarry Glen Ross (1992 г., реж. Джеймс Фоли)


Надявам се, че хората ме възприемат като актьор. Никога не съм искал да бъда филмова звезда.

"Усещане за жена" - Scent of a woman (1992 г., реж. Мартин Брест)


Животът е пътуване с влак. Първо минаваш през един дълъг тунел, без да знаеш къде води той. След това, някъде към 50-те, влакът излиза от тунела на светло и в далечината виждаш голяма планина - крайната цел на пътуването. Аз вече зърнах планината. Това е едно ужасно усещане, което смразява кръвта.

"Жега" - Heat (1995 г., реж. Майкъл Ман)


Най-трудното нещо в това да бъдеш известен е, че хората винаги са мили вас. Водиш разговор и всеки се съгласява с това, което казваш - дори и да говориш пълни глупости. Трябва хората да могат да ви кажат, каквото не искате да чуете.

"Адвокат на дявола" - Devil's advocate (1997 г., реж. Тейлър Хакфорд)


Когато всичко работи, човек престава да се показва и доказва на другите. Когато човек е силен, той излъчва спокойствие и не влиза в излишни битки. Когато обикнеш настоящето, спираш да бъдеш обсебен. Тогава човек става самостоятелен, уповава се на вярата в себе си, знае на какво е способен и не се нуждае да убеждава другите да вярват в него.

"Всяка една неделя" - Any given Sunday (1999 г., реж. Оливър Стоун)


Вярвам, че в рамките на денонощието има само един ден. На човека е даден днешният ден и нищо повече.

"Опасно безсъние" - Insomnia (2002 г., реж. Кристофър Нолан)


Винаги казвам истината, освен в случаите, когато лъжа.

"Венецианският търговец" - The Merchant of Venice (2004 г., реж. Майкъл Радфорд)


Разбира се, пропуснала съм някои страхотни филма, невероятни роли - "Паника в Нийдъл парк", "Плашилото", "Боби Диърфийлд", "Франки и Джони", "Пътят на Карлито", "Кметството", "Дони Браско, "Вътрешен човек", още и още през годините. И след почти десетилетие по-слаби и/или епизодични роли, през 2018 година чакаме със затаен дъх новия филм на Мартин Скорсезе The Irishman, в който за трети път след "Жега" и "Праведно убийство" ще се съберат на екран двама от най-великите - Робърт Де Ниро и Ал Пачино. Снимката е от сценичната площадка:

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=5450