Какво представлява „времевата перспектива“ и как да определим към кой тип принадлежим?

Hera.bg

Анна Терзиева
Колкото и странно да звучи, всички ние пътуваме във времето: често се връщаме към спомени от миналото и винаги отправяме поглед напред към бъдещето, очаквайки нещо по-добро. Това „пътуване“ напред и назад и начинът, по който го осъществяваме, прави и разликата в това до колко добре и щастливо протича преживяването.

Нашата перспектива за време - дали сме склонни да оставаме в миналото, да живеем само за момента или да бъдем поробени от нашите амбиции за бъдещето, може да предскаже всичко: от успеха в образованието и кариерата до общото здраве и щастие на дадена личност.

Професорът по психология на Станфордския университет в САЩ Филип Зимбардо създава идеята за перспектива за времето. След повече от десет години изследвания той стига до извода, че нашето отношение към времето е също толкова важно, колкото и ключови личностни черти като оптимизъм или общителност. Той вярва, че времевата перспектива влияе на много от нашите преценки, решения и действия. Зимбардо препоръчва една по-ориентирана към бъдещето перспектива за времето, която да помага на студентите да учат и да напредват във висшето образование.

Повечето изследователи смятат, че нашата перспектива за времето е до голяма степен придобита в детството. Културата също оказва влияние върху нея. Индивидуализираните, “фокусирани към себе си” общества, са склонни да бъдат съсредоточени върху бъдещето, а тези, които насърчават социалния ангажимент инвестират повече в миналото. Благополучието също оказва ефект: по-бедните общности са склонни да живеят повече в настоящето. Но според професор Зимбардо, всички ние можем да променим нашата перспектива за време.

В най-добрия случай можем да се научим да променяме вниманието си съобразително между миналото, настоящето и бъдещето като съзнателно да адаптираме нашето мислене към всяка ситуация. Да се научим да „превключваме“ към перспективите за времето ни позволява да участваме пълноценно във всичко, което правим, независимо от дадения момент, събитие и компания.

А какъв е вашият тип перспектива?
Филип Зимбардо определя пет ключови подхода към времевата перспективата. Това са:


Типът „минало-отрицателно“- Фокусът е върху негативни събития от миналото ни, които все още имат власт да ни разстройват. Това може да доведе до чувство на горчивина и съжаление, депресия и неудовлетворение;


Типът „минало-положително“ – Поемане на носталгичен поглед върху миналото и запазване на много близък контакт със семейството. Хората, спадащи към този тип, имат склонност да създават щастливи взаимоотношения, но недостатъкът е предпазлив подход „по-добре да е сигурно, отколкото да съжалявам", който може да ги дърпа назад.


„Сегашно-хедонистичен" тип – Хората от този тип са доминирани от търсещи удоволствия импулси, които не желаят да отлагат чувството на удовлетворение за постигане на по-голямо постижение за по-късно. Те са популярни, но склонни да имат по-малко здравословен начин на живот и да поемат повече рискове.

„Сегашно-фаталистичен“ тип – Спадащите към този тип не могат да се наслаждават на настоящето, чувстват се като в капан в него, не могат да променят неизбежността на бъдещето. Това чувство на безсилие може да доведе до безпокойство, депресия и поемане на неоправдани рискове.

Тип „фокусиране върху бъдещето“ – Това са силно амбициозни, съсредоточени върху цели и големи списъци със задачи за изпълнение личности. Те са склонни да изпитват неприятно чувство на неотложност, което може да създаде стрес както за тях самите, така и за хората около тях. Подобни инвестиции в бъдещето могат да бъдат за сметка на близки отношения, време за отдих и развлечения.

Всички пет типа влизат в живота ни в даден момент, но вероятно ще има една или две посоки, в които да сте по-фокусирани. Идентифицирайте ги и можете да започнете да развивате по-гъвкав и здравословен подход към случванията около вас.

Как да използваме времевата перспектива ефективно?

Целта е да се намери перспектива, която да осъзнава нашите основни психологически потребности и дълбоко заложени ценности. Балансът и позитивността идват от положителното използване на миналото, намирането на здравословни начини да се наслаждаваме на настоящето и редовно да правим планове за подобрение. Професор Зимбардо съветва: „Вземете нещата, за които съжалявате и помислете как те биха могли да работят за вас. Използвайте болезнените емоции, за да заредите мотивацията си. Потопете се в градивни дейности, които изискват цялото ви внимание, а не пасивните такива като гледане на телевизия. Това води до по-голямо удовлетворение и е по-вероятно да създаде трайни, щастливи спомени.“

Вярвайте, че можете да подобрите бъдещето чрез собствените си конструктивни действия и ще придобиете чувство за контрол, както и да намалите до минимум тези неприятни съмнения и несигурността за това, което предстои. Когато вярваме, че ще имаме положително бъдеще, всъщност увеличаваме вероятността да го постигнем.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=5469