Рей Бредбъри – „Всеки човек в себе си е сам“

Hera.bg

Анна Терзиева
Бъди това, което си и погреби онова, което не си.

Рей Бредбъри е американски писател, автор на романи и кратки истории, есеист, сценарист и поет. Своята голяма популярност печели най-вече с романите си „Марсиански хроники“ (1950), „451 градуса по Фаренхайт“ (1953), „Вино от глухарчета“(1957), „Смъртта е занимание самотно” (1985). Той отхвърля да бъде категоризиран като автор на научна фантастика, твърди, че неговата работа се основава на фантастичното и нереалното.

Получих образованието си в библиотеката. Напълно безплатно.

Роден е 22 август 1920 г. в Уокиган, Илинойс (САЩ) в семейството на телефонен техник и шведска имигрантка. Бредбъри се радва на сравнително идилично детство, което по-късно описва в няколко полу-биографични романи и разкази. Завършва гимназия в Лос Анджелис през 1938 г. Формалното му образование завършва там, тъй като не може да си позволи да отиде в колеж. Той става "студент на живота", продавайки вестници на улиците на Ел Ей от 1938 до 1942 г., прекарва нощите си в обществената библиотека, а дните си на пишещата машина. За себе си казва: „Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгар Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Уолстонкрафт, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.“
Писането му се превръща в работа на пълно работно време през 1943 г. – в този период започва да създава многобройни кратки разкази за периодични издания, публикува колекция от тях в „Dark Carnival“ през 1947 г.

Любовта – това е да искаш да преживееш с някого всички годишни времена.

През същата година той се жени за Маргарита "Маги" МакКлър, която среща докато работи в книжарница. Двойката има четири дъщери - Сюзан (1949 г.), Рамона (1951 г.), Бетина (1955 г.) и Александра (1958 г.) – с радост отглеждат и осем внуци.

Не се опитвам да опиша бъдещето. Опитвам се да го предотвратя.

Американският писател е удостоен с редица награди, сред които ежегодно връчваното отличие за автор на най-добър разказ, публикуван в американско списание „О'Хенри“ (на името на големия майстор на къси разкази Уилям Сидни Портър, чийто псевдоним е О'Хенри ), награда „Бенджамин Франклин“, награда на Американската академия, премията „Гандалф“. Той е удостоен и с титлата „гранд-мастер“ през 1988 г. Въпреки че Бредбъри печели много почести и награди, любимата му, може би, е наречена "идеен консултант" за United States Pavilion на Световния панаир през 1964 г. В едно свое интервю той коментира: „Можете ли да си представите колко развълнуван бях? Защото аз променям животи и това е нещото. Ако можеш да построиш добър музей, ако можеш да направиш добър филм, ако можеш да построиш добър световен панаир, ако можеш да изградиш добър мол, променяш бъдещето. Оказваш влияние върху хората, така че като станат сутрин за работа да си кажат „Хей, заслужава си да работиш!“ Това е моята работа и това трябва да е работа на всеки автор на научна фантастика. Да предложи надежда. Да посочи проблема и след това да предложи решението. И аз го правя през цялото време.“

Прави каквото обичаш и обичай каквото правиш.

Най-известната му и въздействаща творба е научно-фантастичният роман — антиутопия „451 градуса по Фаренхайт“, който излиза през 1950 г. (романът е в съзвучие с „1984“ на Оруел и „Прекрасният нов свят" на Хъксли като пророческо изявление за заробването на западната цивилизация от медиите, наркотиците и конфронтизма). Мощната и поетична проза на Бредбъри се съчетава с невероятно разбиране за потенциала на технологията, за да създаде роман, който десетилетия от първото публикуване все още има властта да заслепява и шокира. Книгата е адаптирана и като филм през 1966 г. от режисьора Франсоа Трюфо, в главните роли във филма участват Джули Кристи и Оскар Вернер. През април 2017 г. HBO съобщава, че разработва нова филмова адаптация, в която ще участват актьорите Майкъл Шанън и Майкъл Б. Джордан, който също ще бъде и изпълнителен продуцент по проекта (новият филм се очаква да излезе през тази година).

Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш.

Най-прекрасната и най-обичана книга на Бредбъри си остава полу-биографичният роман от 1957 г. „Вино от глухарчета“ – сантиментална, с дъх на лято и носталгия по детството, когато животът изглежда така безкраен, изпълнен с приключения, скърби и радости. История за едно лято на ябълкови дървета, окосени ливади, на бране на глухарчета, на златни пчели, подсладено с любимите бабини гозби. Бредбъри взема ръката на читателя и го повежда сред преживяванията и емоциите на героите. Той обхваща темите за старостта и спомените, намеква за циклите на смъртта и прераждането в природата и човечеството. Книгата има и своето продължение в романа „Сбогом, лято“ (2006).

Трябва да се научиш как да не се вкопчваш, преди да се научиш как да придобиваш. Животът трябва да бъде докосван, а не удушаван. Трябва да се отпуснеш, понякога да оставяш нещата да се случват, а друг път да се движиш заедно с тях.

Рей Бредбъри печели престижната награда за литература „Пулицър" през 2004 г. , той се превръща в един от най-знаменитите автори на 21-ви век. През 2007 г. получава и специална грамота от борда на „Пулицър“ за „отличната, плодотворна и дълбоко влиятелна кариера като несравним автор на научна фантастика и фантазия“. Умира в Лос Анджелис на 5 юни 2012 г. на 91-годишна възраст.

Върви до ръба на скалата и скочи. Направи си крила по пътя надолу.


„451 градуса по Фаренхайт“ – превод: Веселин Измирлиев
„Вино от глухарчета“ - превод: Жени Божилова

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=5511