Цвят и свежа провокация в градската среда - Виктория Георгиева-Mouse

Художничката разказва за проектите си, за изкуството в градска среда и за кръжока "Азбука на въображението"

Сн: Деси Тенекеджиева, основател и директор на фондация "Стоян Камбарев"
Сн: Деси Тенекеджиева, основател и директор на фондация "Стоян Камбарев"
Hera.bg

Цвети Цанева
Първото, което ми хрумва, когато си мисля за нея, е: "Цвят". Много цвят. Много жизненост. Много енергия. По много от всичко. Художничката и стрийт артистка Виктория Георгиева, позната и под псевдонима Mouse, е фурия, която те засипва с цветното си присъствие, бързото си говорене - изобщо - тя е стихия. В постоянно движение е, готова всеки момент да тръгне нанякъде, но преди това нещо ще ти нахвърли набързо, нещо ще ти избърбори, ще се засмее с дрезгав глас. И ще те остави по-пъстър, по-отворен, по-жив от всякога.

Докато се разхождаш из Варна, където живее в момента, в София, Велико Търново, Добрич, Исперих и много, много други градове у нас, може да попаднеш на нейни творби на крайно необичайни кътчета. Нейна слабост са трафопостовете, но генерално - нещо, което е било безжизнено и сиво, се превръща в нещо шарено, одухотворено. Окото ти ще трепне от нейните причудливи герои, ще се зазяпаш, ще се усмихнеш. Няма да си същият. Диненият мотив е другото нещо, което изниква в главата ми - освен че го е татуирала по себе си, с него тя изпъстри стълбище в Плевен, нарисува пиано на входа на Морската във Варна, пешеходна пътека на ул. "Раковска" в София. Рисува смело върху ЖП гари (Велико Търново) и фасади на детски градини (Габрово), дава арт финес на заведения, но и на контейнерите за боклук по "китните" ни улици.

В същото време тя има множество самостоятелни и общи изложби, спечелени конкурси за проекти, участия в международни фестивали. През 2018 г. беше номинирана от фондация "Стоян Камбарев" за награда "Полет в изкуството" в раздел Изобразително изкуство. А вече пета година тази шеметна личност...преподава рисуване на деца по начин, по който в нито едно училище и кръжок не може да се случи. Това е тя, Виктория Георгиева - съвременен стенописец в градска среда, луда глава, безкрайно талантлива и прекрасна:


- Твои творби могат да бъдат видени в много градове в България, почеркът ти е разпознаваем на минутата. Какво ти дава рисуването на открито, на необичайни места в градската среда, извън нея?

- Рисуването навън ми носи редица усещания. Само по себе си то всеки път е уникално, защото имам различна локация и неин си контекст. Различни хора могат да бъдат замесени – ако е по проект или участие, още артисти, организатори, медии. Малко или много имаш възможност за директна комуникация със зрителя. Образува се своеобразен диалог между творбата и публиката й.


Изкуството в градска среда неминуемо се оформи като най-силното течение на текущия век. По целия свят можем да се насладим на редица такива художествени примери. Редица артисти във всички краища на планетата решават да се изразяват по този начин.

Оформят се множество организации, проекти, фестивали, изложби, издаване на печатни издания, филми, постпродукция и т.н. За самите артисти това е начин на живот, начин на мислене, работа, процес. Всеки един успява да се реализира с нещата си и е активен по собствен си начин. Лично аз обичам различните повърхности, досега с материала. Харесва ми начинът, по който мога да въздействам на заобикалящата среда... Която често в нашето ежедневие е омърсена и гротескна.


- Струва ми се, че няма много жени в стрийт арт-а? Така ли е? Откриваш ли нещо специфично и различно, което го няма при мъжете артисти?

- Тук не мога да се съглася съвсем, защото всъщност има редица жени соло артисти и crew-та, с представителки на нежния пол. Аз имам много любими такива, които дълго мога да изреждам...Fefe Talavera, TIKA, HERA, Miss Van, Paula Plim, Marina Capdevila, Ledania, Tochka, Lauren YS и много други.

Скейт паркът в Добрич

- Има ли място, където си рисувала, което няма да забравиш или е било особено вълнуващо и специално за теб?

- Всички места ми носят спомени и ми е приятно, когато минавам покрай тях. Както споделих, всяко едно е уникално само по себе си. Изключително се вълнувах, когато спечелих проекта "Нарисувай ми стена" и заедно с "Трансформатори" реализирахме един голям стенопис на фасадата на ДГ „Мики Маус“ в Габрово.

Тази стена и до сега е една от най-големите ми като формат реализирани. Получи се много яко според мен, въпреки първоначалната дискусия с представителки на градината, които някак не възприемаха пълноценно и ясно оригиналността на естетиката на проекта ми. Нещата естествено започнаха да се случват и аз имам много яки спомени от цялата тази седмица и процеса на създаването на стенописа. Всеки ден в двора на градината, непосредствено до мястото, където рисувам, идваха дечица. Те с интерес наблюдаваха творбата, която се откриваше стъпка по стъпка пред тях. Сприятелихме се и получих много красиви отзиви.

Радвам се, че съм имала и имам възможността да творя на толкова много различни места, където съм срещала невероятни хора и сме рисували рамо до рамо с прекрасни артисти. Наслаждавала съм се на красиви гледки, изпитвала съм истински адреналин и съм получавала многоцветен краен резултат.

- Ти пътуваш много, не само из България, участвала си е международни проекти, в програми за обмен на студенти. Как според теб се променя градът като пространство, къде е изкуството в него? Как трябва да изглежда градското пространство у нас? Кое не ти харесва, кое може да се промени? Как се вписва изкуство като твоето в модерния град?

Изкуството в градска среда навсякъде се характеризира със стремеж към свобода на изразяване и многообразие на стиловете, изразните средства, които използва всеки един артист, посланието, което отправя. Градовете претърпяват множество промени от различен характер. Самата архитектура се променя. С различна скорост...Нещата, които рисувам, се вписват добре на мястото си, защото обичам да използвам разнообразните текстури и формати, цветовете и заобикалящата среда.

Начините, по които артистът може да си взаимодейства със средата, са изключително много. Аз смятам, че градовете само печелят от това. Във визуален, културен и всякакъв друг аспект. Радвам се, че все повече хора осъзнават това и го подкрепят, за да може градската среда да се възроди по някакъв начин. Но това естествено е процес с отворен край...


- Провокацията е съществена част от стрийт арт-а и с твоите творби ти си ярък пример, че трябва да я има, че тя работи. Поставяш ли цел на твоята провокация, има ли тя послание?

- Не използвам провокация с някаква конкретна цел и насока. Не съм си го поставяла като задача. Фокусирам се по-скоро към това да се оформи цялостна творба, да стои яко на мястото си, да си взаимодейства адекватно със средата. Естествено, всеки може да види в дадена композиция някакъв вид провокация. Тя неминуемо се появява по естествен начин и аз си мисля, че най-вече е индивидуален въпрос на гледна точка и възприятия. Якото е, че всеки намира по нещо различно за себе си.

- Как провокативността ти, неконвенционалното ти изкуство се вписа в работата ти с деца? Как всъщност се роди идеята за този кръжок - „Азбука на въображението“?

- Зараждането на „Азбука на въображението“ бе през 2014 г.. Няколко месеца след като завърших бакалавърската си степен по Педагогика на обучението по Изобразително изкуство – живопис, във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий" във Велико Търново, получих покана от галерия „Contemporary Space” във Варна да подам предложение за творчески занятия с групи от деца на различна възраст. Идеята ми допадна и реших да пробвам. Оформих идеята си и изведох кратка концепция за тематиката на задачите. В паралел с нещата, които аз творя и сега и тогава, беше естествено да се фокусираме върху въображението и илюстрацията. Така се зароди и името на кръжока. В себе си той съчетава творчески процес с редица техники, тематики и замисъл.


- Ти работиш с ученици предимно. Според теб трябва ли да се промени нещо в начина, по който децата учат изкуство в училище? Какво би сложила ти в часовете по рисуване?

- Всички знаем, че изкуството е застъпено изключително малко в образователната програма на общите училища. Групите са от смесен тип. Често се създава някаква неадекватност в този иначе така приятен творчески час. В същото време виждам и много раздвижване в тази насока, но то по скоро се дължи на индивидуалната активност на отделни преподаватели, а не толкова като цялостна методика.

Смятам, че би било хубаво да продължи да се гледа в посока на посещаването на музеи и галерии, пленери и работилници. Децата трябва да имат и възможно най-много практическа част, защото изкуството не е създадено на базата на теорията, а на действието, на творческия акт и порив. И точно към това трябва да се стремим – да събуждаме и развиваме творческото начало у децата.

- Завършила си Педагогика на обучението по Изобразително изкуство, но едва ли си вярвала тогава, че ще станеш учителка по рисуване и ето те тук – сред деца, които те обичат и се вдъхновяват от теб. Като истински учител. Какво ти дава общуването с деца, което може би не откриваш на друго място?

- Радвам се,че имам възможността да творя с всички тези талантливи деца. Да бъда сред тях и да ги вдъхновявам. Тази връзка също е уникална, донякъде и с това, че я чувствам като призвание.

Невероятни са нещата, които създаваме. Годишните ни изложби, ежеседмичните теми, участията в конкурси, рисуването от натура при посещенията ни в Зоологическата Градина и Морската Градина във Варна, няколко стенописа, които успяхме да осъществим.

- Има ли нещо, което искаш да направиш с децата от „Азбука на въображението“? Какво ти се прави напоследък, накъде те тегли?

- Винаги съм искала да имаме повече възможности да рисуваме на стена, на по-големи формати.

Във времето съм задавала на децата редица колаборативни задачи, при които те работят заедно върху обща тема, рисуват една обща композиция. Разказвам и им показвам визуални примери на мои и чужди колаборативни проекти. Адски вдъхновяващо е за тях, освен че е и забавно. Получават се прекрасни рисунки. Това е още едно от нещата, върху които трябва да се обърне внимание в начина на преподаване в училище. А именно груповата работа и развитието на колективно мислене и творчество.

Децата от „Азбука на въображението“ в Градската художествена галерия на Варна, пред изложбата на художничката Дария Василянска.

На мен лично ми се е случвало вече да ударя на камък при подаването на един такъв проект, който самата аз бях организирала изцяло. Получих изключително неадекватни отговори, спрямо самия вид изкуство и среда, разбрах колко некомпетентни всъщност са хората, от които зависи един подпис. Средата е закостеняла и аз се надявам, че по един или друг начин все пак ще имаме възможността за в бъдеще да реализираме стенописи с децата от „Азбука на въображението“.


Можеш да следиш изявите, проектите на Вики във Фейсбук страницата й.

Автор на заглавната снимка: Деси Тенекеджиева, основател и директор на фондация "Стоян Камбарев"

Един от последните й проекти - "Граффопост":


Graffopost vol.6 feat. Mouse Full Video art intervention from Visionary Foundation on Vimeo.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=5808