Джек Лондон – “Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти"

Hera.bg

Анна Терзиева
…Ограниченият ум забелязва ограничеността само в другите

Джек Лондон е американски романист, журналист, социален активист и създател на кратки истории, чиито творби се занимават романтично с простите борби за оцеляване. През 20-ти век той е един от най-широко превежданите американски автори. Сред най-популярните му творби са „Дивото зове“ (1903), „Морският вълк“ (1904), „Белия зъб“ (1906), „Мартин Идън“(1909) и др.
Зад псевдонима Джек Лондон седи Джон "Джек" Грифит Чейни, роден на 12 януари 1876 г. в Сан Франциско, Калифорния (САЩ). Баща му, астролог на име Уилям Хенри Чейни, напуска сина си и майка му Флора Уелман, с която никога не са сключвали брак, още когато той е малко момче. По-късно майка му се омъжва за Джон Лондон, чието име малкият Джек взима. Той се сдобива и с две доведени сестри – Елиза и Ида. В този период новото семейство Лондон живее на различни места в района на залива и докато Джек посещава училище, е подложен на натиск да допринася за доходите на семейството. На десетгодишна възраст той продава вестници, научавайки някои трудни уроци в живота.

Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти

На 14-годишна възраст Джек напуска училище, за да избяга от бедността и да се отдаде на приключения. Той изследва залива на Сан Франциско в своя шлюп (едномачтов платноход), редувайки кражбата на скариди с работа за правителствения рибен патрул. Джек отива дори в Япония като моряк и успява да види голяма част от Съединените щати, карайки товарните влакове и като член на индустриалната армия на Чарлз Т. Кели (една от многобройните протестни армии на безработните, като армията на Кокси, възникнала от финансовата паника от 1893 г.). В този период Джек Лондон се сблъсква с депресиращи условия, попада в затвора за скитничество, а през 1894 г. става активен социалист.

Животът достига връхната си точка, когато осъществява в най-пълен размер онова, за което е предназначен.

В Лондон се обучава в обществените библиотеки с творбите на Чарлз Дарвин, Карл Маркс и Фридрих Ницше. На 19 години той изкарва четиригодишен гимназиален курс в една година и постъпва в Калифорнийския университет в Бъркли, но 12 месеца по-късно го напуска, за да потърси състояние в златната треска на Клондайк. Връщайки се следващата година, все още беден и неспособен да намери работа, той решава да си изкарва прехраната като писател. Младият Джек изучава различни списания и след това си задава дневен график за създаване на сонети, балади, различни шеги, анекдоти, приключенски и истории на ужаса, постоянно увеличавайки продукцията си. Оптимизмът и енергията, с които той се посвещава на задачата си, са изразени най-добре в неговия полу-автобиографичен роман „Мартин Идън“ (1909). В рамките на две години историите за неговите приключения в Аляска започват да получават признание за тяхната свежа тематика и мъжествена сила. Неговата първа книга, „Синът на вълка: Приказки от далечния север“ (1900) представлява сборник от разкази, които преди това той публикува в списания, придобива широка аудитория. През остатъка от живота си, Лондон пише и публикува постоянно, завършвайки около 50 книги с художествена и научна литература.

…щом започнеш една непозната игра, си длъжен да дадеш на партньора си правото да играе първи.


Чармън Китредж и Джек Лондон

През 1900 г. Лондон се жени за Елизабет Мадърн – те имат две дъщери, Джоан и Бес. Има сведения, че връзката им е построена по-малко около любовта и повече около идеята, че те могат да имат силни, здрави деца заедно. Не е изненадващо, че бракът им продължава само няколко години. През 1905 г. двамата се развеждат, а на 19 ноември същата година, Лондон сключва брак с Чармън Китредж, с която имат дъщеря Джой – за съжаление, момиченцето умира в ранна детска възраст. Авторът остава с втората си съпруга до края на живота си.

Аз искам да остана верен на себе си и не желая да подчинявам вкусовете си дори на единодушната присъда на цялото човечество.

„Дивото зове“ (1903) е най-известният роман на Джек Лондон, смятан за неговия абсолютен шедьовър. Историята е базирана на преживяванията на Лондон като златотърсач в канадската пустош и неговите идеи за природата и борбата за съществуване. Книгата разказва за южняшкото куче Бък, което попада сред дивия север, сблъсквайки се с редици предизвикателства. „Дивото зове“ е приказка за несломимия дух и борбата за оцеляване в замръзналата река Клондайк, Аляска. Романът намира и вдъхновение в киното, адаптиран в различни продукции: първата такава представлява ням филм от 1923 г.

„Среща се и такова увлечение, което представлява връхната точка на живота, над която животът не може повече да се издигне. Но парадоксът на битието е такъв, че това увлечение те обхваща, когато кипиш от живот, а то те кара съвсем да забравиш, че си жив. Това увлечение, тази забрава на съществуването, завладява човека на изкуството, когато изгаря в пламъците на вдъхновението; то обхваща и войника, изгубил сражението, но отказващ пощада в опиянението на боя…“ (из. „Дивото зове“)


„Мартин Идън“ (1909) е полу-автобиографичен роман на американския автор и е най-жизненият и оригинален характер, създаден някога от Джек Лондон, един от вълнуващите и запомнящи се мъжки образи в литературата. Това е историята на беден моряк, влюбен в идеализирания образ на красиво момиче от богатата класа, който преследва, заслепено и агресивно, мечти за образование и литературна слава. Лондон, недоволен от възнагражденията на собствения си успех, проектира Мартин Идън като атака срещу индивидуализма и критика на амбицията.

"Помисли си, че точно това е духовният живот и прелестното усещане за красотата, ярка и неотразима, каквато не бе виждал дори в мечтите си, Забрави се и очите му жадно я поглъщаха. Човек наистина може да живее, да се стреми, да се бори, да умре за нещо. Книгите са казвали истината. Да, имало по света такива жени. Тя е една от тях" (из. „Мартин Идън“)

Джек Лондон се превръща в известен писател и е един от първите, които постигат истински финансов успех от своите творби. Успехът му донася и много спорове и обвиняван в плагиатство. През по-голямата част от последното десетилетие от живота си, Лондон е изправен пред редица здравни проблеми, включително и бъбречно заболяване, което в крайна сметка отнема живота му. Той умира на 22 ноември 1916 г. в ранчото си.

Радостта идва не от мисълта, че си успял да постигнеш нещо, а от това, че се стремиш към него.

„Дивото зове“ – преводач: Сидер Флорин
„Мартин Идън“ – преводач: Александър Бояджиев

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=5957