Хората, на които им липсва емпатия и как да се справяме с тях

Hera.bg

Мария Алексиева
Днес много се говори за емпатията като за всеобща ценност в общуването, като основа за емоционалната интелигентност. Това навярно е така, но трябва да се знае още, че емпатията или липсата й, нямат отношение към това дали един човек е добър или лош, дали е наш приятел, дали може да обича или не. Така че, когато тук говорим за хора с липса на емпатия и някой се припознае в белезите й, това не значи, че е лош човек или нещо от сорта.

Емпатията е нещо, което се учи още от детските години в семейството, развива се чрез подходящо обкръжение и среда, нещо, в което сме убедени като важно да развиваме у себе си и като зрели хора. На хората, които им липсва емпатия не трябва да се гледа като на осакатени или безчувствени. Но с тях трябва да се изработи стратегия за общуване така, че поведението им да не ни засяга.


На кои хора им липсва емпатия:

Те не могат да разбират чуждата гледна точка, не разбират мотиви, мнение, различни от техните.
Склонни са бързо да осъждат, да раздават прибързани оценки
Изглеждат коравосърдечни и безразлични към другите
Имат трудности в завръзването на приятелства и дълбоки връзки
Самоуверени са и не се съмняват в правотата си, не допускат, че могат да грешат
Не разкриват чувствата си, не споделят, тази тема не ги вълнува
Не умеят да се радват на чуждото щастие, не разбират и защо някой е нещастен или наранен и защо това е тема

Както казахме, липсата на емпатия не е повод за осъждане и за зачеркване на тези хора от живота ни. Но трябва да знаем, че докато те са такива, каквито са, останалите, които имаме емпатия, точно защото я имаме, можем да изберем как да се отнасяме с тях и то така, че да не се чувстваме ние зле.

Как да се справяме с хора, на които им липсва емпатия или не я проявяват спрямо нас:

Да не се опитваме да ги променяме. Ако изобщо си поставяме такава цел, нека не е с думи, а с личен пример. Това е основата на всяка дълготрайна промяна. С думи не може да бъде убеден някого, който смята, че чувствата са признак на слабост, че споделянето, съчувствието са за загубеняците.

Да не приемаме прибързаните им оценки и гняв лично. Те са такива винаги, с всеки. Ако са намерили за какво да ни осъдят, така да е, ние и хората, на които държим, нали се познаваме. Ако се поддадем да реагираме - да се обиждаме, да се потискаме, те ще потвърдят пред себе си, че чувствата носят единствено негативни усещания.

Да си напомняме по-често, че нашата стойност не зависи от одобрението на такива хора. Тя е резултат на нашите качества, как ги развиваме, как действаме. Не е нужно хора, които не ни познават да достигат до съкровените ни места, да им позволяваме да ни вкарват в обяснителен или защитен режим постоянно.

Дистанцирането от подобни хора, особено ако не можем да се справим с тях, е най-доброто, което можем да сторим със себе си. Не се страхувайте и не го приемайте като слабост.

Не е наша мисия да променяме хората и да ги накараме да бъдат като нас, за да спазим своя комфорт. Наша мисия е да търсим своето щастие, своите хора, своите цели. Това понякога ни сблъсква с хора, които не са като нас, които са обратното на нас и това не е лошо, така израстваме и учим и за себе си.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=6008