Как се състаряваме преждевременно - нагласата

Hera.bg

Мая Петрова
След външния вид и облеклото нека надникнем и в мислите, които издават нашата нагласа и ни състаряват.

Като начало - приемете хода на времето, което остава отпечатък. Не е добре да мислите за старостта, но ако си кажете, че не трябва да мислите за това, вечно тази тема ще е в главата ви. Затова просто приемете факта, че понякога и тя ще идва на гости в ума ви, но нека е само на гости. Не оставяйте тази мисъл да живее там. Когато бягаш от нещо, по стечение на обстоятелствата, то винаги те следва. Когато обаче го приемеш като нормална част от живота, то е далеч по-безобидно за теб самия.

Предъвкване и анализиране до безкрай

Твърди се, че колкото по-възрастен си, толкова по-мислещ и мъдър ставаш, а от тук следва, че почти напълно спираш да правиш спонтанни неща. Знаем, че те са най-хубавите в повечето случаи. Затова, ако довечера ти предложат да излезеш на неочакван коктейл, просто приеми. Знаем какви са плановете, които би нарушило това излизане- да висиш пред лаптопа и телевизора, мислейки, че вече си стар за късни излизания. Несъмнено, в даден момент, започваме да избираме спокойствието с чаша вино в ръка вечер у дома, пред среднощните коктейли, но е хубаво понякога да не го мислим толкова и когато изникне възможност за нещо различно, да се възползваме от нея. Във всяко едно отношение. Често рутината, в която потъваме след дадена възраст, е най-големият унищожител на усещането ни за живот, за по-смел и изпълнен с приключения живот. Наскоро една позната ме попита защо ежедневно ходя толкова пеша, а аз и отговорих, че го правя, защото го мога. Един ден, когато сте на 70, едва ли ще имате възможност да се чудите дали да заминете някъде или да излезете след 22 вечерта. Правете го сега, без да се чудите! Животът не спира да поднася своите изненади на всички ни, независимо на колко сме. А дали ние ще ги приемем, е само наш избор.

Песимизъм

Преди дни се заслушах в една позната, която е на 43. Тя разказваше колко било хубаво, когато била млада, как сега не можела да си позволи онези разтоварващи вечери, в които всичко е розово и прекрасно. Замислих се защо на 43, когато вече повечето от нас имат кариера, семейство и деца (както е в и нейния случай), не могат да си позволят да бъдат спокойни и щастливи, да се измъкнат от капаните на бита, и я попитах. В следващия момент чух едни такива аргументи, които сякаш ми изтъкна 65 годишен човек. Че вече и липсва достатъчно енергия, че не може да търчи толкова и да върши сто неща, защото се изморява, че може да се разболее и т.н. Вземете пример и никога не си позволявайте да мислите негативно, все едно животът свършва след 40те. Енергията зависи от вас. Колкото повече я пестиш, не правейки нищо (освен обичайните си задължения), толкова повече не си наясно колко всъщност имаш от нея. А за да я поддържаш, трябва да се замислиш и над факта как се грижиш за себе си, какво ядеш, дали се движиш достатъчно. Тялото запаметява всяка своя стъпка. Ако си свикнал да си деен, то ще иска още от теб. Ако си го научил да лежи, всяко едно усилие, ще му се струва почти невъзможно. Не е въпросът толкова в годините, колкото в мисленето. Майка ми вече прехвърли 70 и въпреки това е жизнена и дейна, защото така е свикнала да бъде винаги. Тялото и мислите и го изискват от нея.

И като споменахме мисли, да кажем едно от най-важните условия, за да не остарявате още на 38. И то е да не оставяте мислите си да блуждаят. Тук отново ще дам за пример майка ми, която е до толкова заета с мисли какво още трябва да се свърши или къде още трябва да отиде, че няма време да се оставя на блуждаещи мисли. Точно те са най-големият ви враг след определена възраст- оставите ли се без занимания в свободното си време, гарантирано ще блуждаете в ума си, не рядко мислейки колко сте възрастни вече. Нима това ще ви носи нещо различно от тъга? Затова си намирайте занимания и бъдете дейни. Колкото повече време прекарваш във вършене на нещо, толкова повече не харесваш времето, в което не вършиш нищо. Нима не е в това смисълът на живота? Да си някъде, да правиш нещо, просто да живееш. Всеки може да живее, лежейки пред телевизора. Това го правят и болните хора. Вие болни ли сте? Или само в ума си?

И не на последно място, опитайте да си забраните някои изрази като:
- Когато бях млада…
- Вече ми е късно за това…
- Едно време колко беше хубаво…
- Не бих опитала…
- Стара съм вече…


Познавам жени, пред които наистина се прекланям - жени, които с гордост носят възрастта си, не ги е срам да я споделят, не я крият по никакъв повод и същевременно никога не съм ги чувала да изричат горе изброените. Помислете само - защо говорите неща, които самите вие не искате да чувате? Приемете годините си, но не ги приемайте за ограничение. Ако тялото ви е здраво, и духът ви ще бъде такъв и обратното. Ако се чувствате стари, ще бъдете такива.

Научно е доказано, че темповете на остаряване са различни поради сложни взаимодействия между гените, средата и начина на живот и взаимоотношенията с околните. Въпреки че се раждаме с определен набор от гени, начинът ни на живот влияе на това как ще се проявят. Някои фактори от него могат дори да спират или задействат гени. Доказано е, че мисленето ни може да окаже сериозно влияние на здравето и продължителността на живота. Затова- помислете добре върху всичко това и запазете младостта си, най-вече в ума. След това ще видите как тя се запазва и върху тялото.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=6066