Танцът на живота

Hera.bg

Ния Стоянова
Едва ли има човек, които да не е изпитвал непреодолимото желание да се движи под ритъма на музиката – в дискотека, на концерт или дори сам самичък, завладян от някоя мелодия. И това е така от най-древни времена, защото историята на танца започва още от зората на човечеството. По всичко изглежда, че танцуването е дълбока потребност на нашата душа.

За далечните ни прадеди танцът бил средство за общуване с боговете. С него те отправяли молбата си за изцеление, успешен улов или дъжд. По време на обреда танцуващият изпадал в екзалтация, напускал пределите на собствената си личност и се сливал с божественото начало. С течение на времето обаче танцът загубил сакралния си смисъл и се превърнал в празник на тялото. Но хората продължили да танцуват.

Метафора на сексуалността
Само до преди век изборът на партньор бил трудна задача. Консервативният морал не допускал в ежедневието хора от различни полове, да се докосват. А как можеш да усетиш тръпката, близостта, привличането на телата само от разстояние? В отговор на това табу се появил танцът по двойки, които давал възможност за близък физически контакт, самоизява и избор на партньора.

Танцувайки ние изживяваме и своята подтисната сексуалност. Защото обуздаването на тази част от човешката природа е в основата на повечето съвременни религии и тялото неизбежно търси компенсация. Например, карнавалите като този във Венеция, не са нищо друго, а реакция на църковните забрани. Танцувайки под анонимността на маската всеки човек е давал пълен израз на копнежите си, без да се бои от общественото порицание.

Да почувстваме тялото си
За миналото е ясно, но защо увлечението по танците продължава да расте и днес, когато обществото се е освободило от всякакви табута? Вече без притеснение можем да усещаме тялото на другия, но изпитваме отчуждение към своето собствено. Столетията, когато плътта е била заклеймявана по всичко изглежда са оставили диря, но днес отново искаме да го почувстваме тялото си близо и свое. Затова всичко свързано със здравето и младостта се радва на такава популярност – фитнесът, спортът, спа процедурите и не на последно място танците. В техния вихър ние отново спояваме тялото и душата си в едно неделимо цяло.

Днес обществото изисква от нас да бъдем преди всичко професионалисти и да подтискаме женското в себе си. Но танцът слага всичко на мястото му, защото ясно разграничава половете и то по най-красивия начин. Така не само си връщаме чувство за хармония и принадлежност, но романтиката на общуването с другия пол.

Танцът като психотерапия
В стъпките на ритъма се учим не само да разбираме езика на собственото си тяло, но и обратното – как с движение да изразяваме емоциите и чувствата си. Танцът е спонтанен и ни дава възможност да покажем това, което ни е трудно да кажем с думи. В този смисъл той може да бъде както път към себепознанието, така и средство за освобождаване от травмиращи преживявания. А защо не и начин за пълноценна комуникация с околните. Много по-лесно и естествено да покажем на другия, че го харесваме, отколкото да се опитваме да го обясним със слово.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=697