Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Интервю: Виртуална седянка с Роси


Ако четеш Хера.бг значи малко познаваш Роси. Казвам малко, защото това, което ни представя тук е само част от нейните „суперуомън” възможности. (през 2011 година Роси бе част от екипа на Hera.bg)

Интервюто взех задочно, т.е изпратих й въпроси, на които получих отговори. Публикацията му малко се забави. Но в живота няма случайности и аз се срещнах с Роси преди то да види бял свят. И сега всички заинтересовани ще трябва да прочетат нещо повече от нейните отговори. Ще пропусна доста съществени неща и ще ви „спусна направо” на реалната ми среща с нея: Награждаването на БГ Сайт 2010.

Роси ни чака пред „Модерен театър” в София, очаквам да е с нещо лилаво, защото знам, че това е любим нейн цвят. Не ме разочарова, а направо очарова с лилави боти (боже, прекрасни са), аз съм си такава целуваща (сигурно много хора се дразнят) и веднага я разцелувам, мисля че тя неочаква това и е леко стъписана. Казвам, че ще запаля цигара – тя пък очаквала от мен това – прозрачност ви казвам (И да, аз съм пушач. Знам, че не е здравословно:))

Какво се случи на Бг Сайт вече знаете. А и там Роси си хортуваше с Искра. Аз си говорих с разни стари познати (е признавам, че беше така, защото знаех, че Роси ще остане с нас след това).

Къде ще идем Роси? Роси ме стъписа с информацията, че предварително е проверила какви заведения има наоколо, предпазливо ми съобщава, че тя не е техен клиент. Никъде няма места (за радост, която по-късно ще разбера, с оглед приятния ресторант). Събираме се по-голяма компания и се озоваваме в турски ресторант.

Малки дискусии, поръчки, аз се опитвам да крия: любопитството си, емоцията от цялата вечер, компанията, награждаването и Роси (много ясно).

Бога ми, какво си говорех с Роси, ами не помня (съжалявам Роси, емоционална амнезия). Изказвам предположение, че духащата вентилация е издухала спомените ми. Колко хора се притесняват за вас, когато вентилацията духа, а вие сте болен? Аз знам: Роси + няколко други.

Роси е странна. Да. Защото да бъдеш загрижен, да си внимателен, да бъдеш себе си, без да смачкаш другия със своите знания (а ние знаем, че Роси има сериозни такива), си е чиста проба странност. Днес, ако знаеш малко над средното, слагаш човека в ъгъла на ринга и бой, бой, бой със знания – докато нахраниш човешкото си его, колко си „голяма работа” и какви са „малки работи” другите. Но Роси не е такава, тя слуша. Не, тя чува твоята струна и ти отговаря в същата тоналност. И ако си мислиш - „е това е форма на нагаждане”, ами не, това се нарича човечност. Чета й в момента отговорите. Да, Роси е притеснителна. Роси нямаш причина поради която, да се притесняваш.

Бърборим си нещо и за момент с Роси се държим за ръце (върху турски възглавнички), Роси е силно обичаща и искаща да даде себе си. Рядкост е. Роси има много красиво чувство за хумор.

Тръгваме към някакъв клуб, но се оказва „Че няма никакъв шанс да влезнем в него”. Карай. С Роси се разделяме, а тя ни казва: „сложила съм бомба в колата”. Ха-ха-ха, не, не. Казва, че е сложила подарък в колата, но можеше да е бомба.

Казвам ви, рядкост са такива Човеци. Роси ни бе сложила бурканче с кьопоолу - същото по което, пускахме лиги в нейната статия тук в Хера.бг. Ама с етикет от ръчна хартия, която тя е направила. С някакви миризмички в самата хартия (дори запушеното ми носле може да ги долови). Колко хора ви подаряват нещо, което са приготвили сами? Аз знам: Роси + няколко други.


- Мотото на Hera.bg е „Това съм Аз”. Можеш ли да опишеш с 6 думи коя е Росица?
- Емоционална, креативна, енергична, притеснителна, експериментатор, шарена (напоследък най-вече лилава). Кажи му на един филолог да бъде кратък – и гледай как се мъчи :)

- Роси, ти списваш два блога, разкажи ни какво ще намерят в тях читателите?
- Единият блог – www.unicusbulgaria.blogspot.com, се роди като допълнение към сайта ми www.unicusbulgaria.com, който е за подаръци и различни уникални творения. Но като всяко дете и той тръгна по свой собствен път и разви различни „таланти”. Сега е мястото, в което показвам всичко онова, което правя с ръцете си – ангели, декорации за дома, колиета, ръчно ляти свещи с цветя, глинените копчета... Последната ми страст е ръчната хартия и всичко, което може да се направи от нея – визитки, етикети, картички, обеци, купи. Другият блог – www.rosynant.blogspot.com, е за другите ми хобита – писането и фотографията.

- Какво ти трябва, за да бъдеш щастлива?
- Спокойствие и неспокойствие. Любими хора и някои не толкова любими. Път, кола, бензин, хубава музика, море....

- Защо Роси прави ангели?
- Ангелите са любимата ми форма на живот. Започнах да ги правя първо от картон, после от креп хартия, сега ги изработвам от ръчна хартия с цветя и семена. Правила съм и от плат, от макарони, от глина. Ангелът хранител е много личен подарък. Обикновено ги изработвам, съобразени с някакви черти от външността или характера на човека, за когото са (ако го познавам). И съм сигурна, че щом е зареден с положителни емоции и е специално за този човек, той наистина ще го пази.

- Как намираш време и ентусиазъм да съвместяваш толкова много неща: работиш, пишеш, снимаш, изработваш ръчни неща, списваш блогове, готвиш вкусотийки?
- Гледам си в краката, като ходя по улиците. Хората изпускат какво ли не – понякога и ентусиазъм. Като си намеря – мой си е :) Шегувам се. За всичко си има време – за сериозната работа, за чистенето на дома, за канелените сладки, за малкото, уютното магазинче, за което мечтая... Въпрос на организация и вътрешно усещане. Ако днес ме е вдъхновила интересната пукнатина в асфалта – значи е време за фотоблога. Ако ме сърбят ръцете – изваждам сушените цветя, ситото и превръщам сметките за парно в обеци, например :)

- Знам, че си започнала сватбен дневник в блога си. Защо реши да го направиш?
Една приятелка си пожела да порасне достатъчно, за да не може да мине под венчило. Аз пък съм само 163 см, няма за кога да раста, затова догодина юни месец смятам да мина под венчилото :) Започнах дневника, защото смятам за моята сватба сама да приготвя много неща – поканите, украсата в ресторанта, букета, кошничките, табелките за маса и разни други хрумки. Искам да покажа как сватбата може да се случи като не се пилеят излишни пари, но да е много красива и с личен почерк. За да могат и други хора да се възползват от идеите, реших да ги споделям в текстове и снимки.


- Роси, ако можеш да влезнеш в машина на времето, накъде ще пътуваш – към миналото или към бъдещето?
- Хм, интересно...Бъдещето така или иначе ме очаква. Да проявявам ненавременно любопитство към него някак не ми се струва редно и интересно. Може би към миналото – в ретро София, когато автомобилите са били рядкост, а дамите са се разхождали спокойно по средата на улицата с дантелени чадърчета и дълги, елегантни рокли. Или в някои моменти от моето детство, за да срещна отново скъпи за мен хора, или да поправя някои ситуации.

- Ако Роси си има двор, какво ще има в него?
- Роси си прави мини двор на терасата, където през пролетта сади магданоз, риган, босилек, мента, копър, дори тикви и кратунки. В родния ми град имаме огрооомен двор, в който има всичко – от кокошки и дърва за зимата, до лозе божури и лехи с домати и зелена салата. А когато имам своя малка къщичка с дворче, в него със сигурност ще има много плодове, зеленчуци, соларни лампи и градинска люлка за спокойни вечери, в компанията на звезди, щурци и чаша вино.

- Каква според теб трябва да бъде жената днес?
- Изобретателна. За да съчетава всички роли, в които трябва да влиза в ежедневието си, да намира време за всичко и да прави хората около себе си доволни и щастливи. Себе си също!

- Роси предложи нещо от твоя блог.
- Нека да е „Как да си направим роза от сатен”.

- Би ли пожелала нещо на читателите на Hera.bg
- Да бъдат себе си, защото такива, каквито са, с всичките си хубави качества и недостатъци, са уникални.

интервюто е направено през 2011 година
Виж още статии за:   Любопитно · Хера · Интересни интервюта ·
Коментари
2011-02-08 #9
Lil
Хубаво интервю Благодаря и за полезната информация (линковете към блога на Роси и сайта)
Очевидно е че тук сте се събрали хора, които наистина знаят какво искат и какво правят и никога не забравят да бъдат себе си
2010-11-16 #8
Инна Георгиева
oooo познала съм, че е шафран (изказах предположение пред Искра)
2010-11-16 #7
Росица
Ин, благодаря за хубавото представяне Да издам и аз малко от кухнята:
-хартията на етикета на бурканчето е с шафран и дребни полски цветчета
-ще правя и аз нови рози от сатен, защото тази, която си бях закачила на колана, я изгубих в театъра
-ако мога да си открадна по нещо от вас, бих взела твоята естественост при воденето на разговори и на Искра красивата усмивка
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Виктория Бешлийска: Езикът дава характер, отличимост, чувство за принадлежност
· Цвят и свежа провокация в градската среда - Виктория Георгиева-Mouse
· Жените, които ни вдъхновяват: Мария Николова
· Hera.bg на 9 години! Честит ни празник, приятели!
· Hera.bg на 8 години!
· Христос воскресе, приятели!
· Кой е най-модерният цвят през 2021 година
· Фантазия и магия в изкуството на Яцек Йерка
· Проучване: Децата, които са близо до природата имат по-силна имунна система
Виж още статии за:   Любопитно · Хера · Интересни интервюта ·
Събота
16
Януари 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Благи думи за Благовещение: "Благодарна съм, че ти си част от мен и аз - от теб"
Посвещавам тези редове на моята малка сестра Галина Беженар, с пожелание да свети все така ярко нейната...
Така прониква светлината
Във всяко нещо скрита е пукнатина. Така прониква светлината...
Пътят, по който не поех
Два пътя в леса разделени видях, ала не можех да тръгна по двата. Бях пътник единствен, там дълго...
Приказен сюрреализъм във фотографиите на Маргарита Карева
Маргарита Карева е руска фотографка, която създава изумителни творби, сякаш извадени от приказките. Тя...
Hera.bg на 6 години!
Днес 08.10.2015 г. Списание Hera.bg навършва 6 години! Често сте ни казвали, че сме различни, че...
Човекът, за когото всички се грижат
Назначи се голяма комисия от важни лица — специалисти, учени, академици, икономисти, финансисти, инженери,...
Тримата учители в живота на всеки от нас
Няма никакво знание и Слово на света, ако няма кой да го предаде и ако няма кой да го възприеме. Няма...
"Добър ден, тъга"
„Колебая се да нарека красивото, строго име ”тъга” непознато чувство, смутно и благо, което ме обсебва....
Фернандо Песоа: "Никога не се обезсърчих да наблюдавам живота"
Присъствал съм незнайно на постепенното замиране на живота ми, на бавното крушение, на всичко което съм...
Любопитството уби котката
Идиомът „любопитството уби котката” означава, че нездравото желание да се опознае нещо или някой може...
Светло Синьо (стихове и видео)
Когато някой каза да те срещна, светът се завъртя, но на обратно. Любов да бъда – просто неизбежно...
"Никой не е съвършен. Приближи се"
Хората с увреждания у нас все още страдат от най- страшната човешка болест – те са невидими. Не участват...
Да не чакаме цял живот да бъдем готови
Ако чакаме да бъдем готови, може да чакаме цял живот...
Вирджиния Улф: "Приятелствата, дори най-добрите, са чупливи."
"Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите." "Когато въпросът е силно...
Всичко, което съм отлагал...
Родих се призори, детството ми мина сутринта, а около пладне прекосявах вече младостта си....
Фридрих Ницше: "Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен."
"Две неща иска истинският мъж: опасност и игра. Затова и търси жената като най-опасната играчка." "Човекът...
Балерините на Дега
Едгар Дега е френски художник-импресионист, останал в историята на изкуството предимно със своите изключителни...
Откриха нови страници от “Малкият принц”
В Париж са открити непубликувани страници от романа „Малкият принц” на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Това...
„Ще чуеш грохота и ще си спомниш за мен. И ще си мислиш: тя искаше бури“
„Моята сянка е приятелят, за когото копнея“. „Беше време, в което само мъртвите се усмихваха, доволни,...
Умирането, в което има живот
И най-красивите откъснати цветя свършват Така. Умират. Евентуално може да си отглеждаш в саксия/градина...
28 декември - Световен ден на киното
На тази дата през 1895 г. в парижкото “Гран кафе” се състои първата публична демонстрация на “движещи...
Егейска Турция - 6 дни по следите на Античността - III
Ден пети – Памуккале – величественият и неповторим природен феномен с лечителна сила. Памуккале...
33 признака, че най-сетне си пораснал
1. Когато мисълта, просто че се прибираш у дома, те прави изключително щастлив. 2. Когато разбираш,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook