Somebody - Да срещнеш някого
 Изпрати
Да срещнеш някого. И после да не го помниш. Често се случва. Постоянно срещаме хора в забързаното си ежедневие, запознаваме се, подминаваме ги, и забравяме. Нови лица, нови имена, нови думи. Нищо не остава. Все едно сме видели поредното облаче, което вятъра ще издуха. Или вълните в морето. Идват, разбиват се в брега и не остава и помен. Дори да те напръскат, изсъхваш бързо и забравяш.
Става и обратното. Да срещнеш някого, за малко, едва няколко пъти в живота си … може би дори само веднъж. И да го помниш завинаги. Той да е вълната, която ще те помете. Ще те залее, почти ще те удави. A защо ли почти..., не, наистина да те удави!
Виждаш го че идва, но разбираш, че не може да предотвратиш това, което предстои. А и да можеш, не искаш, защото усещаш какво те чака. И някъде в съзнанието си, си сигурен, че ще е хубаво. Дори прекрасно!
И той те залива, обгръща, поглъща в присъствието си. Магнетизма му е навсякъде около теб, накъдето и да се обърнеш. Даже минава през теб, остава вътре, белязва те... до живот.
Не го слушаш, не го гледаш, не го чуваш, нито го виждаш. Само живееш с него в този къс от време.
Просто знаеш, чувстваш, че е там. С всяка фибра на тялото си, с всеки микро импулс на мозъка си. Всичко ти е ясно, без да може да си го обясниш. Но то не е и нужно.
Всичко това се дължи на усещането, което всеки създава около себе си. Аурата, която има, и която понякога се докосва до твоята. Иска ти се да го хванеш и да го задържиш завинаги, за да запазиш усещането, което ти дарява този човек, с неговото неповторимо и незаменимо присъствие. Да съхраниш несъхранимото. Чувството, мислите, емоциите които той имплицира в съзнанието ти. Всъщност не можеш. Защото това се получава от сблъсъка на двете енергии, които вие двамата представлявате. Докосването на вашите същества, на едно друго, невидимо ниво. И те разцъфват там, в пространството, и всичко се слива и изригва, а после веднага изчезва в този, същия миг.
Тези неща, тези моменти, отключват в мозъка ти нещо като готов за запис магнетофон. Лентата се върти и запечатва всичко, за да може после да го повтаряш и повтаряш и да се връщаш в минутите, които са ти носили тези така паметни емоции. Не го планираш, не го стартираш - магнетофона просто завърта ролките сам.
Много често казват, че не е редно да гледаш в миналото си, защото така изтърваш настоящето и загърбваш бъдещето. Но има моменти, когато не искаш да си в настоящето, не преследваш бъдещето, не те интересуват тези глупости. Интересува те само да си спомниш сладкия вкус на тези мигове, които си изживял с този човек. И си пускаш записа. Магнетофона ти припомня всичко това, макар лентата да е с шум, да влачи, да не е същото. Но дори бледо копие, все е нещо... Нещо повече, от обикновеното, сиво ежедневие.
Иска ти се да се върнеш там, на това място, по същото време, но не можеш. Животът е такъв. Преходен. Нищо не остава. Най-малко пък купчина емоции. Времето върви само в една посока. Затова трябва, когато вълната те удари и си сигурен, че това е един от тези моменти, в които магията те заобикаля и минава през теб, в които се давиш в безкрайното присъствие на човека насреща... просто да се насладиш на всичко и да се опиташ да го изживееш напълно. За да е записа възможно най-качествен. За да има после капчица надежда в тъмните и мрачни дни. За да не се окаже, че покрай теб е минал човека на живота ти, и ти си го пропуснал. Или най-добрия ти приятел. Или най-силния ти спомен. За да не съжаляваш, че не си направил това което си могъл, или което си искал. За да няма “дали”, “ако”, “а можеше...”.
Да няма колебание. Само първичната истина. Само импулса.
Просто...да уловиш мига. И да го изживееш! Или да се опиташ поне.
Nothing Else Matters
|
Виж още статии за: Любовта · Чувствата · Раздялата ·
Коментари
2012-02-07 #9  teodora  Много хубави мисли!Благодаря,4е са споделени с нас! 
2011-03-06 #8  neli живота е преход и ние сме главните герои в него и затова си мисля че няма как да знаеш кога и къде щете връхлети вълната и именно поради тази причина яхвай гребена и и лети
2011-01-12 #7  Stela Комплимент за автора  Написаното ми хареса невероятно много 
2011-01-12 #6  Десислава Симеонова Благодаря за прекрасните редове... - всъщност, в момента не намирам точната дума, характеризираща най-точно есето, спомена, разказа, озаглавен "Да срещнеш някого". Да, зная за какво става дума; благодаря на автора.
2011-01-06 #5  Анелия вълна след вълна, след вълна ..
2011-01-05 #4  Вера не бъдете глупаци, хванете мига и го превърнете в други мигове.
2011-01-05 #3  Цвети Привет на Том, неочаквано е за мен да прочета ( ! ) нещо толкова интимно, написано от мъж  не че нещо, ама  )))
Човек трябва да е благодарен да срещне човек, като този, който ти описваш, срещата с такъв човек е награда. Хората идват и си отиват, както казва Инна, някои остават, някои е нужно да ги оставиш да си тръгнат. Но винаги трябва да се гледа напред, само така сърцето остава отворено за другите награди  така че вместо rewind, дай play 
2011-01-05 #2  Изолда Прекрасна статия. Мисля, че всеки има такъв човек в живота си, чиито образ никога не го напуска. Именно образ, защото този призрак се откъсва от действителния човек, с които отдавна не общуваме и започва да води свой самостоен живот...в нашата душа. Това с улавянето на мига обаче е трудно. Обикновено го изживяваме години по-късно, но не и на момента. Тогава сме в истинки шок от това, което ни е сполетяло.
2011-01-05 #1  Инна Георгиева Първият автор мъж  Харесва ми. Да, това е истината, имаме нужда да се връщаме в хубавите спомени. Хората идват и си отиват. Някои оставят усмивки в теб, други - неща от клекналата позиция на тялото си. Та усмивките са за предпочитане де 
Виж още статии за: Любовта · Чувствата · Раздялата ·
|
|
Понеделник 25 Януари 2021 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
 Къде в мозъка се намира любовта и какво се крие зад усещането за „разбито сърце“?
Често чуваме изказвания, споделяния за това как хората обичат нещо/някого с цялото си сърце. В интерес...
 Искате щастлив сексуален живот? Отървете се от тези притеснения!
Скорошни проучвания твърдят, че младите хора днес правят по-малко секс в сравнение със своите родители...
 Майчиният език се учи още в утробата
Бебетата започват да учат майчиния си език, още преди да се родят, сочат нови открития на учените. До...
 "Детето ми се срамува от мен"
Не е нужно да ви го казва, но вие го знаете. Начинът, по който ви игнорира пред приятелите си, как не...
 Потенето и децата - колко е нормално?
"Нормално ли е детето ми да се поти толкова много?" Този въпрос си задават немалко родители в летния...
  Честит 8-ми март, момичета!
Тя е муза, момиче, колежка, домакиня, фея, дяволица, мама, съпруга, приятелка. Тя е по-хубавата половина...
  Не точица, удивителна искам да бъда!
"Ослепях от много думи, оглушах от тъмнина/Мойто тяло ми е тясно, ще се сгъна в точица." – този рефрен...
 Еуфорията на влюбването - II
В търсене на изначалното единство
Влюбените често споделят, как още на първата среща са били завладени...
 Виновни или просто различни - II
Бягат от привързаността
Мъжете трудно се разкриват и сякаш се привързват против волята си. За да разберем,...
  С.вързана
Отношенията, в които ежедневно влизаме с другите хора, са една от важните прояви на същността ни. Разтваряйки...
 Защо са важни извънкласните занимания за децата?
Живеем в такова време, че графиците на децата ни са доста запълнени, а често - дори по-пълни от нашите...
 Истината и детето
“Мамо, мамо, аз как съм се родил? А къде е татко? Защо на Пепи от градината едното му краче е криво?...”...
|