Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Как и кога и да кажем на детето, че е осиновено?


По официална статистика на Министерството на труда и социалната политика 140 са заведенията за настаняване на деца. Броят на изоставените деца на България е 7276 ( към април 2009 ). От другата страна, 250 000 са двойките, които имат репродуктивни проблеми. Осиновяванията с влязло в сила съдебно решение за 2008 г. са 674. Ако такъв е вашият случай, ако вие сте от малцината, намерили своето дете в такъв дом и детето е с вас от бебе, то със сигурност живеете с един дамоклиев меч над главата си – денят, в който то ще узнае истината.

Специалистите са единодушни, че детето трябва да узнае рано или късно. И то колкото по- рано, толкова по- добре. С порастването значението на тази „лъжа” става все по-кардинална за живота и психиката на детето. Не забравяйте и риска да научи от другаде, от някое случайно подмятане или от „доброжелател”. Но преди да говорите с него, трябва сами за себе си да изясните чувствата си. В желанието да имаш дете няма нищо осъдително, както и във факта, че физиологически или по друга причина за вас и вашия партньор, това не е възможно. Вие сте родител точно толкова, колкото едни биологични родители, не повече, не по-малко, не сте съвършени, детето – още повече. То има право да знае истината за себе си, за да не изгуби самоличността си един ден, когато всичко, което е смятало за даденост в живота си, се окаже измама.

Как?
Независимо за каква житейска тема става въпрос, информацията трябва да се представя по малко на малчугана. С прости думи, на интервали и с постоянна обратна връзка. Когато става дума за осиновяване, атмосферата трябва да е спокойна, да се говори открито и без скрупули. Вашата нагласа трябва да е позитивна, за да създадете обстановка на доверие и любов. така добрите ви намерения няма да предизвикат съмнения и грешни тълкувания. Не забравяйте, че детето борави с думите все още безразборно, тепърва ги подрежда в мисли и може да не разбира всичко от разговора, но безпогрешно разчита невербалните сигнали и чувствата, които го съпровождат.

Важното на първия разговор е не информацията сама по себе си, т.е. цялата истина, а емоционалната реакция и комфорт по темата. В „историята на живота” на вашето дете акцентът пада върху съдбата на детето, не върху вашата. Не разтягайте вашите чувства до безкрайност, „бяхме много тъжни” е достатъчно за началото на подобен разговор. Дайте време на детето да осмисли думите ви, попитайте го „какво мислиш?”, то със сигурност ще има какво да каже. Колкото са по- прости думите, толкова по- малко са интерпретациите и вие по-малко ще се объркате в собствения си разказ.

Вероятно има и допълнителни въпроси, които си задавате. Какво да кажа за причините за изоставянето? Какво да разкажа за биологичните родители, за евентуални братя и сестри, ако имам информация? Как бих реагирала, ако детето би искало да се свърже с тях? Да заведа ли детето в дома, от който е било взето? Кога да започна да говоря за това, моментът подходящ ли е?

Кога?
Децата са склонни да схващат абстрактни понятия към 4-5 г. възраст. В тази възраст има известна представа за време, за чувства и моментът е много подходящ да се започне да се говори по този въпрос. Още повече, че към 4 г. започва интереса към пола, произхода на бебетата и като цяло то е готово да чуе своята история. На тази възраст е важно да имате умения да поддържате обратната връзка. Ако попитате 4 годишното дете какво мисли, то все ще каже нещо, дори и да не е точно „мисъл”.

За най- малките понякога незначителните, невинни подробности от осиновяването придобиват катастрофални размери. Ако например повтаряте постоянно на детето, че е „специално” и затова сте го избрали, в малката му глава ще се зароди правдивата мисъл, че то трябва да бъде винаги специално, за да не бъде изоставено отново. А това е тежко бреме за едно дете. И тъй като малките бързо се отегчават от сериозните разговори, дайте му време и изчакайте следващ подходящ момент да подхванете темата отново.

Един такъв е преди тръгването на училище. Удачно е, за да се избегне детската жестокост – бъдещите съученици или учителите може би знаят нещо по въпроса. Поговорете с детето, за да видите какво е останало от предишните разговори, нека то да говори повече, а вие отговаряйте на въпросите му, без самите вие да подавате непоискана информация. Детето на 6-7 г. осъзнава идеята на осиновяването и с това идват противоречивите чувства. Сега преживява чувството на загуба, малоценност, различност и всеобхватното чувство на тъга. Важно е детето да е наясно със своята история и да е уверено във вашата любов и безпрекословна подкрепа.

Предпубертетната възраст също е ключов момент. Пубертетът като цяло е период на бунт срещу родителския авторитет и търсене на собствена идентичност, която не се свързва единствено със семейството, с ролята на дъщеря/ син. В такъв момент е важно да имате изградена връзка на доверие. „Какво ме поучаваш, ти не си ми истинска майка!”, „Откъде да знам дали истинската ми майка няма да ме разбере по-добре” Макар и казани в момент на яд, тези думи могат да бъдат много болезнени. Би било добре да имате стратегия за биологичните родители, и ако знаете нещо за тях, да го споделите с детето. Дефицитът на информация в тази възраст трябва да бъде попълван, а най-добре източникът да сте вие.

Независимо от възрастта на детето правило е да подхождате с уважение към неговите чувства, това особено важи, ако детето е осиновено по-голямо. Вие сте родител, защото родител се става с време и усилия, не сте съвършени и не бива да се измъчвате, ако нещо не ви се струва наред. Доверието, подкрепата, общуването и крепящата ги любов са вашите най-силни съюзници в този труден и за двете страни момент.



Виж още статии за:   Нашите деца · Семейството ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Как може пандемията с коронавирус да сближи семейството?
· Семейни игри и предизвикателства за 8 март
· Работа от вкъщи и малко дете? Мисията е трудна, но възможна
Виж още статии за:   Нашите деца · Семейството ·
Петък
3
Април 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
В търсене на мъжките чувства
Казват, че на мъжете не може да се разчита, че са егоистични и съвършено безчувствени. Разбира се, това...
Книгата – най-добър приятел - II
Личният пример Както вече казахме, няма нищо по-заразително от личния пример. Ако детето ни вижда постоянно...
Тайните на семейното пътуване за коледните празници
С наближаването на декемврийските празнични дни, много хора избират да пътуват (дали ще е при роднини,...
Етикет на телефонния разговор
Този неизменен в последните години аксесоар - телефонът, се е превърнал в необходимост за съвременния...
Синдромът на мама-квачка
Най- щастливият и признателен миг в живота на един родител е да види здраво, самоуверено и преуспяло...
Все на мен ли?
Често чуваме оплакването: „Мъжете са ужасни“, казано от жени или обратното - „Жените са ужасни“, произнесено...
За първите крачки – Прощъпулник
Прощъпулникът е един от любимите празници за всяко семейство с малко дете. Прави се в чест на прохождането...
Детето играе край нас - да му осигурим условия
Играта е важна част от детското развитие, особено на най- малките. За да играят пълноценно, им трябват...
Научете детето си на ... щастие
Трудно е да се даде определение за щастие. Може би, защото всеки открива своето или защото го търсим...
Чуваме ли се какво говорим?
Може би някои прочитайки това заглавие биха си казали: „Че как да не се чувам, да не съм глух/а?”. В...
Двуликият навик
Като повечето неща и навикът е такъв какъвто си го направим - богатство или досадна, но неизменна част...
Подводните камъни на приятелските съвети
Всички ние се чувстваме по-добре, когато споделяме с приятелки своите грижи или проблеми. Правим го,...
Мързелът – как да се справим с него?
„Мързелът не мори, но мъчи” – това е любимата поговорка на баща ми, която си спомням от най-ранно детство....
Как вкопчването пречи на любовта
Раздялата с любимите хора е мъчно, болезнено преживяване. Стари приятели, любовници, съпрузи, дори малките...
Сладката лудост на лятната афера
Пролетта е съвършеният сезон, в който да се влюбиш, но лятото е времето на страстния романс. Когато се...
Хиперактивни деца - говорим ли за Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност?
В последните години много сериозно се заговори за хиперактивността при децата. Някои я смятат за твърде...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook