Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Брюксел извън европейските институции - III


Бирата. Oпитах я в последните часове преди заминаването ми за България. На принципа като ще е гарга, да е рошава, я пихме точно на Гран плас, на най-централното място. Малка масичка и само по едно столче едно срещу друго – направени само за двама. И тъй като реших, че класическaтa бирa е твърде обикновена за място като това, си избрах малинова. Получих я в чаша с големината на винена. Бе леко сладникава, леко газирана, с едва доловимо усещане за бира – приятна и интересна напитка, напълно съответстваща на страстта ми да опитвам нови, непознати неща. Околните сгради – с техните позлатени фасади, обсипани със статуи и финтифлюшки от камък, приличащи на творения от пясък – на кметството, на различните занaятчийски задруги, това бе усещане, която се опитвах да задържа възможно по-дълго. Как – като пия малиновата бира на възможно най-малките глътчици, на които съм способна.

Буквално в последния час от пребиваването си в Брюксел заведох моята колежка в ботаническата градина, която по една случайност бях открила сама. От прозореца на хотела ми се виждаше прекрасен и отлично поддържан парк, а по пейките понякога сядаха двойки, държаха се ръце и се целуваха. Едва с помощта на картата и то на втория ден открих, че това всъщност е краят на една от забележителностите на Брюксел – ботаническата градина. Първия път я разгледах сама, втория път бях в ролята на екскурзовод. Когато става въпрос за цветя, подредени по оригинален начин, за екзотични дървета, за мостчета, статуи, езерца с фонтани в тях, за големия павилион и многобройните стълби към него – това са неща, които не могат да се разкажат, те трябва да се видят.

До какво още успях да се докосна в този град? Докато моите колеги бяха на разни евросъбития, защото, да – европейският парламент бе причината да съм тук, трябва да призная, че за половин ден аз избягах и тръгнах да обикалям града с карта в ръка. Едно от най-ценните за Брюксел неща е начинът, по който е организирано метрото тук. Не съм виждала по-просто, разумно и удобно изградено метро. То обикаля в кръг основаната част от града. Вървейки по улиците, дори да се загубиш, видиш ли знакът за метростанция, значи си спасен и можеш да отидеш навсякъде.

В денят на моето бягство направих своите си малки открития в Брюксел – кралският дворец с цялото великолепие на градините му, парламента и правителствени сгради, прекрасни катедрали, особено онези в готически стил, дворецът на правосъдието – огромен, разположен на една височина, за който по-късно прочетох, че бил строен толкова дълго време, че най-накрая проектът бил дело на самия тогавашен министър на правосъдието. Статуята на крал Леополд I – първият крал на белгийците. Само минах край кралския парк, но трябва да призная, че централният парк Брюксел, който е точно срещу кралския двореца и правителствените сгради, не ме впечатлиха с нищо особено. Мястото има формата на идеален правоъгълник, плоско и равно, засадено с относително рехави и млади дръвчета. Тук-там се виждат нещо като модернистични форми за украса, но и те не са особено красиви. Няма нищо общо с нашата представа за паркове – стари дървета, зашумени алеи и много уют.

Хората в Брюксел. Нямаше нищо общо с онова, което очаквах. Четох, че това е много скъп град, понеже тук живеят еврочиновниците с техните "супер високи заплати". Очаквах да видя хора в строги костюми, които поне по обед щъкат към някое от заведенията. Няма такова нещо. Всъщност в Брюксел е много трудно да попаднеш на истински белгийци – в метрото, по оживените улици. Тук има много араби, много негри и мулати, вероятно част от тях са си всъщност белгийски граждани от бившите колонии. Дори на два пъти имах съприкосновение с тези араби, не за добро. В единия случай един се опита да ми открадне фотоапарата, докато правех снимка на оживена централна улица. Номерът беше да го грабне светкавично от протегнатите ми ръце и да изчезне в тълпата. За мое щастие, се оказа, че стискам по-здраво, отколкото очакваше бандита – е, все пак съм от България, където също си имаме достатъчно крадци. Но случая бе повод да си помисля – да не ругаем България с високата й престъпност, ето какво става в центъра на Европа и никой не вдига пушилка. Вторият път един ме заговори на английски. Оказа се, че разговорът е с цел да изпроси от мен някое евро – не били яли – той с жена си и не знам колко си деца. Отговорих му, че съжалявам, но аз съм от България. Само толкова. Малко по-късно се сетих, че едва ли е схванал подтекста – туристите от България нямат излишни евро, за да отглеждат бедните емигранти в Европа. Камериерките в хотела бяха само арабки – всеки път щом минеш край тях, казваха задължителното “бонжур“ – ако се разминехме 20 пъти днес – двайсет пъти „бонжур“. Както се разхождах, открих че само на около 500 метра от хотела започва квартал, населен с турци. Изведнъж от европейска столица се пренасяш в атмосферата на Ориента – възрастните мъже седят по кафенетата и удрят лаф, възрастни жени с традиционни дълги до земята дрехи в лъскави цветове разхождат внучета, седят с тях по пейките и им тъпчат храна в устата много по нашенски, а хлапетата гонят гълъбите. Интересно, че много от магазинчетата в историческата част на Брюксел се държат от търговци от Близкия изток – именно те продават дребните сувенирчета и шоколади на по-приемливи цени.
Времето в Брюксел – много типично. Още като пристигнахме, домакините от Комитета на регионите подариха на всеки чужденец по един чадър – голям, солиден. Стана ми интересно – точно такъв подарък пък... Но се оказа, че всичко е съвсем закономерно, а подаръкът безкрайно полезен – тук вали всеки ден. Може да вали по всяко време и да си носиш чадър е просто задължително.

Така видях Брюксел – мокър, октомврийски топъл, с пъстра смесица от раси, едновременно очарователен с местата, пазещи спомена от минали времена, едновременно футуристично-стъклен и модерен.

Виж още статии за:   Пътешествия ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
Виж още статии за:   Пътешествия ·
Четвъртък
9
Април 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Коледни пости - Ден 34:
За смуутито без капка смут. Шоколад за закуска? Но не какъвто и да е!
Тази сутрин се събудих много уморена. Вчера беше коледният концерт на балета на голямата дъщеря. Късно...
Ден 4 - Постове и пости: Всеки и всичко бърза. Хора, думи, събития...
Слънце. Кафе. Думи. Врабче. Много са. Сърце. Отляво. Море. Да си на слънчево място, оставил работни...
Най-шантавите бради и мустаци за 2019 г.
Мустаците и брадите отдавна се реабилитираха като модерни, дръзки и изразяващи индивидуалността на своя...
Това, че вървя по различен път, не означава, че съм се загубил
Това, че вървя по различен път, не означава, че съм се загубил....
Говори за щастие
Ела Уилър Уилкокс (Ella Wheeler Wilcox, 1850 - 1919) е американска писателка и поетеса. "Говори...
Виена - разказ с полезности за пътешественици - III
Естествено продължение на разходката са два от най-интерсните музеи във Виена – Природо-научния музей...
Който го носи
Живял, далеч от шума на големите градове, един възрастен самурай. Славата му на добър войн и мъдрец привлякла...
10 цитата от Юлий Цезар
"При възникването на нови обстоятелства слуховете често изпреварват фактите." "Хората охотно вярват...
След зимното слънцестоене денят започва да нараства
Зимното слънцестоене бележи най-дългата нощ в Северното полукълбо, а денят в навечерието му е най-краткият....
Нещата, които не умея
Разбрал си ме погрешно. Или никак... Не съм лекарство против самота. Не съм забавен филм. Не съм и...
Господи, дай ми...
Господи, дай ми КАФЕ - да променя нещата, които мога. ВИНО - да приема нещата, които не мога да...
Ти си всичко това
Към жената, която се крие в банята от децата си, за да се наплаче - излез и им позволи да видят сълзите...
Искам да ти кажа: "В добро, в лошо...Обичам те, мамо!"
Здравейте! Нямах търпение да седна да Ви пиша, защото искам да споделя каква страхотна майка имам....
Само в събота няма да бързам
Само в Събота няма да бързам. Тоз живот и без мен си тече... И проблеми на възел завързани нека друг...
Не си отивай кротко в тъмнината!
Не си отивай кротко в тъмнината! Пред здрача да беснее старостта! Вий, вий срещу смъртта на светлината! ...
Благи думи за Благовещение: "Обичам те! За всичко!"
Здравейте, Hera.bg! Искам да отправя думи на благодарност към по-голямата ми сестра Таня. И да ви...
Търсете своите хора
Търсете хора, които са страстни, силни и щастливи Те са като звездите, ако не вдигнеш глава, няма...
Намали скоростта!
Другите хора също правят грешки. Намали скоростта. Над 50% от тежките катастрофи са вследствие...
Най-добрите снимки от дивата природа за 2017 г.
Както е традицията, в края на 2017 г. списание National Geographic представя победителите от конкурса...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook