Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Брюксел извън европейските институции - III


Бирата. Oпитах я в последните часове преди заминаването ми за България. На принципа като ще е гарга, да е рошава, я пихме точно на Гран плас, на най-централното място. Малка масичка и само по едно столче едно срещу друго – направени само за двама. И тъй като реших, че класическaтa бирa е твърде обикновена за място като това, си избрах малинова. Получих я в чаша с големината на винена. Бе леко сладникава, леко газирана, с едва доловимо усещане за бира – приятна и интересна напитка, напълно съответстваща на страстта ми да опитвам нови, непознати неща. Околните сгради – с техните позлатени фасади, обсипани със статуи и финтифлюшки от камък, приличащи на творения от пясък – на кметството, на различните занaятчийски задруги, това бе усещане, която се опитвах да задържа възможно по-дълго. Как – като пия малиновата бира на възможно най-малките глътчици, на които съм способна.

Буквално в последния час от пребиваването си в Брюксел заведох моята колежка в ботаническата градина, която по една случайност бях открила сама. От прозореца на хотела ми се виждаше прекрасен и отлично поддържан парк, а по пейките понякога сядаха двойки, държаха се ръце и се целуваха. Едва с помощта на картата и то на втория ден открих, че това всъщност е краят на една от забележителностите на Брюксел – ботаническата градина. Първия път я разгледах сама, втория път бях в ролята на екскурзовод. Когато става въпрос за цветя, подредени по оригинален начин, за екзотични дървета, за мостчета, статуи, езерца с фонтани в тях, за големия павилион и многобройните стълби към него – това са неща, които не могат да се разкажат, те трябва да се видят.

До какво още успях да се докосна в този град? Докато моите колеги бяха на разни евросъбития, защото, да – европейският парламент бе причината да съм тук, трябва да призная, че за половин ден аз избягах и тръгнах да обикалям града с карта в ръка. Едно от най-ценните за Брюксел неща е начинът, по който е организирано метрото тук. Не съм виждала по-просто, разумно и удобно изградено метро. То обикаля в кръг основаната част от града. Вървейки по улиците, дори да се загубиш, видиш ли знакът за метростанция, значи си спасен и можеш да отидеш навсякъде.

В денят на моето бягство направих своите си малки открития в Брюксел – кралският дворец с цялото великолепие на градините му, парламента и правителствени сгради, прекрасни катедрали, особено онези в готически стил, дворецът на правосъдието – огромен, разположен на една височина, за който по-късно прочетох, че бил строен толкова дълго време, че най-накрая проектът бил дело на самия тогавашен министър на правосъдието. Статуята на крал Леополд I – първият крал на белгийците. Само минах край кралския парк, но трябва да призная, че централният парк Брюксел, който е точно срещу кралския двореца и правителствените сгради, не ме впечатлиха с нищо особено. Мястото има формата на идеален правоъгълник, плоско и равно, засадено с относително рехави и млади дръвчета. Тук-там се виждат нещо като модернистични форми за украса, но и те не са особено красиви. Няма нищо общо с нашата представа за паркове – стари дървета, зашумени алеи и много уют.

Хората в Брюксел. Нямаше нищо общо с онова, което очаквах. Четох, че това е много скъп град, понеже тук живеят еврочиновниците с техните "супер високи заплати". Очаквах да видя хора в строги костюми, които поне по обед щъкат към някое от заведенията. Няма такова нещо. Всъщност в Брюксел е много трудно да попаднеш на истински белгийци – в метрото, по оживените улици. Тук има много араби, много негри и мулати, вероятно част от тях са си всъщност белгийски граждани от бившите колонии. Дори на два пъти имах съприкосновение с тези араби, не за добро. В единия случай един се опита да ми открадне фотоапарата, докато правех снимка на оживена централна улица. Номерът беше да го грабне светкавично от протегнатите ми ръце и да изчезне в тълпата. За мое щастие, се оказа, че стискам по-здраво, отколкото очакваше бандита – е, все пак съм от България, където също си имаме достатъчно крадци. Но случая бе повод да си помисля – да не ругаем България с високата й престъпност, ето какво става в центъра на Европа и никой не вдига пушилка. Вторият път един ме заговори на английски. Оказа се, че разговорът е с цел да изпроси от мен някое евро – не били яли – той с жена си и не знам колко си деца. Отговорих му, че съжалявам, но аз съм от България. Само толкова. Малко по-късно се сетих, че едва ли е схванал подтекста – туристите от България нямат излишни евро, за да отглеждат бедните емигранти в Европа. Камериерките в хотела бяха само арабки – всеки път щом минеш край тях, казваха задължителното “бонжур“ – ако се разминехме 20 пъти днес – двайсет пъти „бонжур“. Както се разхождах, открих че само на около 500 метра от хотела започва квартал, населен с турци. Изведнъж от европейска столица се пренасяш в атмосферата на Ориента – възрастните мъже седят по кафенетата и удрят лаф, възрастни жени с традиционни дълги до земята дрехи в лъскави цветове разхождат внучета, седят с тях по пейките и им тъпчат храна в устата много по нашенски, а хлапетата гонят гълъбите. Интересно, че много от магазинчетата в историческата част на Брюксел се държат от търговци от Близкия изток – именно те продават дребните сувенирчета и шоколади на по-приемливи цени.
Времето в Брюксел – много типично. Още като пристигнахме, домакините от Комитета на регионите подариха на всеки чужденец по един чадър – голям, солиден. Стана ми интересно – точно такъв подарък пък... Но се оказа, че всичко е съвсем закономерно, а подаръкът безкрайно полезен – тук вали всеки ден. Може да вали по всяко време и да си носиш чадър е просто задължително.

Така видях Брюксел – мокър, октомврийски топъл, с пъстра смесица от раси, едновременно очарователен с местата, пазещи спомена от минали времена, едновременно футуристично-стъклен и модерен.

Виж още статии за:   Пътешествия ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
Виж още статии за:   Пътешествия ·
Неделя
27
Септември 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Добрите съвети на д-р Петър Берон
Рибният буквар на д-р Петър Берон е първият български учебник, в който се представят факти от много области...
Защо се интересуваме от живота на известните?
Телевизията, списанията и вестниците непрекъснато ни заливат с пикантни подробности от живота на известните....
Черна гора и Хърватска. Туристически дестинации по време на криза - II част
Черна гора и Хърватска Крайбрежията на двете бивши югославски републики с право могат да се нарекат...
Кулинарните специалитети на Испания - I
Испания не е типична кулинарна дестинация. Тя някак остава в сянката на гордата с изисканите си блюда...
Дядо Божиловата надежда
Навън виелицата гребеше сняг, затрупваше заспалото мирно село и виеше като бясно куче — тъжно и проточено....
На тази дата: Загива Димчо Дебелянов
Димчо Дебелянов е един от най-нежните български поети. Роден с името Динчо на 28 март 1887 година в Копривщица,...
Мъжът със златната ръка
Има един човек на света, който е помогнал на повече хора, отколкото можем да си представим, че е възможно...
Коледни пости - Ден 10:
Притча за трите сита.
В ден 10 от постите няма да ви занимавам с готвене, а ще ви дам тема за размисъл. Постите са безсмислени,...
Ден 5 - Постове и пости: Светът е пълен с отговори, които търсят правилен въпрос
Светът е пълен с отговори, които търсят правилен въпрос. Но ние сме щедри най-вече на въпроси. Защото...
Най-търсеното в Гугъл през 2017 г. с посланието "Как да продължим напред?"
Интернет търсачката Google разкри какво са търсили хората по света през 2017 година. За България Григор...
Естествено... като дишането - II
Е, може да не сме запалени по йогата, но пък медитацията е нещо, което си струва да се опита в този забързан...
Креативни филтри за чай
Студената есен определено е сезонът когато се присещаме за добрият стар чай. На пакетчета в чаша вряла...
Единственият човек, който ще те направи щастлив за цял живот, си ти самият.
Единственият човек, който ще те направи щастлив за цял живот, си ти самият. ...
За какво служи майката
Изложеният по-долу списък е съставен в резултат на напрегната обща работа на една четиринадесет годишна,...
Модерният фолклор на градския човек
Всеки е чувал поне една история от своя град, която буди ужас, страх или смях, когато я разказваме. Градските...
Как изглежда градът без реклами?
Можем ли все оше да си представим свят без реклами? Не ни ли ограбиха от чувството за градска естетика,...
Берлин – модерен град с много история III
Берлин е задължителният вурст – онези техни наденички, които винаги вървят с гевречета. Той е и традиционната...
Вярват ли децата в Дядо Коледа?
Попаднах на спор между две деца по повод Дядо Коледа. Едното твърдеше, че той съществува, тъй като го...
Hera.bg подкрепя Фондация "Нашите недоносени деца"
Очакването на дете е емоционално преживяване, за което двойката постоянно се подготвя. Какво става обаче,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook