Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Брюксел извън европейските институции - III


Бирата. Oпитах я в последните часове преди заминаването ми за България. На принципа като ще е гарга, да е рошава, я пихме точно на Гран плас, на най-централното място. Малка масичка и само по едно столче едно срещу друго – направени само за двама. И тъй като реших, че класическaтa бирa е твърде обикновена за място като това, си избрах малинова. Получих я в чаша с големината на винена. Бе леко сладникава, леко газирана, с едва доловимо усещане за бира – приятна и интересна напитка, напълно съответстваща на страстта ми да опитвам нови, непознати неща. Околните сгради – с техните позлатени фасади, обсипани със статуи и финтифлюшки от камък, приличащи на творения от пясък – на кметството, на различните занaятчийски задруги, това бе усещане, която се опитвах да задържа възможно по-дълго. Как – като пия малиновата бира на възможно най-малките глътчици, на които съм способна.

Буквално в последния час от пребиваването си в Брюксел заведох моята колежка в ботаническата градина, която по една случайност бях открила сама. От прозореца на хотела ми се виждаше прекрасен и отлично поддържан парк, а по пейките понякога сядаха двойки, държаха се ръце и се целуваха. Едва с помощта на картата и то на втория ден открих, че това всъщност е краят на една от забележителностите на Брюксел – ботаническата градина. Първия път я разгледах сама, втория път бях в ролята на екскурзовод. Когато става въпрос за цветя, подредени по оригинален начин, за екзотични дървета, за мостчета, статуи, езерца с фонтани в тях, за големия павилион и многобройните стълби към него – това са неща, които не могат да се разкажат, те трябва да се видят.

До какво още успях да се докосна в този град? Докато моите колеги бяха на разни евросъбития, защото, да – европейският парламент бе причината да съм тук, трябва да призная, че за половин ден аз избягах и тръгнах да обикалям града с карта в ръка. Едно от най-ценните за Брюксел неща е начинът, по който е организирано метрото тук. Не съм виждала по-просто, разумно и удобно изградено метро. То обикаля в кръг основаната част от града. Вървейки по улиците, дори да се загубиш, видиш ли знакът за метростанция, значи си спасен и можеш да отидеш навсякъде.

В денят на моето бягство направих своите си малки открития в Брюксел – кралският дворец с цялото великолепие на градините му, парламента и правителствени сгради, прекрасни катедрали, особено онези в готически стил, дворецът на правосъдието – огромен, разположен на една височина, за който по-късно прочетох, че бил строен толкова дълго време, че най-накрая проектът бил дело на самия тогавашен министър на правосъдието. Статуята на крал Леополд I – първият крал на белгийците. Само минах край кралския парк, но трябва да призная, че централният парк Брюксел, който е точно срещу кралския двореца и правителствените сгради, не ме впечатлиха с нищо особено. Мястото има формата на идеален правоъгълник, плоско и равно, засадено с относително рехави и млади дръвчета. Тук-там се виждат нещо като модернистични форми за украса, но и те не са особено красиви. Няма нищо общо с нашата представа за паркове – стари дървета, зашумени алеи и много уют.

Хората в Брюксел. Нямаше нищо общо с онова, което очаквах. Четох, че това е много скъп град, понеже тук живеят еврочиновниците с техните "супер високи заплати". Очаквах да видя хора в строги костюми, които поне по обед щъкат към някое от заведенията. Няма такова нещо. Всъщност в Брюксел е много трудно да попаднеш на истински белгийци – в метрото, по оживените улици. Тук има много араби, много негри и мулати, вероятно част от тях са си всъщност белгийски граждани от бившите колонии. Дори на два пъти имах съприкосновение с тези араби, не за добро. В единия случай един се опита да ми открадне фотоапарата, докато правех снимка на оживена централна улица. Номерът беше да го грабне светкавично от протегнатите ми ръце и да изчезне в тълпата. За мое щастие, се оказа, че стискам по-здраво, отколкото очакваше бандита – е, все пак съм от България, където също си имаме достатъчно крадци. Но случая бе повод да си помисля – да не ругаем България с високата й престъпност, ето какво става в центъра на Европа и никой не вдига пушилка. Вторият път един ме заговори на английски. Оказа се, че разговорът е с цел да изпроси от мен някое евро – не били яли – той с жена си и не знам колко си деца. Отговорих му, че съжалявам, но аз съм от България. Само толкова. Малко по-късно се сетих, че едва ли е схванал подтекста – туристите от България нямат излишни евро, за да отглеждат бедните емигранти в Европа. Камериерките в хотела бяха само арабки – всеки път щом минеш край тях, казваха задължителното “бонжур“ – ако се разминехме 20 пъти днес – двайсет пъти „бонжур“. Както се разхождах, открих че само на около 500 метра от хотела започва квартал, населен с турци. Изведнъж от европейска столица се пренасяш в атмосферата на Ориента – възрастните мъже седят по кафенетата и удрят лаф, възрастни жени с традиционни дълги до земята дрехи в лъскави цветове разхождат внучета, седят с тях по пейките и им тъпчат храна в устата много по нашенски, а хлапетата гонят гълъбите. Интересно, че много от магазинчетата в историческата част на Брюксел се държат от търговци от Близкия изток – именно те продават дребните сувенирчета и шоколади на по-приемливи цени.
Времето в Брюксел – много типично. Още като пристигнахме, домакините от Комитета на регионите подариха на всеки чужденец по един чадър – голям, солиден. Стана ми интересно – точно такъв подарък пък... Но се оказа, че всичко е съвсем закономерно, а подаръкът безкрайно полезен – тук вали всеки ден. Може да вали по всяко време и да си носиш чадър е просто задължително.

Така видях Брюксел – мокър, октомврийски топъл, с пъстра смесица от раси, едновременно очарователен с местата, пазещи спомена от минали времена, едновременно футуристично-стъклен и модерен.

Виж още статии за:   Пътешествия ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
Виж още статии за:   Пътешествия ·
Събота
19
Октомври 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Български автори с номинация за престижна награда
За първи път български автори са номинирани за т..нар "Малък Нобел" - престижната награда за детска литература...
Спомняме си Йордан Йовков
Спомняте ли си списъка със задължителната литература в училище? Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков...Христо...
В цъфтежа е целта
В цъфтежа е целта. Когато със своя разум слаб и смътен цветенце някое съгледаш и бегло го разгледаш...
Как лисичето се влюби и хитринките си изгуби
Живее в близката гора едно лисиче - кокетно, пухкаво, нали си е момиче. Очите му от хитринки блещукат,...
Пропаст не се прескача с два малки скока
Пропаст не се прескача с два малки скока....
Вечният конфликт между поколенията
„Днешното поколение за нищо не става...“ Това не е реплика подочута на пазара от вечно мърмореща старица....
Идея за тематично парти: Булченско парти
Вие сте настояща или бивша омъжена жена, която още пази булченската си рокля. Вие имате приятелки със...
Провокативен и нестандартен, филмът "Никой" е с официална премиера на 3 юни
Пълнометражният дебют на режисьора Андрей Андонов дава заявка да бъде нещо, което досега в българското...
Малък град в неделна утрин
Денят е чуден, слънце свети. Камбаните сънуват Бог. Градът мирише на котлети и мъничко на зелев сок. В...
Наздраве по холандски
Приятна съботна или неделна вечер. Навън вали сняг, а вие сте се събрали на по питие вкъщи с приятели....
Ден 6 - Постове и пости: Моето семейство не е перфектно
Понякога човек се впуска в идеята за перфектно семейство. Аз не знам какво е то. И не искам да се вкопчвам...
Умберто Еко: Мили мой внуко, учи наизуст!
Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот; ако я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи. Скъпи мой внуко, Не...
Погрешните за нас хора ни учат на най-правилните уроци
Погрешните за нас хора ни учат на най-правилните уроци....
Рибарят
Имало един рибар. Живеел в малко, красиво, крайбрежно селце. Сутрин никога не бързал да става, спял до...
Планове покрити с прах
Отлагането може да бъде изкуство, но може и да ни изиграе лоша шега. Когато не позволяваме на нещата...
Слънчев кладенец
Ще се препълнят, зная, всички кладенци. Едно глухарче шапка ще разтърси. Дървото достолепно ще се кланя на...
Умният човек не приема драматичния характер на живота
Бъди предпазлив! Ако наистина имаш демона на изкуството в тялото, поддай му се, но бавно, след като се...
Юнко Табей – първата жена, изкачила Еверест
Юнко Табей е японска алпинистка, първата жена, която достига върха Еверест - постижение, което постига...
Малката пчеличка – чудо на природата
Няма други живи същества като пчелите. Може би фактът, че бръмчат по света отпреди 110 млн. години,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook