Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Емоционална интелигентност



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Когато говорим за интелигентност сякаш отдаваме по-голямо значение на рационалната, познавателна интелигентност. Умението да се решават определени задачи може да бъде измерено с прословутия коефициент на интелигентност. На практиката обаче се оказва, че така наречената емоционална интелигентност играе много по-значителна роля в успешната ни реализация и като личности, и като социални същества. И ако логическото, математическото, пространственото, словесното, двигателно умение в голяма степен са генетично заложени, то емоционалната интелигентност започва да се развива от най-ранното общуване в семейството и продължава цял живот.

Емоционалната интелигентност е способността да разбираме и приемаме емоциите, чувствата и скритите механизми, които ни карат да реагираме по един или друг начин.


Това самопознание ни прави отворени и към емоциите на околните, води до развиване на емпатията (умението да се поставяш на чуждо място, да съпреживяваш), кара ни да разбираме чуждите мотиви у причинно-следствените връзки в общуването. Щом разпознаваме емоциите и тяхната роля, следващото умение е да ги използваме за разрешаване на оплетени житейски ситуации. Това означава, при промяна на емоционалното състояние, да реагираме адекватно, а от друга страна да не позволяваме на емоциите да ни пречат и заслепяват, а да ни помагат и мотивират. Това е базата, на която успешно се справяме с конфликти, влияем на другите (както и те на нас), работим в групи, понасяме критика, усещаме слабите моменти, както в себе си, така и в околните.

Често наричаме този вид интелигентност интуиция. Да се вслушаш във вътрешния си глас е именно резултат от умелото разпознаване и боравене с емоциите, разкодирането на определени връзки в общуването. Жените са по- добри в това отношение, защото отдават нужното значение на емоционалната страна на живота, но и заради по-силната си връзка с децата, което рядко се ръководи от „разумни” доводи и обяснения.

Развиването на емоционалната интелигентност е от голямо значение за работната среда. Дори и да се представим добре на интервю или на така популярните в последно време ролеви задачи и тестове, това не може да гарантира толерантност, успешното общуване и работата в колектив, разрешаването на конфликти, понасянето, отправянето на критика и впрягането й в конструктивни цели.

И ако това звучи като поредната психологична приумица, то ниската емоционална интелигентност може да е отговорът на много проблеми в личен план, за които често нямаме никакво задоволително, обективно обяснение.


„Защо съм сама?”, „Защо не се разбирам с родителите си?”, „Защо ми е трудно да говоря пред хора”, „Защо ми трудно да изразявам чувствата си пред децата?”, “Защо трудно се сработвам?”. Осъзнаването на собствените ни емоции ще изгони депресията, негативизма, хаоса, които са реалните пречки в ползотворното общуване и себереализация. Ако съм подтисната, това не означава да се затворя и да се тъпча с шоколад или в обратния случай - да се правя пред околните, че всичко е наред. Ако съм подтисната е добре да разбера точно защо, ако е в моята власт да игнорирам причината за лошото настроение и да намеря такава, заради която ще се усмихвам.

Да сме емоционално интелигентни е да признаем, че не всичко е в нашата власт и да отпуснем контрола, да приемем грешките и да продължим напред без задържане на емоции. В същото време, поставянето на реални изисквания към себе си и околните гарантира отношения, лишени от вина, фрустрация и разочарование. Емоционално интелигентните хора са устойчиви, в комфорт със себе си, умеят да се изразяват и отстояват, имат реална самооценка.

Ако през последните десетилетия интелектуалните умения растат, заради технологиите и развитието на научните постижения, то социалните силно се занижават. Модерните хора са в конфликт с чувствата си, потискат ги или ги игнорират напълно. Това от своя страна поражда много необяснима на пръв поглед агресия, самоубийства, отчуждение и депресия. Днес можем да поставим камери навсякъде, а забравяме да отправим поглед към най-важното – самите себе си и децата.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Депресията - спиралата на безнадежността
· Децата - учители по емоционално здраве
· Тялото - мъдър съветник в емоциите - II
· Новата рекламна кампания на "Келвин Клайн" - комфорт в женствеността
· Как жените се отдалечаваме от себе си?
· 40 хубави филма за жени - 2 част
· Еднообразие във връзката или еднообразие в ежедневието?
· Какво бихте казали на по-младото си "аз"?
· Докосването - общуване, близост, доверие
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
· Лято е, но да не се отпускаме
· Тъгата - състояние, което трябва да приемем, за да го преодолеем
· Идеи за добри дела през ваканцията
Вторник
22
Август 2017
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Коварният мононатриев глутамат
В последните години усилено се говори за опасните Е-та и почти нищо кратко, точно и ясно не се съобщава...
Пристрастени ли сме към смартфоните?
Всеки има телефон, те са навсякъде. Факт, който не ни докарва никакво чувство. Смартфоните обаче стигат...
Най-важните правила за употреба на билките
Често, чули-недочули от приятелки, се залавяме с някакво билково лечение за някакъв наш проблем. Твърде...
Първа помощ при детска простуда
Ниските температури през зимата понижават и защитните сили на организма. Поради тази причина съдържанието...
"Играе ми" окото
Пак ми играе окото! Едва ли има човек, който, изпълнен с досада, да не е възкликвал с тези думи поне...
10 мита в общуването, в които продължаваме да вярваме
Днес отдаваме голямо значение на комуникацията. Страх ни е да помълчим. Особено, когато сме с някого....
Пулпитът
Зъбоболът е едно от най-неприятните усещания, при които посещението на стоматолог е неизбежно. Има много...
Месечният цикъл все още е тема табу
Този период от месеца когато жената е в месечния си цикъл е обвит с митериозност и сякаш никой не говори...
Аналгинът - приятел или враг
Познатият на всички ни аналгин през тази година навършва 90 години. Достопочтена възраст, която буди...
20 пътеки към личната ни осъзнатост
1. Хранете се с ястия и продукти, пълни с истински вкус на храна. Това изключва ягодите през декември,...
Не мога или не искам
Когато някой каже, че не може нещо това наистина ли е така или просто означава че не иска? Дори, когато...
Списание Hera.bg подкрепя: Световна седмица на кърменето - 2014 г.
Списание Hera.bg подкрепя Световна седмица за подкрепа на кърменето „Кърменето: Печеливша цел за цял...
Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
Днешният човек трябва да бъде забавляван. Телевизията особено силно ни напомня това – шоута, сериали,...
Дребните ни нездравословни навици, от които е толкова трудно да се откажем
Навикът – това е втора природа. Клишето е напълно вярно, защо иначе ще имаме толкова вредни навици, ако...
Магнезият - баланс за женската психика и здраве
Раздразнителност, честа смяна на настроенията, изтощение и необяснима депресия. Обикновено приписваме...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg - beta версия. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook