Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Колекционерството – прищявка, мания или себеизява?


Какво кара хората да колекционират разни неща? Децата събират разнообразни предмети често под влияние на връстниците си. В детството ми се корекционираха най-често марки, станиоли от шоколади, календарчета, значки, картички, а момчетата си падаха по топчета и картинки на автомобили. По-късното поколение деца събираше покемони и разни други изображения, поставяни в храни тип бърза закуска. Търговците хитро използваха за своите цели детската страст към трупане на символични съкровища. Някогашните хлапашки колекции в много отношения бяха смешно-мили. Понякога обаче те бяха средство да се докоснеш до големия пъстър свят, от който в годините на социализма бяхме откъснати. Да притежаваш станиоли от чуждестранни шоколади на звездички или меченца, да вдъхваш аромати на непознати вкуснотии, когато в магазините продават само един вид шоколад, обвит в бял станиол, това си бе направо за завиждане. Или пък да имаш колекция от чуждестранни монети, в която присъстват унгарски форинти и румънски леи, когато малцина от хората край теб изобщо са посещавали друга държава, си беше истинско съкровище.

И днес хората събират какво ли не. Популярно е събирането на кутийки от цигари, на салфетки и кърпички. Познавам колекционери на острилки, на стари телевизори, лампи, часовници. Колкционират кукли барби или порцеланови чаши. На практика - абсолютно всичко.

Колекцията има две измерения – количеството на предметите и тяхната рядкост. Колкото повече имаш от това, което събираш, толкова повече ти се иска да е. Броят на предметите и разнообразието им опияняват, правят те горд притежател на един малък свят, чрез който изразяваш себе си, съзерцаваш го с радост, показваш го на другите.

Има доста безсмислени колекции, но съществуват и такива, които те обогатяват, дават ти нови познания или са свързани с духовната ти същност. Писател колекционира писалки – какво по-естествено. Събирането на стари часовници или монети, та дори на стари медали вече създава за притежателя им един цял собствен свят. Познавам човек, който събира стари пушки, ножове и ятагани. Подредил ги е на стената в битовата си стая. Знае историята на всяко оръжие и е истинско удоволствие да слушаш тези разкази, свързани с местни исторически събития и личности. Но всъщност от подобно увлечение до създаването на една музейна сбирка, крачката е малка. И това вече е наистина ценно. Сещам се и за жена, която живее в съвсем малко селце. Събрала е от скриновете на местните баби престилки, носии, съдове, оръдия на труда и ги е подредила в импровизирана етнографска сбирка. Казва, че го прави, за да не изчезне заедно с бабите материалната част от един вече несъществуващ мир.

Нечии колекции са прекалено ексцентрични. Те вероятно са или търсене на себеизява, каквато човекът не чувства в ежедневната си работа, или са плод на огромни финансови възможности. Всъщност истинският колекционер е като пристрастения човек – готов е дава луди пари за попълване на своята колекция, каквото и да му струва това.

Хората с неограничени възможности събират луксозни автомобили, антикварни предмети или мебели. Много от галериите, притежаващи световни шедьоври – картини, скулптори и пр. са възникнали от частни колекции или са сериозно обогатени от такива сбирки.

Интересен вид колекционерство е събирачеството на хора и преживявания. Един богат българин колекционира фолк певици – жени са ту за една, ту за друга. Друг богат сънародник е прочут с това, че колекционира моделки. Не се знае броят на миналите през леглото му. Очевидно за подобна категория персони това е супер престижно. Да си част от подобна колекция значи да се приравняваш на предмет, но самооценката е въпрос на личен избор.
Колекционирането на преживявания също не е за подценяване. Американският мултимилионер Стив Фосет събираше рекорди и един от тях му коства живота. Успя да счупи световни рекорди като пилот, ветроходец, екстремен спортист, но краят го срещна при полет с балон. Други колекционират спомени, щастливи мигове, стари любови...

Много колекции са плод на цял човешки живот. Като жената, събирала през годините всичко за Лили Иванова - плочи, картички, изрезки от вестници и списания. Други колекции са част от странни хобита, за чието практикуване се иска много сръчност, наблюдателност и талант. Познавам учител по история, който колекционира изработени от кибритени клечки забележителни сгради от цяла Европа. Прави си ги сам, а повечето сгради е виждал лично.

Наскоро даваха филма „Картички за чудо“. Той е с прекрасно послание – болно дете има нужда от мечта, която да поддържа желанието му живот. Тази мечта се материализира в събирането на картички от цял свят. Световният рекорд от събрани картички е 1 265 000. Детето не само се опитва да го надмине, но картичките му носят положителната енергия на хората, които са ги изпратили, тяхната морална подкрепа.

Така че колекционирането може да има различни измерения. Възможно е то да е прищявка. Но може и да води до натрупването на богатство от ценни предмети, които иначе биха изчезнали безвъзвратно. Може да е пагубна мания с разрушителна сила. Но в други случаи е изява на нашето скрито аз, обогатява живота ни или да го допълва. Всичко зависи от самия човек.
А вие какво и най-вече защо колекционирате?
Виж още статии за:   Любопитно · Хобито ·
Коментари
2019-01-31 #5
Джони
В детството ми събирах, монети, миришещи листчета, етикетчета, после помагах за колекцията на брат ми за цигарени кутийки ) До преди години събирах всичко, което е зелено. Сега май не събирам нищо освен че продавам колекционерски монети в kolekcioner.bg
2014-10-10 #4
Dimitrinka
Случайно попаднах тук...но ми харесва да разглеждам различни колекции...
2011-05-10 #3
Светлана Чамова
Инна като каза за миришещи листчета, аз най-ясно си спомням, че като малки събирахме станиоли от шоколади и то най-вече заради готиния им аромат. Беше много ценно да имаш станиол от съветски или не дай си боже от друга соц страна шоколад. То нямаше и от къде другаде. А нашите бяха само бял и в изключителни случаи жълт /викахме му "златен"/ или червен . И думата станиол не употребявахме, а им викахме "злато"- само това показва ние хлапетата колко ценяхме тези хартийки .
2011-05-10 #2
Инна Георгиева
В детството ми събирах, салфетки, миришещи листчета, етикетчета, после помагах за колекцията на брат ми за цигарени кутийки ) До преди години събирах всичко, което е зелено. Сега май не събирам нищо
2011-05-10 #1
didatzeni
Аз лично не,но половинът колекционира стари часовници-различни видове:джобни,стенни.Много се гордее с колекцията си,но не са на видно място у дома,а долу в гаража. .Хоби му е,нищо повече-нито ходи по изложби,нито продава.Не е лошо човек да има някакво хоби,с което да запълва малкото си свободно време.А пък му действа отпускащо след напрегнатия ден.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 10 начина да използваме тефтер с бели страници
· 23 вдъхновяващи мисли от известни личности, посветени на книгите и четенето
· 2 април - Международен ден на детската книга
· 13 февруари - Световен ден на радиото
· Пицата - от храна за бедните в Италия до любима храна в целия свят
· 2019 г. - годината на Прасето (Глигана) според китайския зодиак
Виж още статии за:   Любопитно · Хобито ·
Неделя
17
Февруари 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Kаква наистина изумителна загадка е този живот
“Kаква наистина изумителна загадка е този живот; как хората се срещат и се разделят като есенни листа;...
Когато човек прави нещата не по задължение, а от любов, нито една грижа не тежи
Когато водя малкото дете на градина, нарочно минавам през двора на едно професионално училище. Не заради...
Медалите за Норвегия в Пьончан - медали за норвежкото образование
Зимните олимпийски игри в Пьончан доказаха колко велика спортна нация е Норвегия - скандинавската страна...
Обичай мъж, който е...
Oбичай мъж, който е добър с теб. Който ще те прегръща всяка сутрин и няма да е навик, а в сърцето...
Колко добра е една картина на Майстора
Владимир Димитров - Майстора (1 февруари 1882 г. - 24 септември, 1960 г.) често е именуван като най-добрият...
Любимите кулинарни филми на Hera.bg
Хубавите кулинарни филми са нещо повече от кино, което разказва за готвачи, храна или ресторанти. То...
Семейна капсула на времето
Времето лети и заминава необратимо, въздъхваме и се понасяме в следващия си нов ден, напълно забравили...
Тайните на гейшите
"В живота си съм усвоила единствено изкуствата и любовната игра", четем в "Последната гейша" на Сайо...
Пропаст не се прескача с два малки скока
Пропаст не се прескача с два малки скока....
Жеравна. Магическо минало -III
Рано сутринта като пъргава мома обличам носията, този път взимам тази на Меги, тя моята. Снимаме се...
"Ние сме много повече герои на Кафка, отколкото на дядо Вазов."
Две противоположни желания са ме съпровождали през целия ми път, откакто преди шест години видях за последен...
Вдъхновение: Женственост
Не ми е нужна спалня, за да докажа своята женственост. Мога да бъда също толкова сексапилна, берейки...
Жената през погледа на Йордан Йовков
"А Албена беше вече близо. Тя вървеше напред, а след нея двамата стражари. Нямаше човек, който да не...
Живота, Времето, Смъртта
Това се случи не много отдавна, и не през девет и десет планини, и сега в теб някъде се случва, със...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook