Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Доверието – нещо крехко


Доверието е мехлем за душата в изтощителния лабиринт на човешките взаимоотношения. То е крехко като цвете, но когато го има, живеем в хармония. Придобиваме чувството, че в неустойчивия свят има островчета на стабилност. Когато изчезне, настава хаос в душите ни.

Мой приятел казва, че при среща с непознат първо му дава доверието си в аванс – ей така, без причина, просто, защото другият отсреща заслужава този шанс. Не го ли оправдае, го губи завинаги. Според мен това е доста крайно. Но е факт, че дълбоко доверие между двама души се гради бавно и дълго, то се доказва с ежедневни постъпки, а се руши твърде лесно, с един замах. Или най-малкото се посява отровното зрънце на съмнението, което като троянски кон превзема отвътре крепостта на безусловната вяра в другия.

Какво значи да имаш доверие в някого? Да си сигурен, че той няма да те предаде, да те измами, да злоупотреби с това, че си го допуснал опасно близо до себе си. То е да вярваш на нечии думи като на нещо вече случило се, без сянка на съмнение.

Не говоря за онази елементарна вяра в хората, която определяме като наивност. Дозата недоверие е нормална и естествена при малко познати хора. Това са част от предпазните механизми, изградили се у нас в течение на времето. Това е плодът от горчивия ни опит и натрупаните разочарования. Няма човек, неизпитал тръпчивия вкус на измаменото доверие. Склонен е да обвинява себе си за това, че се е излъгал в очакванията си, че е повярвал в някого.

Има хора доверчиви по природа, има други – вечно съмняващи се. Прекалената доверчивост ни прави уязвими и беззащитни. Прекаленото съмнение ни кара да се затваряме в себе си, да не допускаме лесно другите и от това – да изглеждаме студени и дистинцирани.

Не е лесно да повярваш безусловно на друг човек, след като има приказка – „аз на себе си не вярвам, та камо ли на друг“. Ала и да се живее в състояние на „изопната струна“, на подозрителност е мрачно и тревожно. От една страна все пак става въпрос за характер – знаем го оня Тома Неверни, останал от библейските истории като символ на човека, който имал нужда от доказателства, за да повярва в каквото и да е. Е, доверието в житейския му смисъл също си е стабилно стъпило на материална основа – това са постъпките, жестовете, покритието между думи и дела, духовната близост. Това са всички онези количествени натрупвания, довели до качествените промени в отношенията ви.

Трудно се дават съвети на кого и кога да повярваш – има хора, които печелят доверието на другите бързо и лесно, това е нещо като талант. Кой знае къде е разковничето – в открития поглед и способността да гледат в очите, в лъчезарната открита усмивка или в уверения спокоен тон. Ала дълбокото доверие се ражда от изминатия заедно житейски отрязък. То е съставката, без която няма здраво приятелство, няма и истинска любов.

С годините човек става по-резервиран, все по-трудно сваля защитните си бариери. А доверието означава тяхното отстраняване, означава доброволна беззащитност, просто защото няма от какво да се пазиш. То е като любовта – всеки иска да му се случи, но не при всеки се получава. А когато не става, винят лошия си късмет и другите, но не и себе си. А за да получиш, непременно трябва и ти да дадеш. Разбира се, не безразборно, а на точните хора. Никой не казва, че е лесно, но си струва. Иначе защо живеем?
Коментари
2011-05-31 #2
Светлана Чамова
Благодаря!
Като лична нагласа моят човек е Тома Неверни.
Но така е - без доверие няма нито приятелство, нито любов, а като всичко хубаво, е трудно и рядко постижимо. В това е проблема, но и сладостта.
2011-05-31 #1
Инна Георгиева
Чудесна статия, Светле.
Нужно е да имаме доверие на хората, доверието е форма на любов. Значи всички имат нужда от него
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Подозрителността – кошмарният трети в двойката
· Ще ти кажа нещо... II
· Ще ти кажа нещо...
· Депресията - спиралата на безнадежността
· Децата - учители по емоционално здраве
· Тялото - мъдър съветник в емоциите - II
· Какво не искат да чуват от нас хората, които скърбят най-тежко
· Циганското лято на живота ни
· Здравословен егоизъм или егоцентризъм?
· Помислете отново дали е готов ли той за сериозна връзка
· Да бъдеш приоритет. Това значи, че си обичан
· Защо имаме нужда от повече уязвимост?
· Традиции от миналото, които успешно можем да пренесем в настоящето
· Да възпитаваме, а не да дресираме децата си
· Как бащите да изградят добра връзка с порастващите си дъщери?
Четвъртък
17
Октомври 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Илюзорната сигурност на нерешителността
С какво да бъде палачинката – шоколад или мармалад? Черната или червената рокля? За някои от нас дори...
Какво да правим, когато бракът куца?
Какво действа разрушително на брака? Ако върнете лентата назад, може да се окаже, че още преди сключването...
Тематичната сватба - някои свежи и модерни идеи за съвършената сватба
Сватбите не са това, което бяха. Или поне вече не изглеждат по начина, по който изглеждаха до преди десетина...
Осиновителките вече с право на платен отпуск
Депутатите приеха на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Промените...
Детето - левичар - I
Имате си сладко и умно дете. То расте и се променя с всеки изминал ден. По някое време обаче разбирате,...
Живот на/със заем
За едни тегленето на заем е просто възможност за решаване на определен проблем, за други е изпитание....
Самодостатъчните жени
Сигурно всяка една от нас поне веднъж в живота си е срещала или се чувства като онзи тип жена, която...
Здравословният егоизъм в майчинството
Имам една приятелка, отдадена майка на две деца. Когато дъщеря й беше последна година в гимназията и...
Социалните контакти на най-малките
Свикнали сме да приемаме бебетата като същества, чиито живот ние дирижираме. Децата до годинката може...
Да бъда майка и да бъда себе си
Тази почти шекспирова дилема, започна да ме измъчва с наближаването на 30-те. Една по една моите близки...
Необходими ли за курсовете за бременни и училищата за родители?
От вече много време на бъдещите родители се предлагат курсове за бременни и родители. Обикновено са към...
Животът в социалните мрежи
Не издържате и ден без да влезете в любимата си социална мрежа, да научите последните клюкини около виртуалните...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook