Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Модерният фолклор на градския човек



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Всеки е чувал поне една история от своя град, която буди ужас, страх или смях, когато я разказваме. Градските легенди носят всички белези на фолклора и често дори не подозираме, че историята, която преразказваме, е именно такъв модерен фолклор. „Градски”, разбира се, е условно, защото историите се случват по пътища, гробища, планини и други „местообитания”. Но легенда е съвсем на място – предавана от уста на уста, може би неистинска, но достоверна, без имена, тя заживява собствен живот, заради тези, които вярват в нея и продължават да я преразказват на свой ред.

За първи път „градска легенда” се използва през 1981г. от американския преподавател по английски Ян Брунвалд. Той издава книга с личната си колекция градски легенди от САЩ, с което доказва, че фолклорът не е характерен само за традиционните, неразвити от съвременна гледна точка общества, нито е цялостна, вече завършена система, а постоянно актуализираща се с нови митове и легенди. Функцията му да възпитава и утешава, да предупреждава и предпазва с механизмите на мистерия, страх, да пренася колективното във времето, усещането за свързаност на хората, особено днес в по- големите градове, е запазена и в модерният му вариант.

Как се зараждат градските легенди? Най- обикновени вицове, шеги, действителни случки или подочуто от новините – никой не може да хване началото или зрънцето истина в една градска легенда. Обикновеният виц с елементи на неизвестно и мистериозно, но задължително актуален, с герой, който е „братовчед на сестрата на моята бивша шефка”, но всъщност може да е всеки – това са отличителните белези на една класическа градска легенда. Героите винаги са обобщени – туристи, клиенти на таксита, или всяка жена, която се прибира късно от работа и се движи по неосветена улица, така че повече хора да се припознаят в нея, деца, които играят на улицата. Последните са на особен прицел в градските легенди – тяхната невинност и фантазиране предизвикват още по-силен ефект върху слушателите. Концепцията „в един обикновен ден, на един обикновен човек” осигурява дълголетието на легендата.

Легенда или просто слух? За разлика от слуховете, които са си с конкретен герой, в градските легенди имена не се споменават. Разпространените във всеки град истории за местните чудаци и странни „знаменитости”, не са нищо повече от слухове. Чудатостта им и тяхната „известност” поражда любопитство у околните, те на свой ред се опитват обясняват периоди от живота им или истории, които разказват, как са стигнали до това положение. Като такива те могат да бъдат проверени и опровергани. Но историята на чакащото своя любим момиче на бургаската гара, което се заменя през три години от ново, буди истински смесени чувства на мистерия и необяснимост. Свидетелите, които твърдят, че са виждали такова момиче, подхранват историята и тя печели все повече почитатели. Към това се прибавя и суетния стремеж да сме център на вниманието с някоя страховита и необикновена история. Като във всяка легенда, разказвачът винаги добавя някоя преувеличена подробност и така „измислицата” придобива чудовищни размери.

В големите мегаполиси, където има чудовищна градска анонимност, усещане за изолация и висока престъпност, се създават многобройни градски легенди с религиозен, криминален и романтичен привкус. Те от своя страна са повод за масова психоза, която води до съвсем реални последствия, подобни на тези от историите и така се завърта един омагьосан кръг.

Почти всеки ден чуваме по някоя градска легенда и независимо, дали им вярваме или не, те не спират да ни стряскат и провокират. От „Дама Пика” през нашето детство, прекарано по летни лагери, през прословутият „сос за дюнери” до актуалното днес „дете, което изчезва в мола” – градската среда има, какво да разкаже на този, който е склонен да изслуша потайните й истории.
Виж още статии за:   Любопитно ·
Коментари
2011-05-31 #4
Инна Георгиева
Ха ха ха
2011-05-31 #3
Цвети
има една физологична течност, присъща за мъжкия пол, която мноооого наподобява соса за дюнери та историята е
в една дюнерджийница заради :
а) несподлена любов
б) ксенофобски реваншизъм
в) просто по- добър вкус
г) чиста перверзия
"сипвал" от тази течност в соса за дюнерите. момиче яло и се обринало около устата, отишло на лекар и тей....разбрало се. ХЕИ ( тогава ) прави проверка и изследванията показват въпросна физиологична течност от поне 30 различни източника става масова психоза и значителен спад на дюнерояденето това на територията на софия
2011-05-31 #2
Инна Георгиева
Цвети, аз пък това за сос за дюнери не го знам?
Помня един разказ, който чух на едно зелено училище. В тъмната стая, някой разказа: Посред нощ, в такси се качила една бабичка, казала на шофьора: закарай ме до гробищата. Той се учудил, но.. Бабата слязла и казала: Изчакай ме. Минавало 24:00 часа, бабата се върнала. Шофьорът погледнал в огледалото и видял, че очите й били кървясали, цялата й кожа се свлякла, ушите, ноктите пораснали, а зъбите станали като на вампир. Уплашено попитал: Бабо, ти да не си човекоядка? А бабата казала (тук всички са притихнали), ДАААААААААааааааааа (това се крещи с вик). Леле голям страх
2011-05-31 #1
Цвети
чувала съм една от варна:
един хубав слънчев ден, една майка на малко бебенце извела детето на терасата да го попече слънцето. телефона вътре звъннал и тя влязла за минутка. когато се върнала при бебето гларус му бил изкълвал очите
някой чувал ли е подобно нещо?
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Житейски уроци от децата
· Клинт Истууд в някои от най-забележителните му филми
· Юрума – магьосникът с пиано
Виж още статии за:   Любопитно ·
Понеделник
17
Юни 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Собствените ни убеждения. Собствените?
Група психолози решават да повторят в днешно време един социален експеримент на прочутия американски...
Рецепта за ден
Когато много бързам да се съмне, сама си ставам слънцето дори. Във снежнобяло утро се превърнах. А...
Дежавю – тайнственият феномен II
Кога се появяват спомените от бъдещето Дежавюто е непредвидимо, но в същото време в появата му има ясна...
Райското пръскало
За Райското пръскало знаех само, че е най-високият водопад на Балканите със своите 124,5 м. И толкоз....
Ръка, протегната в трудна минута, се помни цял живот
Ръка, протегната в трудна минута, се помни цял живот....
Кафенето, в което вали...захар
За няколко дни Mellowercoffee Cafe в Сингапур се превърна в истинска интернет сезанция, когато клиенти...
Нито жена, нито злато, нито сребро....
Нито жена, нито злато, нито сребро не правят человека благополучен на този свят, а знаеш ли кое? … Свободата....
Да учиш азбуката отново - II
Дончо Дончо завършва промишлено училище по корабостроене и логично казармената служба я...
Когато спреш да преследваш грешните неща, правилните те намират сами
Когато спреш да преследваш грешните неща, правилните те намират сами....
Молитва
Аз не помня, аз не съм видял минаха ли моите години? Ти не ме оставяй да загина, господи, преди...
10 факта за Антонио Вивалди
Антонио Вивалди се ражда на 4 април във 1678 година във Венеция, столица на Венецианската република....
Остров Тасос – врата към Рая без Свети Петър - II
Панорамната обиколка с автобуса минава по най-високите пътища на острова. Така успяваме да се насладим...
"На кого принадлежи Васил Левски, тази голяма и светла човешка личност?"
Преди всичко на България и българите. Левски се ражда в България, израства под сянката на Балкана, живее...
Танцът е живот
Фотографският проект на Джордан Мeдър (Jordan Matter) му носи грандиозна слава. Книгата му с фотографии...
Мъжът със златната ръка
Има един човек на света, който е помогнал на повече хора, отколкото можем да си представим, че е възможно...
Вълнуващи и трогателни - любовните писма на известните личности
Писмото на Джони Кеш за 65-тия рожден ден на Джун Картър (1994) "Остаряваме и свикваме един с друг....
Морето!...
Морето! Най-голямото събитие! Как ме издига към върха си - целия отново ме зазижда във кристала си. В...
Присъда: „Стара мома” - II
И от двата стереотипни представи за „стара мома” – на необвързаната 35 годишна и на педагожката на 50,...
17 февруари - Ден на спонтанните актове на доброта
И този Свети Валентин не премина без спорове дали трябва да показваме обичта си само веднъж годишно....
Защо се прозяваме?
Забелязали ли сте кога се прозявате? Дали е само, когато ви се спи? Помислете пак. Все още се водят...
Закодирано с целувка
За сексуалните пози днес се пише често и с удоволствие. Целувката обаче, като не толкова пикантна тема,...
Бихте ли целунали непознат?
Да целунеш непознат, напълно непознат човек?! Това е абсурдно! Това може би си мислим повечето от...
Почина Лаура Биаджоти - "Кралицата на кашмира"
На 73-годишна възраст почина "Кралицата на кашмира" - италианската дизайнерка Лаура Биаджоти. Приносът...
Величествени морски фарове в епична битка със стихиите
Морските фарове са едни от най-старите човешки конструкции, съществували от дълбока древност. Строени...
Най-доброто отмъщение е да не отмъщаваш изобщо
Най-доброто отмъщение е да не отмъщаваш изобщо. Просто продължи нататък. Бъди свободен....
Арменци от цял свят почитат жертвите на арменския геноцид
"Арменски геноцид" е системното избиване на над 1.5 млн. арменци, главно поданици в рамките на Османската...
Какво мислят майките за себе си?
"Определено има дни, в които се съмнявам в моите способности на майка" "Иска ми се да съм по- уверена...
216 години от рождението на Анна Аткинс - първата жена-фотограф
Анна Аткинс (1799 - 1871) е първата жена-фотограф в историята, ботаник и естествоизпитател, пионер в...
Какво усещаме с езика си
Човек познава множество вкусове. Но когато казваме, че нещо е вкусно, всъщност говорим по-скоро за неговия...
Есенно писмо
На Анна Това писмо вий няма да получите и няма нужда - то е тъй досадно! Не бих се радвал, ако се...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook