Н 
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Shop.Hera.bg
Регистрация       e-mail:       парола:      

Старите снимки


Снимките са нашият човешки опит да надхитрим времето, да го хванем в капан. За един миг то да ни стане пленник, вместо все ние да сме вечни негови заложници, както е в действителност. Разбира се, това е илюзия, но горещо ни се иска да вярваме в нея.

Ловци на мигове с фотоапарат в ръка. С каква идея всъщност? Да ги показваме някога някому, да си ги разглеждаме в усамотение и да предъвкваме спомени? Да се смеем над това, което сме били или да тъжим, че вече не сме такива? Натискаме копчето и представа си нямаме какво ще правим по-нататък с това откраднато от неспирния поток на времето мигновение. Снимаме се, когато сме на нови, непознати места, когато сме щастливи, увековечаваме успех или просто готина ситуация. Места, до които сме горди, че сме достигнали, лица на хора, които се променят и после изчезват...

Какво са старите снимки? Излишни вехтории, носталгия по миналото, неизлетял сантимент...
Ако сме нещастни, едва ли ни се разглеждат снимки от времето на щастие. Ако сме скъсали безвъзвратно с житейски период или с човек, в никакъв случай не бихме се захласвали във фотографиите от тогава. Изоставянето им е част от раздялата. Още едно доказателство за емоционално-съкровения товар, който носи този къс хартия.

Снимката и споменът са феномени, между които има знак за равенство. Разликата е, че фотографията е материалното спомняне за нещата, а споменът е нещо, което съществува само в нашата глава, изцяло духовен продукт. Не е случайно, че винаги с лекота и необремененост разглеждаме нашите детски снимки. Както детството е нещо ведро, приятно за спомняне, така и към детските снимките винаги се връщаме с удоволствие. Моите, например, лежат в една кутия, в която преди премного лета дядо Коледа ми е донесъл кукла. Нахвърляни са безразборно. Стоят в дома на майка ми – там е най-сигурното място за пазене на тези материално-хартиени парчета от мен. Възнамерявам да си ги взема все някога, но повече от двайсет години не съм го сторила. Защо ли? Дали са някаква невидима нишка между моето преди и сега, която подсъзнателно се съпротивлявам да отрежа?

Да, те са нахвърляни, но все пак прибрани в кутия. Вероятно и това не е случайно – хаосът в степен да се ориентирам достатъчно добре в него, ми харесва повече от изрядната подреденост. Тя ми идва бездушна, макар и удобна. Въпрос на нагласа. Много хора подреждат снимките си в албуми – спомням си онези огромни, тежки кожени албуми за семейни снимки от преди няколко десетилетия. Сегашните са по-практични. Няма лошо, удобно е, прибрано. Но спомените са донякъде нещо също така хаотично и нахвърляно като моите снимки в кутията от кукла. Така че не се гордея със съхранението им, но поне си вярвам, че се намират в естественото си състояние на хаос. Преди години обичах да ги разглеждам. През последните десетина не съм ги поглеждала и от това ми става тъжно. Нима чак толкова ме е обсебило настоящето?

Обичам истински старите снимки. Те са стопроцентово съкровище. На тях виждам места от моя град и разстлалата се река такива, каквито никога няма да бъдат. Търся себе си в избелелия образ изпод шапката на моята баба и в открития поглед на майка ми – ученичка с две плитки, оплетени на венец. Взирам се в непознати лица на хора, които са имали значение за близките ми и колкото повече образите се губят от избледняването на цветовете, си мисля как наистина накрая от хората остават само сенки – даже и по фотографиите.

Времето заличава съществувалото, безразлично към човешката ни суета да оставим знак, че сме били тук, че ни е имало. Ние се напъваме да го опровергаем и снимките са нашият отговор в този абсурден диалог. Успяваме ли – само донякъде. Старите фотографии са компасът ни за случвалото се преди нас и със самите нас. Когато сенките избледняват, позатрупани от пясъците на времето...
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Храната, която вдъхнови дизайнер да създаде скици на красиви рокли
· "Мамо, у дома всичко е наред"
· "Нешънъл Джиографик" излъчи победителите в конкурса за снимка за 2016 г.
· Театър на сенки за деца
· Цветът на 2017 г. според Pantone - "Зеленина" (Greenery)
· Оригинални и свежи късметчета за новогодишната баница
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Александър и Виктория - най-предпочитаните имена през 2016 г.
· Какво ни очаква през 2017 г. - годината на огнения Петел
Понеделник
16
Януари 2017
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Здравословно отношение към здравословното хранене - II
Млечните Ако са качествени, млечните продукти също внасят ин баланс и са подходящи за гореспоменатия...
Децата в големия град - II
Как да ги защитите Планирайте маршрутите си в страни от големите булеварди. Само на 50-на метра от...
Универсалната сребърна вода
Среброто отдавна е използвано с лечебни цели. Известни са методи за оздравяване на рани с покриването...
Кехлибарът - камъкът на щастието
Бижутата, изработени от кехлибар, излъчват топла, екзотична красота. Цветът на камъка варира от светло...
7 въпроса, които помагат, когато търсим призванието си
Те няма да ви помогнат да го намерите, те може да ви подскажат как да го търсите. Много хора чувстват...
Трикове за подобряване на зрението
В съвременният свят, където компютърът е най-добрия помощник на работа и най-интересното развлечение...
Странна „птица”
На хората, които се отличават от останалите, често лепваме прозвището „странна птица”... Тя е различна....
Пролетта идва с... киселец
Да, традиционно е закичена с кокиче, но ако говорим за идването й в менюто ни, определено това може да...
Играта на децата - чиста наука. Науката - чиста игра
Учените все по-активно изследват играта на децата и откриват повече сходства между нея и собствената...
Голямото семейство и малките ми ритуали сутрин
Имам четиричленно семейство. Всеки е с различен график и има различни изисквания сутрин. Малката не иска...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 35
Коледни пости ден 35. Миналия петък, както ви споделих, се наложи да опитам разни недотам постни неща...
Грижата - двете страни на една монета
Какво ви идва първо наум като чуете думата „грижа“? Ако попадате в категорията средностатистически българин,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg - beta версия. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook