Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Старите снимки


Снимките са нашият човешки опит да надхитрим времето, да го хванем в капан. За един миг то да ни стане пленник, вместо все ние да сме вечни негови заложници, както е в действителност. Разбира се, това е илюзия, но горещо ни се иска да вярваме в нея.

Ловци на мигове с фотоапарат в ръка. С каква идея всъщност? Да ги показваме някога някому, да си ги разглеждаме в усамотение и да предъвкваме спомени? Да се смеем над това, което сме били или да тъжим, че вече не сме такива? Натискаме копчето и представа си нямаме какво ще правим по-нататък с това откраднато от неспирния поток на времето мигновение. Снимаме се, когато сме на нови, непознати места, когато сме щастливи, увековечаваме успех или просто готина ситуация. Места, до които сме горди, че сме достигнали, лица на хора, които се променят и после изчезват...

Какво са старите снимки? Излишни вехтории, носталгия по миналото, неизлетял сантимент...
Ако сме нещастни, едва ли ни се разглеждат снимки от времето на щастие. Ако сме скъсали безвъзвратно с житейски период или с човек, в никакъв случай не бихме се захласвали във фотографиите от тогава. Изоставянето им е част от раздялата. Още едно доказателство за емоционално-съкровения товар, който носи този къс хартия.

Снимката и споменът са феномени, между които има знак за равенство. Разликата е, че фотографията е материалното спомняне за нещата, а споменът е нещо, което съществува само в нашата глава, изцяло духовен продукт. Не е случайно, че винаги с лекота и необремененост разглеждаме нашите детски снимки. Както детството е нещо ведро, приятно за спомняне, така и към детските снимките винаги се връщаме с удоволствие. Моите, например, лежат в една кутия, в която преди премного лета дядо Коледа ми е донесъл кукла. Нахвърляни са безразборно. Стоят в дома на майка ми – там е най-сигурното място за пазене на тези материално-хартиени парчета от мен. Възнамерявам да си ги взема все някога, но повече от двайсет години не съм го сторила. Защо ли? Дали са някаква невидима нишка между моето преди и сега, която подсъзнателно се съпротивлявам да отрежа?

Да, те са нахвърляни, но все пак прибрани в кутия. Вероятно и това не е случайно – хаосът в степен да се ориентирам достатъчно добре в него, ми харесва повече от изрядната подреденост. Тя ми идва бездушна, макар и удобна. Въпрос на нагласа. Много хора подреждат снимките си в албуми – спомням си онези огромни, тежки кожени албуми за семейни снимки от преди няколко десетилетия. Сегашните са по-практични. Няма лошо, удобно е, прибрано. Но спомените са донякъде нещо също така хаотично и нахвърляно като моите снимки в кутията от кукла. Така че не се гордея със съхранението им, но поне си вярвам, че се намират в естественото си състояние на хаос. Преди години обичах да ги разглеждам. През последните десетина не съм ги поглеждала и от това ми става тъжно. Нима чак толкова ме е обсебило настоящето?

Обичам истински старите снимки. Те са стопроцентово съкровище. На тях виждам места от моя град и разстлалата се река такива, каквито никога няма да бъдат. Търся себе си в избелелия образ изпод шапката на моята баба и в открития поглед на майка ми – ученичка с две плитки, оплетени на венец. Взирам се в непознати лица на хора, които са имали значение за близките ми и колкото повече образите се губят от избледняването на цветовете, си мисля как наистина накрая от хората остават само сенки – даже и по фотографиите.

Времето заличава съществувалото, безразлично към човешката ни суета да оставим знак, че сме били тук, че ни е имало. Ние се напъваме да го опровергаем и снимките са нашият отговор в този абсурден диалог. Успяваме ли – само донякъде. Старите фотографии са компасът ни за случвалото се преди нас и със самите нас. Когато сенките избледняват, позатрупани от пясъците на времето...
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Победителите от детския конкурс за фотография на "National geographic"
· Мистериозната красота на албиносите
· Храната, която вдъхнови дизайнер да създаде скици на красиви рокли
· "Да поиграем на челик!"
· Канистерапията – общуването с кучета лекува
· 5 причини да си завъдим индрише у дома
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
· Първият в света воден парк за деца със специални нужди отвори врати
· Песни, посветени на лятото
· Революционни подметки, които ни позволяват да ходим хем боси, хем обути (видео)
Неделя
25
Юни 2017
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Сложната простота на майчиното мляко
Майчиното мляко е уникална смес, която и до този момент не е изучена напълно от науката. В нея са открити...
Как да горим повече калории по време на тренировка
Колко калории горим по време на тренировка? Може ли да са повече и така тя да е по-ефективна. Можете...
Цялата истина за „хапчето след секс”
Когато сексуалните страсти се развихрят, разумът често се оказва един неприятен свидетел. За да избегнем...
Грижете се за тялото си. Това е единственото място, в което ще живеете
Грижете се за тялото си. Това е единственото място, в което ще живеете....
Екхарт Толе целите в живота
Aко грижата за децата дава смисъл на живота ви, какво ще стане с този смисъл, когато те вече не се нуждаят...
Обикновен (конски) кестен за здраве
Обикновеният (конски) кестен (Aesculus hippocastanum L.) е декоративно дърво, можем да го видим в централните...
Да отслабнем или да не отслабнем?
Всички ние прекрасно знаем как се отразяват излишните килограми на здравето ни, външния вид, самочувствието...
Червената боровинка
За разлика от своя близък роднина черната боровинка, така наречената “лозя от планината Ида” (Vaccinium...
Петър Димков - българският народен лечител
Бъдете весели, бодри и с ведри мисли, за да живеете в радост и щастие. Петър Димков е най-известното...
Да се огледаме в любимите хора
Когато за пръв път прочетох, че хората край нас са наше огледало, а партньорът ни винаги е правилният...
Целината - от кулинарията до здравето
Зеленчук, подправка или лекарство – не бихме могли да дадем еднозначно определение на целината. Може...
Джанките
Помните ли какво обичахте най много като малки по това време на годината? Безкрайните горещи дни, в които...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg - beta версия. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook