Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Разкажи ми приказка


Кой е любимият ви детски спомен? В моето съзнание веднага изниква образ: късна вечер, слаба нощна лампа и мама, която с тих глас започва: „Имало едно време, в едно далечно царство...” За съжаление днес родителите рядко разказват приказки на своите деца. За да икономисат време и сили по-често им пускат аудиодиск, анимационен канал или видеоигра. Резултатът е, че повечето деца са чували за Пепеляшка. Червената шапчица или Малката русалка единствено от филмчетата. Тези герои обаче са изкривено подобие на своите приказни първообрази.

Защо децата толкова обичат приказки
Дори новородените притихват и се заслушват, когато някой разговаря с тях. Колкото повече пораства малкото същество, толкова повече се нуждае от истинско, живо общуване. Затова записаната на диск приказка не може да замени топлата, човешка реч.

Но и самият фантастичен разказ е близък до детската психика:

Сюжетът се развива бързо, изпълнен е с действия и няма излишни описания. Децата в тази възраст също постоянно се намират в движение. Дори в речта им първо се появяват глаголите („дай”, „на”, „иди”), а едва по-късно започват да използват думи, които назовават и описват предмети.

Времето в приказките винаги е относително – цяла вечност може да се побере в един миг, както и обратното. Животните и предметите често са одушевени. Всичко това е много близко до възприятията на малкия човек.

Действието в приказката не е подчинено на логиката, а на желанията. Затова всичко е възможно, а на помощ идват чудесата. За някои родители фантастичната развръзка създава нереална представа за реалността, но в действителност е може би най-ценният житейски урок – за да осъществиш мечтите си най-важното е волята.

Повествованието в приказката е ритмично и често едно действие се повтаря неколкократно. Например героят се среща с различни животни и всеки път задава един и същи въпрос. Сигурно сте забелязали, че повторенията са необходими на детето. Затова, когато ви помоли да му разкажете „Червената шапчица” за пореден път не считайте това за аномалия, а уважете желанието му. Видно е, че то намира в тази приказка нещо особено важно за своето развитие.

Персонажите в приказките са или добри или зли, но тези крайности ориентират детето в сложните морални категории, показват последствията от разрушителните постъпки и по този начин поучават. И то не назидателно и праволинейно, а иносказателно. Слушайки увлекателния разказ малкото същество черпи опит, но най-важното, изгражда увереност, че доброто ще победи злото, а спаведливостта винаги ще възтържествува. Това упование в положителния изход от ситуацията ще му дава кураж и воля да осъществява мечтите си през целия живот.

Коментари
2016-01-15 #3
Румяна Русева
Учителка съм по англ език и литература и съм добре запозната с приказките от цял свят. До известна степен ужасните моменти в тях в различни версии , а и днес в техните филмови адаптации са преувеличени...За съжаление западната мода да се подчертава злото в човека и света е отражение на човешката грешна природа, довела света пред разруха. Отдавна съм забелязала, че в детския отдел няма подходящи четива, но все пак книгите на Ерих Кестнер и други подобни автори носят положителна енергия и послание. Аз също започнах да пиша приказки, пиеси и повести за деца , юноши и младежи и в чит Братя Миладинови правя представления
2012-03-23 #2
Силва Форест
Аз отдавна съм установила това за жестокостта в детските приказки. Като чета някоя приказка, доста често си измислям някои от моментите, защото не искам дъщеря ми да чуе например:
- как ловецът разпорил корема на вълка;
- как мащехата иска от ловеца да изтръгне сърцето на Снежанка и да й го занесе;
- как малката русалка, за да стане отново русалка (след като е станало човек, за да се омъжи за принца, а така и не е успяла), трябва да убие принца с кама в сърцето....
и т.н.

Жестока, несъобразена с възрастта и психиката (на който и да е) приказна "действителност".

Аз също си признавам, че рядко мога да намеря време да чета приказки. Но все пак успявам, супер е!
2012-02-17 #1
Десислава Симеонова
Напоследък си давам сметка, че повечето вечни приказки съдържат много моменти, които, в буквалния смисъл, са жестоки, кръвожадни, страховити. Как да ги чета на малката ми дъщеря?... Вечер си измислям сюжети или я питам за какво/кого иска приказка... - и така. Установих, че - тя е на 3г и 1м, започва сама да измисля и доразвива чутото от мен, което ме радва. Признавам обаче, че само вечер и понякога в почивните дни имам време и сили за такъв тип общуване с детето си...
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 10 начина да използваме тефтер с бели страници
· Най-красивата библиотека в Европа
· 23 вдъхновяващи мисли от известни личности, посветени на книгите и четенето
· Предизвикателствата пред момчетата днес
· "Никой не иска да играе с мен"
· Заветът на д-р Франсоаз Долто
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Кои са най-популярните имена за новородени през 2018 г. в България
· Идеи за нематериални подаръци за децата
· Помощ, деца, къде ми е коледното настроение?
Вторник
22
Януари 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Болните от синдрома на Даун също могат да бъдат щастливи
Послание към една бъдеща майка ще предизвика страховете и въприемането на Синдрома на Даун на всички...
Второто дете – дали и кога?
Едно българско семейство средно има 1.4 деца. Статистика. Оказва се, че да имаш второ дете е едно нелеко...
Книгата – най-добър приятел - II
Личният пример Както вече казахме, няма нищо по-заразително от личния пример. Ако детето ни вижда постоянно...
За първите крачки – Прощъпулник
Прощъпулникът е един от любимите празници за всяко семейство с малко дете. Прави се в чест на прохождането...
Колко да се разкриваме пред другите?
От това да бъдеш искрен и да си себе си по-хубаво няма. Голям плюс е и да умееш да споделяш онова, което...
Защо сме толкова груби с децата си?
Наскоро станах свидетел на една сцена, в която един баща беше много груб сутринта, докато оставяше дъщеря...
Кои са най-популярните имена за новородени през 2018 г. в България
От началото на 21-ви век наред с традиционните за България все по-често се избират имена, които са популярни...
Криворазбраният „феминизъм”
Първата представа, която изниква в ума ми при думата феминизъм е, как не особено нежна представителка...
Разведена - без срам и съжаления
Понякога нещата се объркват. Веднъж по наша вина. Друг път по негова. В трети си делим отговорността....
Ренесансът на майките
Гледането на малко дете е изтощително, особено ако децата са повече от едно. Факт е, че основната и най-енергоемката...
Нова работа през лятото
Лятото е време за отдих и забавяне на оборотите. Служебните ангажименти се изпълняват някак по-лежерно,...
Общуване според темперамента - II
Холериците са бързи, поривисти и стремителни, но рязко сменят своите настроения и губят самообладание....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook