Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

От Ахтопол до Резово - II


Бързам към този нереален мираж и сякаш отгатнал намеренията ми стръмният бряг изведнъж се спускат към морето. Преминавам покрай скалитe, една от които поразително прилича на профил на жена, легнала по гръб. По-късно разбрах, че този природен феномен се нарича „Сфинксът”, но аз мислено го кръстих „Полегнала е Тодора” и отминах нататък. Плажът се разкри пред очите ми – никакви чадъри, съоръжения, шарени реклами и крайбрежни капанчета. Само шепа хора са пръснали хавлиите си по плажа, самотно и без гюрултия – точно дивотията, от която се нуждаех. Пясъкът е бял и равен, но морето тук не е за неопитни плувци. Брегът е много стръмен и само след няколко крачки във водата, вече не усещам дъното под краката си. Освен това плажът е не охраняем.

От другата страна са ленивите води на Велека, които тук извиват пътя си, преди окончателно да се влеят в морето. Около тях животът буквално кипи – прелитат водни кончета, подскачат жаби, жужат всякакви насекоми и от времена време някое змийче пори гладката водна повърхност. Всички тези обитатели на реката, а сигурно и още много други се спотайват в гъстата лонгозна растителност.

От шумът на вълните и птичите песни скоро се унесох в спокоен сън. Разбудих се чак след два часа и по ниско надвисналото слънце разбрах, че вече е време да си тръгвам. Още повече, че трябваше да посетя и едно друго място до края на деня – Резово. Това е последното българско населено място по Черноморието, което се намира буквално на границата ни Турция.

Разстоянието между Синеморец и Резово е 11 км. Пътят се вие между дъбова и букова гора, а самото шосе става все по-тясно, на места дори еднопосочно. Някъде по средата му е отбивката за къмпинг Силистар, но прекрасният плаж там мисля да посетя на следващия ден. Малко преди Резово има пункт на Гранична полиция, която проверява личните карти на всички преминаващи. След това навлизам в селото, а пътят ме води направо към реката.

Най-после виждам как Резовска се влива в морето – единият й бряг все още е български, а на другият се вее турското знаме. На голяма табела виси безумният надпис, че е забранено фотографирането на чужда територия. По някаква неведома логика това минава за шпионаж. Всички наоколо обаче снимат.

От наша страна границата се радва на голям интерес, постоянно прииждат и си отиват хора, но отсрещният бряг е пуст и самотен. Само някъде далеч в хоризонта се гуши малко селце с китното име Гюзел (Хубав).

Тръгвам на разходка срещу течението на реката. Слънцето е към залез и осветява със златиста светлина короните на дърветата. Те пък се отразяват кристално във водите на реката и сякаш създават някакъв паралелен огледален свят. По стръмните брегове на големи канари са насядали рибари, които твърдят, че реката гъмжи от риба. Има и завързани лодки – от едната страна веещи български флагчета, а от другата – турски. Идилията приключи до голяма бариера на пътя, чийто надпис гласи, че преминаването по нататък в граничната територия е забранено.

Няма как, трябваше да се връщам в селото. Но още час-два съзерцавах морето, устието и турските територии от терасата на едно ресторантче с панорамна гледка. Не само това, но и хапнах прилично количество заргана, уловена само преди часове във водите на реката.

Виж още статии за:   Пътешествия ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
Виж още статии за:   Пътешествия ·
Събота
31
Октомври 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Прощалното писмо на Маркес - истина на прощаване
Дълги години в интернет пространството се разпространява текста "Прощалното писмо на Маркес". Сега,...
Изумително изкуство от сухи листа
Омид Асади е млад английски артист от ирански произход, който се вдъхновява от нещо твърде преходно -...
Ден 6 - Постове и пости: Моето семейство не е перфектно
Понякога човек се впуска в идеята за перфектно семейство. Аз не знам какво е то. И не искам да се вкопчвам...
Пътят, по който не поех
Два пътя в леса разделени видях, ала не можех да тръгна по двата. Бях пътник единствен, там дълго...
Благи думи за Благовещение: "Ти си, мамо, моята закрила"
Мила мамо, обичам те много. Благодаря ти, че се грижиш за мен. Винаги ми даваш вяра. Обичам те и това...
Първите маратонки, изработени от пластмасови отпадъци от океана, скоро в магазините
Първите 7000 чифта спортни обувки, изработени от рециклирана пластмаса от Световния океан, влизат в търговската...
Откриха нови страници от “Малкият принц”
В Париж са открити непубликувани страници от романа „Малкият принц” на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Това...
Избирай битките си...
Избирай битките си. Понякога душевният мир е по-важен от това да си прав....
Кой спечели в играта "Помагам на Цвети от Hera.bg"
И така, конкурсът "Помагам на Цвети" приключи. Получихме много рецепти, всички бяха интересни, но не...
Фантазия и магия в изкуството на Яцек Йерка
Яцек Йерка (Jacek Yerka) е сюрреалистичен художник, роден в малкия град Торун в Северна Полша в началото...
Картината и ти
Един художник, мой приятел, без някакъв особен повод ми подари една картина, рисувана на прима виста. Тя...
Часът на Земята 2012
Часът на Земята, една от най-мащабните акции, които обръщат внимание на проблема с опазването на околната...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook