Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

От Ахтопол до Резово - II


Бързам към този нереален мираж и сякаш отгатнал намеренията ми стръмният бряг изведнъж се спускат към морето. Преминавам покрай скалитe, една от които поразително прилича на профил на жена, легнала по гръб. По-късно разбрах, че този природен феномен се нарича „Сфинксът”, но аз мислено го кръстих „Полегнала е Тодора” и отминах нататък. Плажът се разкри пред очите ми – никакви чадъри, съоръжения, шарени реклами и крайбрежни капанчета. Само шепа хора са пръснали хавлиите си по плажа, самотно и без гюрултия – точно дивотията, от която се нуждаех. Пясъкът е бял и равен, но морето тук не е за неопитни плувци. Брегът е много стръмен и само след няколко крачки във водата, вече не усещам дъното под краката си. Освен това плажът е не охраняем.

От другата страна са ленивите води на Велека, които тук извиват пътя си, преди окончателно да се влеят в морето. Около тях животът буквално кипи – прелитат водни кончета, подскачат жаби, жужат всякакви насекоми и от времена време някое змийче пори гладката водна повърхност. Всички тези обитатели на реката, а сигурно и още много други се спотайват в гъстата лонгозна растителност.

От шумът на вълните и птичите песни скоро се унесох в спокоен сън. Разбудих се чак след два часа и по ниско надвисналото слънце разбрах, че вече е време да си тръгвам. Още повече, че трябваше да посетя и едно друго място до края на деня – Резово. Това е последното българско населено място по Черноморието, което се намира буквално на границата ни Турция.

Разстоянието между Синеморец и Резово е 11 км. Пътят се вие между дъбова и букова гора, а самото шосе става все по-тясно, на места дори еднопосочно. Някъде по средата му е отбивката за къмпинг Силистар, но прекрасният плаж там мисля да посетя на следващия ден. Малко преди Резово има пункт на Гранична полиция, която проверява личните карти на всички преминаващи. След това навлизам в селото, а пътят ме води направо към реката.

Най-после виждам как Резовска се влива в морето – единият й бряг все още е български, а на другият се вее турското знаме. На голяма табела виси безумният надпис, че е забранено фотографирането на чужда територия. По някаква неведома логика това минава за шпионаж. Всички наоколо обаче снимат.

От наша страна границата се радва на голям интерес, постоянно прииждат и си отиват хора, но отсрещният бряг е пуст и самотен. Само някъде далеч в хоризонта се гуши малко селце с китното име Гюзел (Хубав).

Тръгвам на разходка срещу течението на реката. Слънцето е към залез и осветява със златиста светлина короните на дърветата. Те пък се отразяват кристално във водите на реката и сякаш създават някакъв паралелен огледален свят. По стръмните брегове на големи канари са насядали рибари, които твърдят, че реката гъмжи от риба. Има и завързани лодки – от едната страна веещи български флагчета, а от другата – турски. Идилията приключи до голяма бариера на пътя, чийто надпис гласи, че преминаването по нататък в граничната територия е забранено.

Няма как, трябваше да се връщам в селото. Но още час-два съзерцавах морето, устието и турските територии от терасата на едно ресторантче с панорамна гледка. Не само това, но и хапнах прилично количество заргана, уловена само преди часове във водите на реката.

Виж още статии за:   Пътешествия ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
Виж още статии за:   Пътешествия ·
Четвъртък
6
Август 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Известните вина по света
Когато говорим за вино, често забравяме колко различни лица има то. За масовия потребител – виното се...
Интервю: Балетният педагог Виргиния Казарина - II
От колко време имаш твоята балетна школа „Виргиния балет”? През годините сигурно са минали десетки, че...
Майчинските според заплатата за 2 години
Обезщетенията за майчинство ще се изчисляват на база на осигурителния доход за последните 24 месеца....
Първо мислиш, че е наказание...
Първо мислиш, че е наказание, после мислиш, че е изпитание, накрая знаеш, че е щастие....
Луиза Мей Олкът: „Бъди достоен за любовта и тя ще дойде при теб"
Верният приятел е силна защита. И този, който го е намерил, е намерил съкровище. Луиза Мей...
Коледни пости - Ден 36:
Кой ме "полази" днес. Гостоприемство по български, но с арабски привкус
Днес получихме страхотна пикантна рецепта с индийски привкус. Признавам, че люто не обичам, но да ти...
Точно когато си мислиш, че всичко е свършило, започва нещо ново
Точно когато си мислиш, че всичко е свършило, започва нещо ново....
Мъжът в розово туту
Ракът на гърдата е най- често срещаното онкологично заболяване сред жените. Химиотерапия, лъчетерапия,...
Астрид Линдгрен разказва за себе си
Нека започна от самото начало. Родена съм през ноември 1907 г., в стара червена къща, заобиколена от...
4 октомври - Св. Франциск от Асизи и Световен ден на животните
Св. Франциск от Асизи е един от най-големите християнски светци и в още по-голяма степен - в Римокатолическата...
"Лошото момче" на балета - Сергей Полунин
Сергей Полунин е "черната овца" на класическия балет. Един невероятно талантлив балетист, който не се...
"Добър ден, тъга"
„Колебая се да нарека красивото, строго име ”тъга” непознато чувство, смутно и благо, което ме обсебва....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook