Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Близки приятели – далечни познати


Когато си млад, приятелите са почти всичко. Почти, понеже семейството се приема за даденост, докато приятелите са нещо, което сам трябва да си „изработиш“. Те са наградата за това, което си. В тях се оглеждаш ти и мястото ти сред останалите хора – как те те възприемат, доколко си успешен. А няма нищо по-естествено от това да искаме да бъдем одобрявани, приемани. Приятелите са сродните души, другите подобни на теб. Те са хората, с които се интересувате от еднакви неща, на едно и също се смеете и гневите, вълнувате или оставате безразлични. Често към чувала да казват, че истинският приятел е този, с който и да помълчиш не е неловко, защото в пространството има безсловесно общуване и пълнота.

Класика е да се смята, че ранно родените приятелства са най-трайни, устояват най-дълго на времето. Отговорът на въпроса „защо“ е в чистотата на детските и младежки отношения, когато допускаш някой до себе си единствено и само, защото е такъв, какъвто е. Без задни мисли и търсене на изгода. В крайна сметка като за всяко истинско общуване трябва взаимност. Какво се случва обаче, че с течение на годините приятелите сякаш започват да позагубват своята приоритетност? Бавно, полека, но неумолимо те се изтласкват на по-заден план?

Докато в определена възраст приятелите са целия ти личен свят, то с течение на годините като че ли животът засмуква хората, завърта ги в една мелачка, от която все по-трудно и рядко подават глава. Ако създадеш семейство, отношенията с половинката, с родителите – твои и негови, особено отглеждането на децата, а и намирането и утвърждаването в работата са важните неща, които те поглъщат. Сякаш времето за приятелите се смалява или най-малкото то е нещо, което се търси, вмества се в пролуките между всичко останало. Тази свръх ангажираност в определен период от живота някак от самосебе си ни поотдалечава от тях. Но все пак, ако живеем в едно и също населено място, време и начин винаги има. А и баналният израз „няма време“ важи само за онова, което съзнателно или не, не желаем.

По-проблематично е, когато ни разделят разстояния. Приятели от училище или от студентските години се пръскат в различни градове. След като светът стана наша родина, не рядко те са из различни страни и дори континенти. Да, съвременните технологии са прекрасни за поддържане на контакт. Но всичко е с известна степен на условност. Когато един човек не е в течение на твоите проблеми и вълнения, се стига до там, че редките срещи се превръщат единствено в преразказване на пропуснатото през времето на “срив във връзката“. А това никак не е достатъчно.

Друг проблем е, когато главно единият е търсещия срещи, контакти, общуване, когато няма пълна взаимност в активността за поддържане на приятелството. Тогава на човек в един момент му става криво и си казва: „Все аз ли...?“, „Не се ли натрапвам...?“

Друг път приятелства неочаквано се оказват призраци – мислиш, че ги има, но само така ти се струва. През времето на дълги раздели откриваш, че хората са се променили, че това не е човекът, когото си познавал, обичал и приемал без остатък преди години. И това е естествен процес – никой не стои на едно място, променяме се непрекъснато. Животът ни моделира различно – едни черти от нас изтласква на преден план, други заличава. Не че ние или приятелят ни не сме носили винаги в зачатък това уж ново, което всеки открива в другия. Но след като промяната не е ставала пред очите ни, в един момент с изумление виждаме, че това не е нашият човек, а друг.

В крайна сметка животът е поредица от срещи и раздели и вероятно по-мъдрата гледна точка е човек да приема като нещо нормално естествената смърт на приятелства, погинали от разлъки, от промяната с всеки от нас. Това не означава, че е по-малко болезнено, ако и когато се случи. От загубата винаги боли. Колкото близостта с приятел е била по-голяма – толкова повече боли. Но виновни няма. В живота всичко е подвижно, изменчиво, непостоянно и нашата човешка същност не прави никакво изключение.

Затова пък още по-голяма е сладостта от приятелството, оцеляващо през времето. Въпреки всичко. Това е човекът, с който може да не си се виждал и чувал с години, но в момента, когато това се случи, чувстваш същата близост, същата ви нагласа на едни и същи честоти, както някога. Усещането е, че не сте се разделяли нито за миг. Позагубили сте се в пространството и времето, но ти знаеш, че ако единият от двама ви се обади на другия с молба, с нужда, за помощ или споделяне във всякакъв ден и час, човекът е насреща. Или просто знаеш, че този готин мъж или жена съществуват там някъде и това само по себе си е страхотно.
Виж още статии за:   Общуване · Приятелството · Раздялата ·
Коментари
2011-07-06 #4
TaniaJo
Преди години приятелка ми подари една чаша ,на която пишеше "Приятелят е подарък,който сам си правиш".Отдавна животът ни раздели и ние не сме се виждали с години,но чашата стои у дома на видно място за да ми напомня колко важен е приятелят в живота на човек.През различните периоди от живота си срещаме различни хора,като едни от тях ни стават приятели,други не.Случвало ли ви си е след години да срещнете стар приятел и да се чудите,какво толкова ви е свързвало с този човек?За мен най-важни са приятелите,които имам в момента/имам предвид днес и сега,утре може да срещна други приятели,които ще са в унисон с моето развитие и тогава те ще са важни/.И до сега ,когато се срещам с приятели,с които имам прекрасни спомени,но освен да си спомняме ,не мога с тях да споделя моите сегашни планове,мечти.
2011-06-13 #3
Цвети
те са наградата за това, което си - това е напълно вярно, просто не мога да съм по- съгласна!
2011-06-13 #2
Цвети
няма нищо случайно - нито в събирането, нито в раздялата. а тези, които са приятели, не търсят извинения - те знаят, че времето и разстоянието не играят роля. скоро имах другарска среща - цели 10 години и се видях с една съученичка, което не съм виждала от бала - все едно вчера сме пили кафе - така си бъбрехме...
2011-06-13 #1
Инна Георгиева
Понякога ни събират случайностите, но не съм сигурна, че случайностите ни разделят. Хубава статия, Светле!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение...
· Мъжете, които си тръгват без обяснение
· Как се променят жените, когато не са обичани?
· Как да спрем социалните мрежи и смартфоните да провалят връзките ни?
· Изборите в живота ни като възможност за израстване
· Край с оплакването веднъж завинаги!
· За травмите си може и да не носим отговорност, но носим за излекуването от тях
· Промяната - не скокове, а стъпчици
· За обидата и обидчивостта
Виж още статии за:   Общуване · Приятелството · Раздялата ·
Сряда
21
Април 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Познавате ли онлайн живота на децата си?
С напредъка на технологиите и днешният динамично развиващ се начин на живот, пада и възрастовата граница...
За да срещнем истинската любов, първо трябва да срещнем себе си
Задавали ли сте си въпроса коя е вашата движеща сила в този живот? Дали пък всички ние нямаме една основна?...
Сиеста - да подремнем следобяд
Часът е около 13-14, очите ви се затварят, тялото ви се отпуска, просто имате крещяща нужда да си дремнете....
Колко да се разкриваме пред другите?
От това да бъдеш искрен и да си себе си по-хубаво няма. Голям плюс е и да умееш да споделяш онова, което...
Колко е лош лошият успех в училище?
Учебната година отдавна започна и вече не повод за вълнения. Очакванията на родителите към собствените...
Слабостите на силния пол
Той изглежда самоуверен, неуязвим и мъжествен. Има волева брадичка, каменни бицепси и строг поглед. Когато...
Уроците на разбитото сърце
Разбитото сърце не е просто една метафора, то е съвсем реален физиологичен процес. Лекарите биха го нарекли...
Ученическата раница за първи клас
И ето, че отново настана време за училище и придружаващото го пазаруване. За родителите на първокласници...
Бебешка козметика, аптечка и дрешки - V
В многообразието от марки и видове детска козметика, предлагано в търговската мрежа, можете тотално да...
Какво трябва да учат децата в училище?
Че образователната система е в криза, това е повече от ясно. Но не е кризата само в нашата родна главоблъсканица,...
Родословното дърво
Да знаеш своето родословие е равнозначно повече и по-задълбочено да познаваш себе си. То е като пътуване...
Жената алфа
"Жени алфа", "силни жени", "безсърдечни кучки" - жени, от които се възхищаваме, които презираме, които...
За хранителните навици на малкия човек
Колко майки досега сте чували да казват за детето си “нищо не яде”? Много, нали? Разбира се, под “нищо”,...
Лято е. Шест приятни занимания за цялото семейство
Топлите слънчеви дни ни предлагат прости, но изпълнени с безгрижие удоволствия. Благодарение на тях можем...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook