Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Споменът - бягство в/от него


Никой не бяга от хубавото. Затова и към „виртуалното пространство“ на хубавите спомени бягаме, когато реалността не ни понася, а към лошите гледаме да не се връщаме. Не е задължително всичко това да е напълно осъзнато. Даже по-често не е.

Спомените имат особеността да не са съвсем реалистични при цялата честност, с която се отнасяме към тях. Причината е, че помним избирателно, без да си даваме сметка за това. От едно и също общо преживяване след време двама души помнят различни неща. Понякога толкова различни, че все едно не става дума за същата случка. И това е нормално – един се впечатлява от едно, друг – от друго. Човек е особено чувствителен към детайли, които го засягат пряко, лично и затова не ги забравя. Другият може нищо особено да не е влагал в думи или жестове и те моментално да са се изтрили от съзнанието му. За отсрещната страна обаче те са съдбоносни или предизвикват въпроси и след години. Понякога човек помни, буквално за цял живот, абсурдни подробности без никакво отношение към събитието. Като стичащата се капка роса по листо по време на вълнуваща екскурзия, например. Или като цвета на дрехите, с които е бил любимият на първата ви среща. Важното е, че всички тези моменти са емоционално силно натоварени и от цялото изпъква с огромна сила някакъв детайл, абсолютно безсмислен. И остава в съзнанието ни завинаги.

Човек често и лесно забравя лоши спомени. Механизмът е прост – когато не се връщаш към нещо, което те наранява, то постепенно избледнява в съзнанието ти до степен на полузабрава. Накрая много повече остава споменът как си се чувствал в ситуацията самият ти, отколкото събитието. Бягството от лошия спомен е естественото ни дистанциране от болката. Когато този стремеж да отклониш мислите си от негативната случка престане и бъде заменен с отстраненост, означава, че тя е преболедувана, отрицателното в нея вече е престанало да е проблем за теб.

Възможно е самите ние да не си даваме сметка, че нещо в настоящите ни куца, липсва ни хармония и удовлетвореност в битието. Сигурен знак, че е така, е прекалено честото връщане в света на хубавите спомени от миналото. Те стават наше убежище, пристан. Или просто другата тежест във везната, която горе-долу да уравновесява вътрешния ни мир и макар илюзорно, да ни дава чувство за баланс. Не става въпрос за естественото умиление, с което си спомняте понякога за безгрижието на детството, за сигурността на родния дом или вълнуващите студентски години. Става дума именно за бягство. Когато животът ти не е това, което си очаквал, да затвориш очи и да емигрираш в епизодите на една отминала реалност. Да преживяваш отново и отново моменти от голямата си недоизживяна любов, да изпитваш онзи комфорт, топлина и сигурност на събуждането в родния дом, да се потапяш в детайли емоцията от срещата с обичани хора... Това е стопроцентов сигнал за липси – на любов, на защитеност, на близост.

Спомените са нещо много стойностно, в тях – това сме ние, но умението за лека дистанцинараност, критичен поглед и възможната обективност биха ни дали равновесие и стабилност. Да ги ценим и обичаме, защото хубави или лоши – те са самите нас, нашата история, същността ни. Нали сме станали такива, каквито сме сега, чрез преживяното, но и да не ги идеализираме или надценяваме. Настоящето е винаги по-важно от всяко минало събитие, защото миналото не търпи промяна, реконструкция или корекция. То е нещо, което трябва да бъде прието, да се научим да живеем с него без болка и без носталгия. Настоящето е обаче изцяло наша територия – ние го владеем, управляваме, конструираме. В него зреят образите от бъдещето, което моделираме в мислите си. В него осмисляме и най-личното ни пространство - на спомените. Да се обърнем и погледнем към тях така, както те заслужават – с малко ирония, мъничко тъга и много нежност. И да продължим напред.
Коментари
2011-06-20 #1
Инна Георгиева
Дали обаче спомените сме ние? Тези, които сме сега? Чудесна тема.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Неудържимо е...
· Сълзите, които проливаме...
· Носталгично за киното под лятно небе
· Ден 15 - Постове и пости: Отровни хора
· Ден 8 - Постове и пости: Да промениш нещо истински важно. Себе си.
· Ден 5 - Постове и пости: Светът е пълен с отговори, които търсят правилен въпрос
· Въображаемите ни врагове
· Не усложнявайте неща, които може да са прости
· За травмите си може и да не носим отговорност, но носим за излекуването от тях
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
· Какво представлява самоефективността и как да я подобрим?
· Сутрешни ритуали за обич
· Да извикаме интуицията на помощ
Понеделник
16
Декември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Ретрограден Меркурий - какво значи и как да се възползваме от негативното му влияние
От 19 май Меркурий започва ретроградното си движение и някои хора може би усещат влиянието на явлението....
Самодостатъчните жени
Сигурно всяка една от нас поне веднъж в живота си е срещала или се чувства като онзи тип жена, която...
Свободен ум в свободно време
Времето, което отделяме за себе си не зависи от това колко сме заети. Точно обратното, то се определя...
Солта – тази парадоксална подправка
От десетилетия солта е наричана със зловещото прозвище „бялата смърт”. В същото време кръвта – изворът...
На какво може да ни научат интровертите?
Понякога попадаме в ситуации, които сами не знаем как точно сме създали. Отговаряме на някого по начин,...
Полезно от природата
Много пъти сме чували, че яденето на плодове и зеленчуци в суров вид е най-сигурният начин да извлечем...
Бременност на квадрат - II
Или въпреки всичко един Случват се и обратната ситуация – т.н. Синдром на изчезналия близнак, когато...
Синдромът на хроничната умора – изтощение на тялото или душата
Съвсем нормално е да се чувствате уморени ако се трудите за двама, направили сте 20-километров преход...
Никога не се извинявайте за тези 5 неща
Животът ни е пълен с вина. В нас са заложени толкова много очаквания, обществените норми ни налагат толкова...
Миризма на пържено? Да бягаме или да похапнем сладко
Пържените храни са вкусни – мазни и с хрупкава коричка, устата ни се налива със слюнка само още щом усетим...
14 ноември - Световен ден за борба с диабета
14 ноември е Световен ден на борбата с диабета. За първи път той се чества през 1991 г. от Международната...
Масло от мента за облекчаване на алергии и за повече енергия
Маслото от мента е едно от най-универсалните етерични масла. Може да се използва за ароматерапия,...
Майорана - непозната билка и подправка с ароматерапевтичен ефект
Въпреки че малко прилича на ригана, това растение не е така широко употребявано като него. За някои от...
За женското приятелство....с любов!
Много е говорено и писано за мъжкото приятелство – как мъжете умеят без много приказки и обяснения да...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook