Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Споменът - бягство в/от него


Никой не бяга от хубавото. Затова и към „виртуалното пространство“ на хубавите спомени бягаме, когато реалността не ни понася, а към лошите гледаме да не се връщаме. Не е задължително всичко това да е напълно осъзнато. Даже по-често не е.

Спомените имат особеността да не са съвсем реалистични при цялата честност, с която се отнасяме към тях. Причината е, че помним избирателно, без да си даваме сметка за това. От едно и също общо преживяване след време двама души помнят различни неща. Понякога толкова различни, че все едно не става дума за същата случка. И това е нормално – един се впечатлява от едно, друг – от друго. Човек е особено чувствителен към детайли, които го засягат пряко, лично и затова не ги забравя. Другият може нищо особено да не е влагал в думи или жестове и те моментално да са се изтрили от съзнанието му. За отсрещната страна обаче те са съдбоносни или предизвикват въпроси и след години. Понякога човек помни, буквално за цял живот, абсурдни подробности без никакво отношение към събитието. Като стичащата се капка роса по листо по време на вълнуваща екскурзия, например. Или като цвета на дрехите, с които е бил любимият на първата ви среща. Важното е, че всички тези моменти са емоционално силно натоварени и от цялото изпъква с огромна сила някакъв детайл, абсолютно безсмислен. И остава в съзнанието ни завинаги.

Човек често и лесно забравя лоши спомени. Механизмът е прост – когато не се връщаш към нещо, което те наранява, то постепенно избледнява в съзнанието ти до степен на полузабрава. Накрая много повече остава споменът как си се чувствал в ситуацията самият ти, отколкото събитието. Бягството от лошия спомен е естественото ни дистанциране от болката. Когато този стремеж да отклониш мислите си от негативната случка престане и бъде заменен с отстраненост, означава, че тя е преболедувана, отрицателното в нея вече е престанало да е проблем за теб.

Възможно е самите ние да не си даваме сметка, че нещо в настоящите ни куца, липсва ни хармония и удовлетвореност в битието. Сигурен знак, че е така, е прекалено честото връщане в света на хубавите спомени от миналото. Те стават наше убежище, пристан. Или просто другата тежест във везната, която горе-долу да уравновесява вътрешния ни мир и макар илюзорно, да ни дава чувство за баланс. Не става въпрос за естественото умиление, с което си спомняте понякога за безгрижието на детството, за сигурността на родния дом или вълнуващите студентски години. Става дума именно за бягство. Когато животът ти не е това, което си очаквал, да затвориш очи и да емигрираш в епизодите на една отминала реалност. Да преживяваш отново и отново моменти от голямата си недоизживяна любов, да изпитваш онзи комфорт, топлина и сигурност на събуждането в родния дом, да се потапяш в детайли емоцията от срещата с обичани хора... Това е стопроцентов сигнал за липси – на любов, на защитеност, на близост.

Спомените са нещо много стойностно, в тях – това сме ние, но умението за лека дистанцинараност, критичен поглед и възможната обективност биха ни дали равновесие и стабилност. Да ги ценим и обичаме, защото хубави или лоши – те са самите нас, нашата история, същността ни. Нали сме станали такива, каквито сме сега, чрез преживяното, но и да не ги идеализираме или надценяваме. Настоящето е винаги по-важно от всяко минало събитие, защото миналото не търпи промяна, реконструкция или корекция. То е нещо, което трябва да бъде прието, да се научим да живеем с него без болка и без носталгия. Настоящето е обаче изцяло наша територия – ние го владеем, управляваме, конструираме. В него зреят образите от бъдещето, което моделираме в мислите си. В него осмисляме и най-личното ни пространство - на спомените. Да се обърнем и погледнем към тях така, както те заслужават – с малко ирония, мъничко тъга и много нежност. И да продължим напред.
Коментари
2011-06-20 #1
Инна Георгиева
Дали обаче спомените сме ние? Тези, които сме сега? Чудесна тема.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Неудържимо е...
· Сълзите, които проливаме...
· Носталгично за киното под лятно небе
· Ден 15 - Постове и пости: Отровни хора
· Ден 8 - Постове и пости: Да промениш нещо истински важно. Себе си.
· Ден 5 - Постове и пости: Светът е пълен с отговори, които търсят правилен въпрос
· Въображаемите ни врагове
· Сърцето ти е направено много по-силно от хората или нещата, които са го разбивали
· Циганското лято на живота ни
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
· Видове нарушения на съня и как да се справим с тях?
· Как да осъзнаем и използваме пълния си потенциал?
· На тази дата: 10 октомври - Световен ден на психичното здраве
Сряда
23
Октомври 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Какво става, когато изключим месото от менюто си?
Съществуват множество публикации, които определят вегетарианството като лишение от важни хранителни вещества...
Суровоядството – спасение от болести
Според някои учени и изследователи човекът трябва да приема единствено сурова храна. Според тях приемането...
Канцерогените – какво знаем и не знаем за тях
Злокачествените туморни образувания са известни от дълбока древност, но през последния един век са се...
Отслабване, а не слабоумие
Както е известно, от начина ни на хранене зависят не само формите на тялото, но и ефективната работа...
Слезът - за стомашни проблеми и кашлица
Освен, че е една от най-красивите билки, слезът е и особено полезен. При проблеми със стомашно-чревния...
Влиянието на Луната върху женското здраве
Преди хилядолетия женският цикъл бил смятан за нещо свещено и жените „в дните на силата си“ били на особена...
Завистта - чистата отрова в отношенията
Неоспорим факт е, че ние жените обичаме да споделяме много повече и по-често за разлика от мъжете. Понякога...
Арт Терапия
Ако стресът беше дреха, то тя би била плътно прилепнал латексов костюм. Обличаш си го сутрин или в определени...
Невидимите жертви на домашното насилие
Когато приемеш насилието над себе си, доброволно се съгласяваш да бъдеш жертва. А това е патологичен...
Ползите на олиото от тиквено семе
Тиквата – един от символите на есента. При мисълта за нея в съзнанието ни се появява образът за вкусната,...
Оптималното тегло при децата и ролята на родителите - II
Необходим е добър пример Детето се учи до голяма степен от примера на родителите си, така че всяка...
Чубрицата - традиционна и полезна...билка
Тя е може би най-популярната подправка у нас и общо взето към каквото и българско ястие да я добавите,...
Репичките - витамини и минерали на пролетната трапеза
Има зеленчуци, без които е твърде трудно да си представим настъпващата пролет. Вероятно се досещате за...
Повече за: Асафетида подправката - билка
Асафетида (Ferula asafoetida) е подправка-билка, идваща от националните кухни на Иран и Афганистан. Въпреки...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook