Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Да загубиш домашен любимец


Ако не ти се е случвало, няма как да знаеш за какво става дума. Който има домашен любимец, може да предположи какво е преживяването. Само миналият по този път, е наясно, че не се различава от загубата на човешко същество.

Би могъл да се изненадаш от силата на своите емоции, от равносилни на това, от живота ти безвъзвратно да изчезне близък човек. Когато животното умира от болест и особено от старост, обикновено се прилага ефтаназия. Това означава, че човекът-стопанин приема смъртта, решението е трудно, но е негово. Предхожда се от период на залежаване, унилост и всички признаци на наближаващия край, които подготвят собственика на животното за развръзката. Въпреки загубата, човек има време да се раздели с домашния си любимец, да се настрои на тази вълна. Пак има тъга, естествено, но е именно тъга – равномерно, печално чувство, примесено с кротката радост от хубавите емоции, които ти е дало това същество.

Когато загубата е неочаквана, както е при злополука, има много повече болка. Всичко се случва без никакво предизвестие. „Времето лекува“ е единственото хапче, макар и с много бавно действие. Реакциите ти в подобна ситуация биха могли да изненадат и самия теб. Изпитваш много яд, че си допуснал в такава степен да се привържеш към едно уж нищо и никакво животинче. Яд, че така ти е влязло под кожата и е станало част от живота ти. Гневиш се на немирната му природа, за това че самичко си е намерило белята със своето непокорство.

Много негативини емоции, но всички породени от любов. В началото имаш нужда да говориш, да споделяш, по възможност с хора, които имат домашни любимци и могат да те разберат. С изненада откриваш колко неподозирано голям брой от познатите ти се преживели подобно нещо. Утешават те индиректно – като ти разказват своите преживявания от тяхната загубата или съвсем практично – като предлагат да ти намерят друг домашен любимец, заместител на първия. Знаеш, че го правят от добро сърце, но пак ти става тъжно – все пак загубил си живо същество, не предмет, та веднага да си купиш нов, да си вземеш здрава, а не счупена играчка от магазина. Имал си с това животинче общуване, общи преживявания, емоция, получавал си и си давал радост и нежност. Грижи и ядове също, но то със сигурност е направило живота ти по-богат, научил си за себе си неподозирани неща и то все хубави.

Спомняш си кога и при какви обстоятелства си го видял за последно, как те е погледнало. Бързо прибираш купичката му за храна и тоалетната – най-личните му вещи, за да не ти напомнят. Ала щом погледнеш към изподраните столове и любимите му места за излежаване, винаги се сещаш за него. След като първият шок отмине, става обратното – не искаш да говориш. Защото от това продължава да те боли, колкото и да се опитваш да гледаш позитивно – с благодарност за хубавите спомени, които ти е оставило. Но това не ти стига. Люшкаш се между желанието все пак да запълниш празнотата с нов домашен любимец и мисълта никога повече да не повториш, за да няма вероятност отново „някакво си“ животно да ти причини подобна болка. Ако все пак си вземеш друго, не искаш по нищо да прилича на предишното. И така, по свой си начин, му отдаваш почит. Без думи изпращаш посланието, че за теб то е било неповторимо.

Какво ще направиш – времето ще покаже. Ала едно уж „само животинче“ ти е бръкнало дълбоко в душата. Показало ти е за пореден път, че обичта е болка, но тъкмо тя ни прави по-добри, по-човечни. А може би да си човешко същество е равнозначно именно на болка?
Виж още статии за:   Домашните любимци · Тъгата ·
Коментари
2019-09-12 #34
Калина
В памет на нашата Маца 😟
Днес я приспахме. Беше в много напреднал стадий на рак на млечните жлези. С открити рани, ходене по лекари, мазане, инжекции, лекарства. При всяко посещение на клиниката първите ми думи винаги бяха "страда ли, изпитва ли болка", понеже не мога да понасям, когато някой се измъчва. И как мислите, че ми отговаряха? "Не чувства болка, наред е, просто трябва да се грижите за нея и може да живее още много". Това ходене по мъките продължи близо пет месеца, като мацинката постепенно се влошаваше. При поредното ходене на лекар ми беше казано пак от същата мазна лисица псевдо-докторка, че "ако ви тежат грижите за нея, можете да си намерите някой да я евтаназира". Нямам коментар. Тази безсърдечна...не знам как да я нарека, е съпруга на собственика на клиниката, д-р Дюлгерски. Клиниката е Д-р Анималс.
Много ми е мъчно. Маца беше на 15 години, добър приятел и сродна душа. Беше ни като дете, истински член на семейството. Сега е в по-добрия свят. Обичаме те, миличка!К
2019-09-08 #33
Ани
Днес почина котката ми. 😢 Загубих вече трето животинче. Никога не съм скърбяла толкова. Никога няма да я забравя. Дано Бог събере някой ден всички ни заедно. 💔
2019-08-27 #32
Моят ЖИВОТ!
Вчера, на 26 Август около 15:00 часа си отиде моето куче, което гледахме 10 години! Болката е брутална. За цялото семейство, но за мен най-вече, защото тя ми беше като дете. Навсякъде ходеше с мен.. като имам дете, не знам, дали то ще е така. В Тоалетната, като тренирам, като ходя из стая на стая, като се къпя.. просто връзката ми с моята ДЖИНА, беше крайно силна. В момента, в който разбрахме, че има разсейки към белите дробове и топчетата са 15-16 само там, живота ми се промени. Спрях много неща... като тренирам, спрях да слушам музика, защото не можех просто, не исках да се забавлявам. Аз и наруших тренировките си, спрях да правя секс дори за опр. период с приятелката ми, просто не можех. Спрях да се смея, просто ми беше адски зле. В момента е същото... не правя тия неща, които описах горе, футбол спрях да гледам, имам едно единствено развлечение в интернет с една игра, иначе ще се побъркам. Никога не мога да забравя очите й, когато издъхна в клиниката... заведохме я за пореден път, този път да я подхраним със ситеми, защото спря да яде вече 2-ри ден. Тя допреди 3 дена скачаше, хранеше се, беше жизнена. Всичко стана много бързо. Но очите й.. няма да забравя как ме погледна. В момента е в двора, в ковчег направен за нея от нас, с наши дрехи, нейни топчета. Просто не мога да си намеря място, не мога.. не искам това да е така, не искам да я няма. Свалих 5,6 кг. Но как няма аз ям по 1,2 пъти на ден и то по-малко,Последните 2,3 дена почти не спах. Последният ден, понеже тя не може да спи, имаше вода в бъбреците и дишаше много тежко, защото от тия тумори, черният й дроб спря да функционира правилно и с тоя пРЕДИВЕДНТ дето й давахме за туморите, той помогна за тях, но помогна за увреждането на друго и тя буквално за 2,3 дена се влоши много. Та последния ден, \"спах\" на терасата с нея, за да й помагам като се мести защото тя ходеше там. Не знам как ще се оправя, но я ОБИЧАМ БЕЗКРАЙНО! Сигурно няма човек с такава връзка с животно, каквато аз имах с ДЖИНА, с МОЕТО ДЕТЕ!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Защо от загубата на домашен любимец толкова ни боли?
· Понякога тъгата е толкова голяма
· Котките на тъгите
· 7 начина, по които кучето ни казва, че ни обича
· Различните (и екзотични) домашни любимци
· Полезни съвети, ако сте с куче на път
Виж още статии за:   Домашните любимци · Тъгата ·
Неделя
22
Септември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Канистерапията – общуването с кучета лекува
„И зная – ако Бог ме попита: „Дете, на обичане кой те научи?”, ще Му кажа с ръка на сърцето: едно куче!“...
Как да: Почистим дома с помощта на оцет
Пропуснали сте много, ако използвате оцет единствено в кулинарията – като част от дресинг за салата или...
Трупате ли ненужни вещи?
Едно от нещата, които наистина не обичам, е у дома да е разхвърляно. За мен редът е усещане са спокойствие...
Как да се отнасяме с дома си, за да сме щастливи в него - нагласата
В днешно време сме отрупани с вещи. Хората са схващани като консуматори, на които им се продават разни...
Черешова задушница
В събота преди Петдесетница църквата извършва заупокойна панихида за душите на умрелите. Този ден народът...
С какво още да поднесем виното?
Според известната традиция, ако не се сервира с основно ястие, виното се поднася със сирена и/или сухи...
Арт Терапия
Ако стресът беше дреха, то тя би била плътно прилепнал латексов костюм. Обличаш си го сутрин или в определени...
Елегантният чимшир е още интересна билка
Този така симпатичен градински храст - чимширът, е токсично растение. Но това не пречи той да е най-предпочитания...
Празен хладилник и внезапни гости. Помощ! - II
Пикантни крутони. Обикновено крутоните се използват за добавка към крем супа, но те са и доста приятни...
Кратуните - незалязващ чар и практичност за бита
Наскоро ни подариха малки кратунки и децата ме попитаха стават ли за ядене, служат ли за нещо. Започнах...
Катерининден
На 24 ноември старите българи празнували Катерининден. Подобно на много славянски народи, почитали силно...
Как се прави: Kурбан за здраве
Даване на курбан по нашите земи, обикновено за здраве, е една хилядолетна традиция. Тя има своите корени...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook