Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Да загубиш домашен любимец


Ако не ти се е случвало, няма как да знаеш за какво става дума. Който има домашен любимец, може да предположи какво е преживяването. Само миналият по този път, е наясно, че не се различава от загубата на човешко същество.

Би могъл да се изненадаш от силата на своите емоции, от равносилни на това, от живота ти безвъзвратно да изчезне близък човек. Когато животното умира от болест и особено от старост, обикновено се прилага ефтаназия. Това означава, че човекът-стопанин приема смъртта, решението е трудно, но е негово. Предхожда се от период на залежаване, унилост и всички признаци на наближаващия край, които подготвят собственика на животното за развръзката. Въпреки загубата, човек има време да се раздели с домашния си любимец, да се настрои на тази вълна. Пак има тъга, естествено, но е именно тъга – равномерно, печално чувство, примесено с кротката радост от хубавите емоции, които ти е дало това същество.

Когато загубата е неочаквана, както е при злополука, има много повече болка. Всичко се случва без никакво предизвестие. „Времето лекува“ е единственото хапче, макар и с много бавно действие. Реакциите ти в подобна ситуация биха могли да изненадат и самия теб. Изпитваш много яд, че си допуснал в такава степен да се привържеш към едно уж нищо и никакво животинче. Яд, че така ти е влязло под кожата и е станало част от живота ти. Гневиш се на немирната му природа, за това че самичко си е намерило белята със своето непокорство.

Много негативини емоции, но всички породени от любов. В началото имаш нужда да говориш, да споделяш, по възможност с хора, които имат домашни любимци и могат да те разберат. С изненада откриваш колко неподозирано голям брой от познатите ти се преживели подобно нещо. Утешават те индиректно – като ти разказват своите преживявания от тяхната загубата или съвсем практично – като предлагат да ти намерят друг домашен любимец, заместител на първия. Знаеш, че го правят от добро сърце, но пак ти става тъжно – все пак загубил си живо същество, не предмет, та веднага да си купиш нов, да си вземеш здрава, а не счупена играчка от магазина. Имал си с това животинче общуване, общи преживявания, емоция, получавал си и си давал радост и нежност. Грижи и ядове също, но то със сигурност е направило живота ти по-богат, научил си за себе си неподозирани неща и то все хубави.

Спомняш си кога и при какви обстоятелства си го видял за последно, как те е погледнало. Бързо прибираш купичката му за храна и тоалетната – най-личните му вещи, за да не ти напомнят. Ала щом погледнеш към изподраните столове и любимите му места за излежаване, винаги се сещаш за него. След като първият шок отмине, става обратното – не искаш да говориш. Защото от това продължава да те боли, колкото и да се опитваш да гледаш позитивно – с благодарност за хубавите спомени, които ти е оставило. Но това не ти стига. Люшкаш се между желанието все пак да запълниш празнотата с нов домашен любимец и мисълта никога повече да не повториш, за да няма вероятност отново „някакво си“ животно да ти причини подобна болка. Ако все пак си вземеш друго, не искаш по нищо да прилича на предишното. И така, по свой си начин, му отдаваш почит. Без думи изпращаш посланието, че за теб то е било неповторимо.

Какво ще направиш – времето ще покаже. Ала едно уж „само животинче“ ти е бръкнало дълбоко в душата. Показало ти е за пореден път, че обичта е болка, но тъкмо тя ни прави по-добри, по-човечни. А може би да си човешко същество е равнозначно именно на болка?
Виж още статии за:   Домашните любимци · Тъгата ·
Коментари
2018-08-03 #28
Петя
Пиша ви за да споделя и моята болка.Тази година 2018 загубих и двете си зайчета.Първото февруари второто юли.Те бяха моите слънчица,Шуши и Биби.Болката е голяма.Където и да са искам да им кажа че винаги ще ги обичам и никога няма да ги забравя.
Обичам ги безкрайно.
2018-06-17 #27
123331
Вчера умря моето котенце - сиамка. Не беше най-умното животинче, нито най-милото, напротив, често от нищото хапеше, не беше най-гальовната, но не мога да опиша как се чувствам сега... 11 години заедно, бях на 11 години, когато родителите ми я взеха. От около 2 години открихме, че има туморчета по гърдите... За съжаление късно и решихме да не я тормозим с упойки, операции и стрес. Миналата вечер беше добре, но тази сутрин като се събудихме видяхме, че на едното бутче, точно под опашката й, се е появила огромна подутина, а животинчето очевидно се мъчише много, не можеше да се движи. Заведохме я на ветеринар и там ни посъветваха да спрем болките на нашата любимка и да я приспим... Не мога да опиша как се чувствам, толкова много я обичахме, имахме сходни навици, ужасно е.

Стигнах до главната причина да ви пиша - ако обичате котенцата си НИКОГА, НИКОГА не им давайте хапчета за разгонване или инжекции, това ще ги убие рано или късно, точно както убиха моята писана. За съжаление аз бях твърде немърлив в това отношение и може би никога няма да си го простя, но истината е, че аз сам я "убих" с тези инжекции и хапчета.
2018-05-20 #26
Анна
На 29.09 2017 умря моето момче моето скъпо хъски. Почина млад на година и десет месеца от парвовироза. Беше добро куче. Часове преди да умре го накарах да стане и да дойде до мен да го прегърна миличкият ми със сетни сили стана и дойде при мен така и си отиде в моите ръце....
R.I.P my little boy
2017-12-14 #25
Мария
След 7 години заедно днес си отиде моето коте Мърулин -Теменужка - Коте-моте - Опашка Знаме на мира - Сърценцето на мама...

Колко ли е търпяло, миличкото ми то, че когато разбрахме, се оказа късно... Панкреатит и липидоза. Омагьосан кръг. От едното й се повръща, за другото трябва да се храни...

Питах ли, питах, докторите, за да зная какво да направя, за да не я мъча излишно с всекидневен престой в клиниката, което за нея беше огромен стрес.

Но кой може да знае колко дни има котенцето ти... До последно се надявах...

А ако знаех, че днес е последният й ден, нямаше вчера да я мъча с лекарства, антибиотици, хранене насила... Щях да си стоя с нея, да я гушна и да ни дам спокойно време заедно...

Мъката е огромна... Неописуема... Сърчиценцето ми то...
2017-12-01 #24
Валентина
Не умирай Руби!!Днес моето куче..спря да се храни..знам..че е болна ..на 15 години болонка..Taолкова я обичам..Не искам да гледам каишката и празна..да пия без нея кафе..да я водя да яде кебапи..да лае женските и да се влюбва в пинчери..да проси храна оъ непзнати..да ме сири отвързана от каишка в магазини..са ми правят забележки..че много ла..да ми пречи..да къка дето иска Само да не ме напуска Крачетата не я държат и има оток на гърба ..все сме на ветеринар..15 години всеки ден с радост ме посрещаше и винаги знаеше ..йога съм тъжна..пътува с мен ..моята Риби=Рубела ..красива и умна
2017-09-18 #23
Христина
Днес казахме сбогом на нашият Газа,кученце на 14 години.Където и да погледна вкъщи все го виждам него, как се препича на слънце,липсва ми лаенето и стъпките в нападалите листа.Няма никога да го забравим и много го обичаме.Времето няма да заличи хубавите ни моменти заедно.Изплаках си очите за него!
2017-09-04 #22
Марина
Здравейте аз преди 3 дни дни се сбогувах с моето коте и немога да преодолея загубата й беше толкова умна и мила гледах я 4год. и полвина немога да опиша колко ми е тежко
2017-02-19 #21
Didi
Здравейте! Не знам какво да кажа, по скоро толкова ме боли, че просто искам да споделя.....имах коте, гледах го 6 год, делях си с него и страхове и радости, а той ме разбираше като човек.....вера умря, ей така за ден...и сега, боли и ми липсва и не знам как да го приема. Казват ми че е само котка, но той беше моето момче.....
2017-01-17 #20
снежа
Днес си заминс моето кученце Джеки Беше на 16 г болонка но от 3 г беше д инсулт Какво да ви кажа след инсултс никой не вярваше че ще оживее камо ли че ше стане куче но многото обич прави чудеса така до днес три г и половина Не ми тежеше да му чидтя понеже се напикаваше не ми тебаха грижите защото това бе същество безкраино всеотдаино любвеобилно и без претенциозно Няма за какво да се да ме натъжи Като млад кичак ми правеше номера маркираше но сз пак не де сърдех чидтех и ми се радвах сега от няколко чада го няма и още си гледам в краката и като че ли чакам дс се появи как ще свикна не знам изобщо Не Знам.😑😑😑😑
2015-08-21 #19
irina
Преди три дни трябваше да приспим нашето коте, падна от терасата и не можаха да го спасят... Болката наистина е ужасна, казвам си, че така беше по-добре за него, за да не се мъчи, но наистина е много трудно... Липсва ми, все си го представям как се мотае около мене в къщи, как лежи на гърдите ми и спинка, как ме посреща, като се връщам от работа с вирната опашка... Опитвам се да си мисля, че му е по-добре така, за любовта, която му дадохме и той на нас, ще вземем друго коте, което сигурно поне малко ще помогне, но наистина е много трудно... А беше само на година и месец... не можа да си поживее...
2015-08-03 #18
ioni
Тази сутрин загубих моето морско свинче, никога не сьм изпитвала такава болка. Цял ден плача и не мога да спра, докато четях коментарите и статията четях на глас за да ме чуе Шуши-Морското ми свинче Ужасно много ми липсва....
2015-02-19 #17
anonymous
Имах померан, който приспахме вчера, защото беше много стар и болен и се мъчеше много
2014-07-10 #16
Magi
Моето три годишно зайче почина вчера,преди да му се направи операция на матката.Всички казваха че това е нормална операция,беше ме страх да не му се случи нещо и си мислих само как ще се оправи бързо бързо...за нещастие обаче това не се случи.Постоянно си мисля дали съм могла да направя нещо повече за да я спася,мисля си за последния път в който в погалих..Сега не мога да спра да мисля за нея,навсякъде където се обърна виждам нещо свързано с нея.Тъгата е огромна ,опитвам се да мисля за всички хубави неща които сме преживели заедно,всички игри и пакости,но пак не помага...
Да загубиш животинка е наистина ужасно тежко
2014-06-03 #15
дедо Въсо
За баща си не ревах така, както за моя котарак... (нямаше 40'сет дни, когато го взех в ръцете си...) а бе само на 3'ри годинки...
2014-03-26 #14
Мерелин
Имах малко папагалче женско казваше се Коко намерих ме го на село на джанката казвах му селянче.Взехме и мъшкар от Варна живяха заедно но той почина след това е заведох на село пуснахме я в стаите да лети и мама докато правеше вечеря кацна на главата и татко и подаде чешка ракия и тя отпи.На другия ден тя се качи отгоре тенджарата и какво стана не знам отгоре печката и краката я заболяха.После си дойдох в провадия 1 ден живя в този ден къто се върнах от доскало я сложих на прозореца тя скочи на леглото аз я гушнах целунах я тя ми каза нещо и аз излязах.След като се прибрах я търсих тя беше до компютъра заспала вдигнах я и тя беше мъртва много плаках всички ме успокояваха но няма полза.Дойде ни гостинин мама каза за случая предложиха ми да ми купят но аз разплакана се хвърлих където беше умряла.И сега не знам какво ще стане Много я обичам даже си говоря с нея и доста плача това чуство е ужасно
2014-03-20 #13
Ани
И ние загубихме по нелеп начин нашия Майк.Беше най- доброто и послушно куче на света. Блъсна го кола... Вече повече от година още ни боли и ни липсва. Обичахме го много, беше част от семейството,част от живота ни, част от нас...
2013-08-09 #12
Ицо
Тази сутрин почина котаракът ми ..само на 7 години ..разболя се от болест която няма как да се излекува ..мъчеше се почти месец ..и накрая ;х .. ..все си мисля , че като отворя вратата на хола ..ще го видя как тича към мене ..за да му сипя да яде ..или да му налея вода ;х ..
2013-07-24 #11
Елена
Някъде около 28 юни тази година изчезна котаракът ми. Все още не мога да повярвам, че го няма. Където и да съм винаги има нещо, което да ми напомни за него. Когато съм вкъщи и съм сама, ми се е случвало да седя с часове в моята стая, на мястото, където му направих последната снимка - няколко дни преди да изчезне. Единственото, което си повтарям е "дишай, успокой се, дишай, успокой се..." защото, ако почна да плача... мога да плача с часове. Чувството, което изпитвам сега, докато пиша е много, много болезнено. До сега не бях споделяла на никого как се чувствам и някак си изпитвам нужда да го нправя, но знам, че никой няма да ме разбере, а и не искам да рискувам да се разплача пред някого. За сега се концентрирам върху себе си, колкото и егоистично да звучи това, но това ми отнема огормни усилия - всяка изминала минута от този почти един месец се мъча просто... просто да дишам. Не знам дори как съм жива и не съм сигурна дали да постна това, но просто толкова много ми липсва, той не беше просто котка - той беше почти всичко за мен, обичах го страшно много. Постоянно си спомням как ме гледаше, как мякаше, как го гушкам, колко му беше мека козината, как преливаха цветовете около моцунката му... просто много ми липсва. Бих направила всичко, само за да го видя още веднъж. Вярно е, че времето лекува - това не е първият домашен лйбимец, който губя, но болката никога не изчезва... просто свикваш да живееш с нея. Но не знам дали ще успея да свикна точно с тази болка - искам си го обратно. Не знам дори кога мина месец. Все още помня колко щастлива бях на 28 - завършването на осми клас. Ако въобще знаех какво се случва... ако знаех какво щеше да стане. Ако имах повече време да покажа колко го обичам, мое би и той щеше да е по-привързан към мен, може би нямаше да се отдалечи толкова от вкъщи. А може би просто го е прегазила кола или някой идиот го е убил, или пък някой го е прибрал, като е мислел, че е бездомен. Това отвратително чувство между сърцето и стомаха ме убива...
2013-06-21 #10
Мъри
Миналата вечер 20.5.13 бях в приятелката ми с преспиване и вечерта котето не се появи, казахме си че може би се е скрило някъде и е заспало но на сутринта я нямаше пак. Претърсихме целия апартамент но намирахме само играчките и Следобед претърсихме пред и зад блока и я намерихме :X беше паднала от 9 етаж милото ми ангелче... тя беше само на 3 месеца и още костите и не бяха здрави. Разбрахме че с последните си сили се е изправила и е вървяла по малко от метър и е легнала под един балкон... в момента сърцето ми се къса... тя беше много добро коте, но беше и много любопитна и явно е видяла гълъб да прелита и е скочила да го хване
2013-06-04 #9
Таня
Преди няколко месеца заека ми умря.Беше много болен .На същия ден мама плачеше и аз я питах какво става а тя ми каза,че заека не може да се изправи.Отидох при него и се разплаках.На обяд кака говореше с някой и аз пак отидах при зайо пипнах ми корема ,но несе усещаше нищо.Разбрах ,че той умира .Попутнах го няколко пъти ,но не се мръдна .Казах на кака ,че умира и тя се разплака.Звънахме на татко и ътой каза ,че веднага ще дойде.След 1ч татко дойде с един доктор да му сложи системи ,но накрая мама дойде и каза ,че татко и езвънал и казал ,че неможе да го спасят.Аз веднага се разплаках.
2013-05-23 #8
Atanaska
Загуби любимота си куче Прицеса ЛИА много ме боли незнам как ще ми продължи живота без нея Лиа беше едно прекласно и изпълнено с любов
2013-02-10 #7
Таня
Моят заек умря. Плаках цял ден .Все още не мога да повярвам ,че се случи.
2013-01-16 #6
дес
Времето лекува.Това са празни думи!Казал ги е някой без сърце!Времето не лекува!Само на нас ни се иска да е така.
2013-01-16 #5
Jaklin
болката е непоносима
2012-11-09 #4
кари
„Времето лекува“ е единственото хапче, макар и с много бавно действие. Може да съм имала само морско свинче , но наистина бях привързана към него , всички ми казваха времете лекува но още го чакам това време . За нищо друго не съм ревала така както за морското ми свинче
2012-07-18 #3
Светлана Станчева Иванова
Болката не си отива, дори и след три години. Все още чакам да ме посрещне на вратата както 14 години го е правил. Скрих всички снимки с него, махнах купичката му за храна, махнах леглото му, но с това не си помогнах. Беше болен от рак и аз взех решението за ефтаназия. Убеждавах себе си, че му помагам и му спестявам болката, в момента на раздялата с живота видях благодарността от спестената болка, след това 1 месец съпругът ми и дъщеря ми ме обвиняваха, че съм убила нашето куче, аз уж бях силна. Те се примириха. Приеха смъртта му, но аз не можах. И ето сега три години продължавам да си мисля за него, да го търся, да ми липсва, защото го отгледах заедно с дъщеря ми от кутре, израсна на моите крака, разхождах го както нея, замести в сърцето ми сина който не можех да имам. От него получих само най-чистата любов и привързаност - безрезервно. Държахме се всички с него като човек в семейството и сега е много трудно. От 2 години обсъждаме в къщи вземането на друг домашен любимец, но все отлагаме, защото няма да е той. Болката е еднаква както като загубих татко и мама. За три години загубих трима любими.
2011-06-27 #2
Светлана Чамова
Да, Диди, човек се изненадва на неподозираните си емоции в такава ситуация
2011-06-27 #1
диди
Наистина, когато умря нашата котка и двамата с мъжа ми си изплакахме очите. И наистина се очудихме сами на себе си...
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Защо от загубата на домашен любимец толкова ни боли?
· Понякога тъгата е толкова голяма
· Котките на тъгите
· 7 начина, по които кучето ни казва, че ни обича
· Различните (и екзотични) домашни любимци
· Полезни съвети, ако сте с куче на път
Виж още статии за:   Домашните любимци · Тъгата ·
Понеделник
15
Октомври 2018
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Св. мъченица Ирина - 5 май
Света мъченица Ирина е много почитана в древна Византия и Ирина днес е едно от най-разпространените гръцки...
Играчки за елха от самосъхнеща глина
Цялото семейство може да се включи в направата на тези играчки за елха от самосъхнеща глина. И ако в...
Ръчна изработка – красота, терапия и антикризисна мярка
Преди години българските девойки, независимо дали от голям град, или малко планинско село, задължително...
Месни Заговезни
Месни Заговезни (Неделя месопустна) е последният ден, в който се яде месо преди Великденските пости....
Професия „домоуправител”
Да си домоуправител за представите на повечето хора е едно досадно задължение, което обаче все някой...
Направи сама: Детска люлка на открито
Кое дете не обича да се люлее? Лятото е тук, ваканцията започна и е време за игри на открито. Да си направим...
Имените дни
Зимните месеци са времето, наситено с най-много именни дни. И това е естествено за някогашния живот на...
Пленителната красота на една 144-годишна уистерия
Огромна уистерия расте в парка на гр. Ашикага, префектура Точики, Япония. Дървото, по-скоро - храст,...
Сушени лимони
Сушените лимонови резени можете да използвате за декорация на дома, свещи, подаръци, картички, коледната...
Масата у дома
Mалка част от дамите днес посещават коктейли и гала вечери или иначе казано места, в които етикета от...
Пано "Пролетна картина"
Много исках тази година да направя нещо за Баба Марта, с което да украся дома си, не само да закича близките...
Как изглежда датското усещане за живота Hygge в няколко бързи снимки
Хюга не е тенденция, не е мода някаква. То е начин на живот. Някъде далеч на Север, където топлината...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook