Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Можем ли да казваме "Не!"


„Не“ - звуча кратко и ясно, като отрязано с нож. Категорично и без сянка от възможна промяна на мнението. Особено, когато се отнася до близки и обичани хора, никак не е лесно да бъдеш безапелационен в отказа си. В такива случаи държим да се обясняваме – защо, какво ни кара да постъпваме така. Чувстваме се виновни. Или пък си оставяме вратички, подклаждаме надежди. Сега не знам дали ще ходим на море, отговаряш на настойчивите питания на детето си, но като дойде лятото, другият месец, ще стане ясно...

В голяма степен е разбираемо – близките хора затова са близки, за да не си поднасят разочарования, за да се подкрепят и тогава, когато другите са се разбягали. А това означава много по-често на най-обичаните да казваме – „да“, „ще го направя“, „ще дойда“, „ще стане“...

Обикновено хората, които са способни с по-голяма лекота да казват „не“, са приемани за такива, дето не цепят басма никому, особняци, серт. Те обаче излъчват много повече респект, отколкото винаги съгласяващите се. Да не говорим за най-лошия вариант – хората, които първо не могат да откажат, после започват или да шикалкавят, или направо забравят за поетия ангажимент. А има и такива, за които това се е превърнало в начин на живот. Не отказват, но и не правят нищо по въпроса. Очакват отсрещната страна сама да се досети, че това е умряла работа. Голям началник дава някакви неопределени надежди да вземе лицето Х на работа. При всяка среща е с уклончиви, неясни, но в никакъв случай отрицателни отговори. Така продължава до безкрайност или поне до скоростта на досетливост у отсрещната страна, че „може би“ и „вероятно“ всъщност означават „не“, но казани по най-неприятния начин, защото поне в началото са подхранвали някакви надежди.

Да можеш ясно да прецениш кога ситуацията е за „да“ и кога за „не“, е въпрос на зрялост. Отговорният човек цени съгласието си, защото щом го е дал – значи ще изпълни поетия ангажимент. Печели уважение и когато честно се обясни какво и доколко може да бъде направено. Ако не може – категоричният отказ е по-добър пред напразните илюзии. Така че, ако в желанието си да се харесаме на околните, се напъваме да поемаме невъзможни ангажименти, да даваме неизпълними обещания – правим мечешка услуга. Ако съумеем да бъдем достатъчно директни и точни, това ще ни спечели повече уважение. Лично аз предпочитам отрязващото „не“, пред неопределеното „може би“, лъжовното „да“, или променливото „ту така - ту инак“. Хубавото на категоричното „не“ е, че след него започваш да търсиш нови стратегии, подходи, пътища за решение на проблема, ставаш активен.

Истинският проблем е, че ни се иска по-често да можехме да отказваме, отколкото го правим в действителност. Е, далеч не винаги това е проява на слабохарактерност, макар че понякога е. По-скоро е част от човешката ни същност, която не е еднозначна, а е неуверена, поразпъната между „да“ и „не“, искаща да бъдем харесвани и да чуваме предимно добри думи. Ала не е лошо да се позамислим и когато ситуацията е за твърдо „не“, да намерим сили да го изречем, вместо да въртим и сучим. Така ще направим по-голямо добро на човека срещу нас, а за себе си - ще си спестим много последващи проблеми. Добрата новина е, че категоричността на нашето „не“ ще увеличи силата на „да“, когато го казваме. То няма да е лековато, а подпечатано с гаранцията, че идва от човек, на когото може да се разчита.
Коментари
2012-10-03 #3
Десислава Ив. Симеонова
Аз се уча да казвам "НЕ" от няколко години, засега, в повечето случая, се справям. Проблемът е, че повечето хора - особено роднините, приемат отказа за проява на грубост, безпардонност и т.н. Странното е, че - слава богу, децата ми се научиха да приемат "НЕ"-то ми.
2011-06-30 #2
Светлана Чамова
Поздравления, защото е по-трудният отговор, иска се повече сила.
2011-06-30 #1
sunlight
Научих се трудно, но вече мога!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Как да не осъждаме, а да даваме градивно мнението си
· Колко е важно самоуважението на работното място?
· Как да се харесаме на околните - II
· Полезни ли са конфликтите на работното място?
· Защо сами саботираме себе си и как да го преодолеем, за да бъдем успешни?
· Как да станем незаменими на работното място?
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· Здравословен егоизъм или егоцентризъм?
· Как едно пътуване може да се превърне в тест за приятелство?
· Идеи за по-икономични пътувания през лятото
· Въображаемите ни врагове
· Хората, на които им липсва емпатия и как да се справяме с тях
· Как чрез думите сами си причиняваме нещастие и болести?
· Мъжете, които си тръгват без обяснение
· Кои житейски умения е необходимо да развиваме у децата?
· Как сами вдигаме бариери пред себе си и пречим другите да ни опознаят?
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
Неделя
25
Август 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Най-типичните страхове на мъжете и жените - II
От какво се страхуват жените? Не бягам ли много бързо, като ме гони Класиката казва, че жената трябва...
Тактика на запознанството
Много любовни истории започват най-банално. Например в един обикновен ден някой симпатичен мъж ви спра...
Страхът от успеха
Едва ли има човек, който предприемайки нещо ново и неизвестно, не се страхува от неуспех. Това е съвсем...
3 идеи с праскови за захранване на бебето
Според най-разпространената схема на захранването, сурови праскови може да се дават на бебета, навършили...
Какво искат да виждат мъжете в нас?
Непрекъснато четем анкети на тема “Какво харесват мъжете в една жена?”. Отвсякъде ни заливат с проучвания...
Поостарелите абитуриенти: Отново на среща с класа
Срещата на класа е едно от големите житейски изпитания. Гордееш ли се толкова със себе си, че да отидеш...
Житейски уроци от нашите деца - II
Да се избавим от егоцентризма „Сега най-важното в моя живот не съм самата аз, а децата” – това е най-неочакваното...
Честита пролетна ваканция, родители!
Честита пролетна ваканция, родители на ученици, които имате къде да изпратите децата си! Радвайте се,...
Майчини тревоги - I
Връзката между детето и майката е вероятно най- силната от всички възможни човешки взаимоотношения. От...
Уроците, които искам да предам на децата си
Какво остава след нас? Нечий спомен, дреха или снимка. А може би думи, потънали в забравата на деня...Ние...
Децата в големия град
Замисляли ли сте как живее вашия малчуган в големия град? Днешното поколение се ражда и расте в асфалтови...
УЧИТЕЛИ БГ – бързият и лесен начин да осигуриш най-доброто образование на детето си
Да имаш ученик днес е истинско предизвикателство. Родителите се сблъскват с различни трудности, с които...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook