Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Можем ли да казваме "Не!"


„Не“ - звуча кратко и ясно, като отрязано с нож. Категорично и без сянка от възможна промяна на мнението. Особено, когато се отнася до близки и обичани хора, никак не е лесно да бъдеш безапелационен в отказа си. В такива случаи държим да се обясняваме – защо, какво ни кара да постъпваме така. Чувстваме се виновни. Или пък си оставяме вратички, подклаждаме надежди. Сега не знам дали ще ходим на море, отговаряш на настойчивите питания на детето си, но като дойде лятото, другият месец, ще стане ясно...

В голяма степен е разбираемо – близките хора затова са близки, за да не си поднасят разочарования, за да се подкрепят и тогава, когато другите са се разбягали. А това означава много по-често на най-обичаните да казваме – „да“, „ще го направя“, „ще дойда“, „ще стане“...

Обикновено хората, които са способни с по-голяма лекота да казват „не“, са приемани за такива, дето не цепят басма никому, особняци, серт. Те обаче излъчват много повече респект, отколкото винаги съгласяващите се. Да не говорим за най-лошия вариант – хората, които първо не могат да откажат, после започват или да шикалкавят, или направо забравят за поетия ангажимент. А има и такива, за които това се е превърнало в начин на живот. Не отказват, но и не правят нищо по въпроса. Очакват отсрещната страна сама да се досети, че това е умряла работа. Голям началник дава някакви неопределени надежди да вземе лицето Х на работа. При всяка среща е с уклончиви, неясни, но в никакъв случай отрицателни отговори. Така продължава до безкрайност или поне до скоростта на досетливост у отсрещната страна, че „може би“ и „вероятно“ всъщност означават „не“, но казани по най-неприятния начин, защото поне в началото са подхранвали някакви надежди.

Да можеш ясно да прецениш кога ситуацията е за „да“ и кога за „не“, е въпрос на зрялост. Отговорният човек цени съгласието си, защото щом го е дал – значи ще изпълни поетия ангажимент. Печели уважение и когато честно се обясни какво и доколко може да бъде направено. Ако не може – категоричният отказ е по-добър пред напразните илюзии. Така че, ако в желанието си да се харесаме на околните, се напъваме да поемаме невъзможни ангажименти, да даваме неизпълними обещания – правим мечешка услуга. Ако съумеем да бъдем достатъчно директни и точни, това ще ни спечели повече уважение. Лично аз предпочитам отрязващото „не“, пред неопределеното „може би“, лъжовното „да“, или променливото „ту така - ту инак“. Хубавото на категоричното „не“ е, че след него започваш да търсиш нови стратегии, подходи, пътища за решение на проблема, ставаш активен.

Истинският проблем е, че ни се иска по-често да можехме да отказваме, отколкото го правим в действителност. Е, далеч не винаги това е проява на слабохарактерност, макар че понякога е. По-скоро е част от човешката ни същност, която не е еднозначна, а е неуверена, поразпъната между „да“ и „не“, искаща да бъдем харесвани и да чуваме предимно добри думи. Ала не е лошо да се позамислим и когато ситуацията е за твърдо „не“, да намерим сили да го изречем, вместо да въртим и сучим. Така ще направим по-голямо добро на човека срещу нас, а за себе си - ще си спестим много последващи проблеми. Добрата новина е, че категоричността на нашето „не“ ще увеличи силата на „да“, когато го казваме. То няма да е лековато, а подпечатано с гаранцията, че идва от човек, на когото може да се разчита.
Коментари
2012-10-03 #3
Десислава Ив. Симеонова
Аз се уча да казвам "НЕ" от няколко години, засега, в повечето случая, се справям. Проблемът е, че повечето хора - особено роднините, приемат отказа за проява на грубост, безпардонност и т.н. Странното е, че - слава богу, децата ми се научиха да приемат "НЕ"-то ми.
2011-06-30 #2
Светлана Чамова
Поздравления, защото е по-трудният отговор, иска се повече сила.
2011-06-30 #1
sunlight
Научих се трудно, но вече мога!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Как да не осъждаме, а да даваме градивно мнението си
· Колко е важно самоуважението на работното място?
· Как да се харесаме на околните - II
· 5 полезни съвета преди да станеш дигитален номад
· Работа от вкъщи и малко дете? Мисията е трудна, но възможна
· Полезни ли са конфликтите на работното място?
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· Най-добрите игри за вечер с приятели
· 9 юни - Международен ден на приятелството
· Как да спрем социалните мрежи и смартфоните да провалят връзките ни?
· Въображаемите ни врагове
· Бавно научавам...
· За травмите си може и да не носим отговорност, но носим за излекуването от тях
· Къде се крие истинският смисъл на любовта?
· Промяната - не скокове, а стъпчици
· За обидата и обидчивостта
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
Събота
23
Октомври 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
"Това са моите деца" - Януш Корчак
"Какво е детето? То не е билет от лотарията, на който е изобразена печалбата... Детето - това са сто...
Михаил Литвак: "И в работата, и в любовта можеш да се отдаваш, но не и да принадлежиш."
Ако някой младеж ви се обяснява в любов и каже: „Не съм виждал по-хубава от теб!“, значи е женкар. Ако...
Моята първа Коледа
„Нещо странно се случва през последните дни. Мама и татко прекарват с мен целия си ден, гушкат ме и ми...
Никога не се извинявайте за тези 5 неща
Животът ни е пълен с вина. В нас са заложени толкова много очаквания, обществените норми ни налагат толкова...
Нов поглед към женската сексуалност
Еволюционните психолози обясняват поведението на хората с техните древни инстинкти и запазени през вековете...
Уроците, които искам да предам на децата си
Какво остава след нас? Нечий спомен, дреха или снимка. А може би думи, потънали в забравата на деня...Ние...
Майчинството - една отворена рана, която променя живота ни
Обядвахме веднъж, когато дъщеря ми неангажиращо спомена, че с партньора й обмислят „започването“ на семейство: -...
Безпричинната доброта
Преди години прочетох романа на Ъруин Шоу „Хляб по водите“ и там – знаменателното библейско послание:...
Наистина ли не можем да надскачаме себе си?
Такъв си е човекът, не може “да надскочи боя си”, казват за някого и му слагат етикет "той е такъв и...
Как да излезем сухи от водата
На всяка от нас рано или късно се случва – да усети недвусмисленото внимание на шефа, съпругът на колежката...
Не приемайте нападките твърде лично
Критикуват ли ви често? Умеете ли да приемате забележките и каква е стратегията ви към критиката? В действителност...
Има много начини да бъдем родители, дори и да нямаме свои деца
Голяма част от хората определят създаването и отглеждането на деца като най-важната си мисия в живота....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook