Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Можем ли да казваме "Не!"


„Не“ - звуча кратко и ясно, като отрязано с нож. Категорично и без сянка от възможна промяна на мнението. Особено, когато се отнася до близки и обичани хора, никак не е лесно да бъдеш безапелационен в отказа си. В такива случаи държим да се обясняваме – защо, какво ни кара да постъпваме така. Чувстваме се виновни. Или пък си оставяме вратички, подклаждаме надежди. Сега не знам дали ще ходим на море, отговаряш на настойчивите питания на детето си, но като дойде лятото, другият месец, ще стане ясно...

В голяма степен е разбираемо – близките хора затова са близки, за да не си поднасят разочарования, за да се подкрепят и тогава, когато другите са се разбягали. А това означава много по-често на най-обичаните да казваме – „да“, „ще го направя“, „ще дойда“, „ще стане“...

Обикновено хората, които са способни с по-голяма лекота да казват „не“, са приемани за такива, дето не цепят басма никому, особняци, серт. Те обаче излъчват много повече респект, отколкото винаги съгласяващите се. Да не говорим за най-лошия вариант – хората, които първо не могат да откажат, после започват или да шикалкавят, или направо забравят за поетия ангажимент. А има и такива, за които това се е превърнало в начин на живот. Не отказват, но и не правят нищо по въпроса. Очакват отсрещната страна сама да се досети, че това е умряла работа. Голям началник дава някакви неопределени надежди да вземе лицето Х на работа. При всяка среща е с уклончиви, неясни, но в никакъв случай отрицателни отговори. Така продължава до безкрайност или поне до скоростта на досетливост у отсрещната страна, че „може би“ и „вероятно“ всъщност означават „не“, но казани по най-неприятния начин, защото поне в началото са подхранвали някакви надежди.

Да можеш ясно да прецениш кога ситуацията е за „да“ и кога за „не“, е въпрос на зрялост. Отговорният човек цени съгласието си, защото щом го е дал – значи ще изпълни поетия ангажимент. Печели уважение и когато честно се обясни какво и доколко може да бъде направено. Ако не може – категоричният отказ е по-добър пред напразните илюзии. Така че, ако в желанието си да се харесаме на околните, се напъваме да поемаме невъзможни ангажименти, да даваме неизпълними обещания – правим мечешка услуга. Ако съумеем да бъдем достатъчно директни и точни, това ще ни спечели повече уважение. Лично аз предпочитам отрязващото „не“, пред неопределеното „може би“, лъжовното „да“, или променливото „ту така - ту инак“. Хубавото на категоричното „не“ е, че след него започваш да търсиш нови стратегии, подходи, пътища за решение на проблема, ставаш активен.

Истинският проблем е, че ни се иска по-често да можехме да отказваме, отколкото го правим в действителност. Е, далеч не винаги това е проява на слабохарактерност, макар че понякога е. По-скоро е част от човешката ни същност, която не е еднозначна, а е неуверена, поразпъната между „да“ и „не“, искаща да бъдем харесвани и да чуваме предимно добри думи. Ала не е лошо да се позамислим и когато ситуацията е за твърдо „не“, да намерим сили да го изречем, вместо да въртим и сучим. Така ще направим по-голямо добро на човека срещу нас, а за себе си - ще си спестим много последващи проблеми. Добрата новина е, че категоричността на нашето „не“ ще увеличи силата на „да“, когато го казваме. То няма да е лековато, а подпечатано с гаранцията, че идва от човек, на когото може да се разчита.
Коментари
2012-10-03 #3
Десислава Ив. Симеонова
Аз се уча да казвам "НЕ" от няколко години, засега, в повечето случая, се справям. Проблемът е, че повечето хора - особено роднините, приемат отказа за проява на грубост, безпардонност и т.н. Странното е, че - слава богу, децата ми се научиха да приемат "НЕ"-то ми.
2011-06-30 #2
Светлана Чамова
Поздравления, защото е по-трудният отговор, иска се повече сила.
2011-06-30 #1
sunlight
Научих се трудно, но вече мога!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Как да не осъждаме, а да даваме градивно мнението си
· Колко е важно самоуважението на работното място?
· Как да се харесаме на околните - II
· В търсене на смислена работа
· Време ли е да напуснете работата си?
· Защо емоционалната интелигентност е важна за бизнеса?
· Докосването - общуване, близост, доверие
· Как утешават най-добрите приятелки?
· Прозорчето
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· Въображаемите ни врагове
· Тъгата - състояние, което трябва да приемем, за да го преодолеем
· Уморена ли е душата ви?
· Еднообразие във връзката или еднообразие в ежедневието?
· Какво бихте казали на по-младото си "аз"?
· Изкуството да направиш комплимент на мъж
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
Вторник
22
Август 2017
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Плюшкинизация. Любов към спомена
"Но какъв е смисълът да разтревожваме праха по чашата със розови листа, не зная." * ...
Тактика на запознанството
Много любовни истории започват най-банално. Например в един обикновен ден някой симпатичен мъж ви спра...
Приятели с „екстри”
Това не е само заглавие на нашумял напоследък филм, а вид отношения, които стават все по-предпочитани......
С любов и тъга за баба ми
Тя преподаваше на глухонеми ученици от горния курс в училището в Горна Оряховица, преподаваше физика...
Смелостта да кажеш пръв: "Обичам те!"
Нова връзка... Многоточието е за сладостна въздишка... Със сигурност това е едно от най- вълнуващите...
Рожденият ден на вашето дете
Рожденият ден е най-вълнуващото събитие в живота на едно дете. Обградено от роднини, приятели, получава...
Потенето и децата - колко е нормално?
"Нормално ли е детето ми да се поти толкова много?" Този въпрос си задават немалко родители в летния...
Примък - отмък
Всички знаем приказката за галената мома, която не само нищо не похващала вкъщи, но дори не искала сама...
Л.И.П.С.А
„От колко много неща нямам нужда“ казал Сократ, докато се разхождал из атинската агора . Днес, хилядолетия...
Ох, боли!
Дълго чакаме първата крачка на детето си. Мечтаем как то ще проходи и ще се затича към нас разтворило...
Сватбата на най-добрия ми приятел - II част
Не злоупотребявайте с нейното доверие Не трябва да има нищо скрито-покрито. Потайните действия пораждат...
Когато мислеше, че не те гледам
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg - beta версия. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook