Берлин – модерен град с много история III

Берлин е задължителният вурст – онези техни наденички, които винаги вървят с гевречета. Той е и традиционната кръчма, в самия му център, където ядох свински джолан с уж кисело зеле, а то, за жалост, имаше неприятен вкус. Но като цело яденето бе много знаково за местната кухня. През цялото време звучеше тиролска музика, в центъра на ресторанта бе поставена дървена каруца и аз бях убедена, че съм попаднала във възможно най-германското място, каквато бе и идеята ми.

За мен Берлин са колите спрени само от едната страна на улицата, строени по конец – никакво безразборно нашенско паркиране. Той е и телевизионната кула на бившата ГДР, позната ни от времето, когато нашата телевизия излъчваше от братската страна. Кулата се вижда от всички части на града. Берлин е малката сладкарничка, където ядохме сладолед в неделната сутрин. В центъра на заведението бяха поставени кани с вода, овкусени с плуващи парчета краставица в едната и портокал в другата – напълно безплатно. Естествено, нашего брата българина пи на поразия. Берлин е реновираните сгради – бивши производствени цехове, ако съди човек по някои белези, но превърнати в луксозни хотели или обществени сгради.

Това е град, в който дори и да не си германофил, ти се иска да се върнеш, защото той събира по удивително хармоничен начин история и съвременност. Той носи ведрост, оптимизъм. Тук се чувства духът на култура, до която, за да се докоснеш в дълбочина, в никакъв случай не стигат няколко дни.