Пътешествието - начин на употреба

Пътешествията до далечни и непознати места често се предлагат като награди в различни състезания. За тях се теглят жребии, смятат се за късмета, който те е навестил. Те са едно от нещата, за които повечето хора си мечтаят да похарчат парите си, ако ги имат в неограничено количество. Един копнее за романтиката на Венеция или Париж, друг за екзотиката на Азия или Южна Америка, трети иска да се потопи в живота от бъдещето на големите американски мегаполиси. Желанието е за съприкосновение с други, чужди култури, цивилизации, начини на живот. Да бъде сред невиждана природа или архитектурни забележителности, да похапне екзотични гости или да се гмурне в многообразието на непознати аромати. То е част от човешкия стремеж едновременно бидейки себе си, да бъдеш за малко и много други хора, да изживееш други животи.


Изобщо общоприето е да се смята, че пътешествието е нещо особено вълнуващо. Защо?

Пътуванията ни създават нови впечатления. Освежават сетивата ни, дават ни усещането, че живеем пълнокръвно и истински.

Те ни изкарват от руслото на предългото еднообразие, което си е равно на духовна смърт. По тази логика – разнообразието, което ни поднася пътуването, е равнозначно на пълноценен живот.

Пътешествията носят нови познания. Колкото до по-далечни и малко познати места са, толкова знанията са за нещо по-екзотично, по-малко известно на хората от нашето обкръжение.

Тези познания ни обогатяват духовно, правят ни по-интересни, по- забавни и следователно – по-привлекателни за околните.

Много пътувалият човек е по-широко скроен. Няма как да си тесногръд комформист или да не приемаш различията между хората, след като с очите си видял колко пъстър и многообразен е светът.

Многото пътешествия ни дават възможност да гледаме по-философски на живота, разбираме как всичко е относително, освобождават ни от дребнавостта. Проумяваме, че светът е много повече от ограничените предели на нашия град или държава.

Колкото и да изглежда странно за страстните пътешественици, има и хора, които не обичат да пътуват. Причините са разнообразни.
Най-елементарната е, че самото пътуване не им понася, чувстват се физически зле.

Не им харесва промяната, дискомфорт им създава необходимостта да спят в легло различно от своето, да се лутат по непознати улици.

Това може да са хора, за които промените не са радост от среща с непознатото, а им създават неприятното чувство за нарушено удобство.

Възможно е те да са песимисти – очакват по-скоро пътешествието да е свързано с проблеми. Може да са инертни или предпочитащи духовните пътешествия пред реалните в пространството.

Правото на избор е неприкосновено право на личността, така че хората се поместват в широк диапазон – от вечните пътешественици с винаги стегнати куфари, до домошарите, за които е кошмар да изминат някакво по-значимо разстояние. Вероятно еднакво уморява и непрекъснатото гонене на самолети или безкрайното шофиране, както и живот, заключен в монотонното - от вкъщи до работа и обратно.

Вълнуващо е да се отправяш към места, които никога не си виждал, както и след дълго пътешествие да се върнеш у дома, където всичко е удобно, познато и любимо. Човек има еднаква нужда от заминавания и завръщания, за да преоткрива всеки път очарованието на двете посоки. И независимо коя от тях предпочита, да не забравя, че самият живот е винаги едно пътуване. В смисъл на промяна – наша и на всичко наоколо ни, на личностното ни преобразяване, на поредицата от външни случки или вътрешни метаморфози. В крайна сметка целият живот е пътуване с еднопосочен билет, паднал ни се по волята на съдбата, който за предпочитане е да оползотворим по най-добрия начин.