Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Ви(в)а Адриатика – II: Бока Которска


Въпреки плътно затворените кепенци – задължителен елемент от средиземноморската архитектура, слънцето започна да наднича в стаята. В просъница осъзнах, че вече съм в Черна гора, досами брега на Которския залив. Тази мисъл беше достатъчна да скокна веднага от леглото и да изтичам на терасата. В първия момент гледката ми се стори нереална, все едно ме бяха докарали тук с вързани очи. Очертанията, които предната вечер бяхме видели високо в небето и помислихме за облаци, се оказаха спиращи дъха, отвесни скали, които опасваха от всички страни спокойните, сини води. Которският залив (Бока Которска) често е наричан най-южният фиорд в Европа, макар да се е образувал не от глетчер, а от потънал речен каньон. Въздействието му обаче съвсем не отстъпва на това на северните му събратя. Единствено пръснатите около него палми и цветни дървета влизаха в някак странно, но красиво противоречие със суровите, сиви скали.

Нашата страна на залива бе тиха и спокойна, отсреща обаче се виждаха очертанията на големи пасажерски кораби – там се намираше самия Котор и обичайната туристическа навалица. За да се насладим на средиземноморската атмосфера, тръгнахме натам пеша.

Пътят, които обикаля целия залив е еднолентов – единствен и за коли, и за хора. От едната страна са го притиснали старинните каменни къщи, обсипани с ярки цветя, а от другата – водите на залива. Първо минахме покрай малко плажче с дребни камъчета, типично за адриатическото крайбрежие, оставихме зад гърба си и няколко, почти слети селца и след малко повече от половин час се озовахме пред крепостните стени на Стария Котор. Той е един от многото адриатически градове-паметници под егидата на Юнеско, но първият, който ние превзехме.

Всъщност, думата паметник в този случай е заблуждаваща, защото зад крепостните стени кипи денонощен живот. От прозорците на вековните къщи е увесено току-що простряно пране, а зад тях се носи глъч и аромат на средиземноморски ястия. По тесните улички пък се промъкват хиляди туристи, които с жадни очи искат да уловят и запомнят завинаги очарованието на това място. Тук има кафенета, магазинчета, за какво ли не, дори банки, но цялата тази суета само допълва, а не нарушава автентичността на Стария град.

Най-голямото предизвикателство обаче е вътрешната крепостна стена, която се изкачва високо по отвесната скала. Желаещите, да я превземат са малцина, което пък ни дава възможност за дълго да избягаме от туристическите тълпи. Горещо е, но гледката си заслужава пролятата пот. От най-високата точка на стената, като на длан се вижда цялата вътрешна част на залива, теракотените покриви на сградите и големите пасажерски кораби. Илюзията, че сме достигнали върха на скалата обаче е измамна – над нас се извисят още стотици метри непристъпни скали.. Не се учудвам, че Османската империя така и не е успяла да наложи властта си над тази земя. Суровият планински релеф се е оказал най-доброто оръжие срещу апетитите на всички нашественици.

Разбира се, нямаше как да отида до Адриатика и да не топна краче в кристалните й води...но за кратко. Както водата, която е с няколко градуса по-студена от тази в нашето Черно море, така и каменистото дъно не предразполагат към по-дълъг престой. На връщане към нашето селце Прчани си накупихме местни плодове и зеленчуци – за наша изненада по-евтини и по-вкусни от българските. И не случайно – черногорците зорко опазват екологията на страната си и са се отказали от тежката индустрия и всички потенциални източници на замърсяване.

Ако разполагате с повече дни в Которския залив, не пропускайте да посетите и Пераст – още едно градче под егидата на Юнеско. Изграден изцяло от камък, той покорява атмосферата на безвремие и уютните си ресторантчета. Не пропускайте да хапнете в тях някой от местните средиземноморски специалитети, например Миди ала бузара (Мушуле на бузару), прясна риба тон на скара или ризото със скариди. Непременно обаче си осигурете маса с гледка към двата малки острова в залива – „Свети Георги” и „Богородица на скалата”.


Виж още статии за:   Пътешествия ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
Виж още статии за:   Пътешествия ·
Понеделник
24
Февруари 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Св. Патриарх Евтимий Търновски - пазител на българския народ
Защото кой народ, сроден с българския по реч, не прие неговите писания, неговите учения, труда и потта...
Рангел Вълчанов: "За къде бързате?"
"Макар и прегърбен, успях сериозно да се отдалеча от рождената си дата и няма как, съдбата ме затрупа...
За да усетиш спокойствието, трябва да се разделиш с вещи, места и хора...
За да усетиш спокойствието, трябва да се разделиш с вещи, места и хора, които създават излишен шум в...
Как да обясним раздялата на децата?
Понякога в живота ни настъпва момент на раздяла. И каквото и да си мислим в началото на стъпката, едно...
Номофобия – страхът да останем без мобилен телефон
Мобилните телефони отдавна се превърнаха в незаменима част от живота ни. Докато едно време беше лукс...
Новите бележници внасят една съществена промяна
Броени дни преди новата учебна година стана ясна една промяна в ученическите бележници. Поводът за въвеждането...
140 години тенис в Уимбълдън
Турнирът в Лондон е най-старият тенис турнир в света и втори по дълголетие спортен турнир във Великобритания...
Мъдростта е наградата за твоето мълчание
Мъдростта е наградата, която получаваш заради това, че си оставил други да приказват, а ти си замълч...
Египет и Турция. Туристически дестинации по време на криза - I част
Всички мечтаем за презокеански пътувания до далечни земи – Сейшелските острови, Перу, а защо не Доминикана....
"Защо е това бясно препускане и пропиляване на живота?"
Отидох в гората, защото исках да живея по своя воля, да виждам само същината на живота и да се опитам...
Жената-есен
Няма значение, на колко години е всъщност... Тя не тъгува за младост, защото е пълна с изненади, от които...
28 октомври - Международен ден на анимацията
На 28 октомври отбелязваме Международния ден на анимацията, учреден, за да подчертае и признае силата...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook