Будва е най-оживеният и шумен черногорски курорт. Донякъде ми напомни за нашето Черноморие с множеството сергии по крайбрежната улица, барачките за палачинки, кафенетата и тълпите с руски туристи. Но само дотам. Както по цялото Адриатическо крайбрежие, така и тук, огромните бетонни градежи не са на почит, а всяко свободно пространство, вместо с боклуци, е изпълнено с пищна растителност. В края на пешеходната алея, балканската курортна атмосфера окончателно се изпарява, за да даде път на венецианското величие. Отново сме пред вратите на древен и напълно запазен град – Старата Будва. Нейното сърце е някога непристъпната цитадела, превърната днес в открит театър. Крепостните й стени се мият от морето, а от тях се открива прекрасна гледка към сякаш изсечения от божията ръка остров „Св. Никола”. На него се намират три от малцината пясъчни плажове по Адриатическото крайбрежие, ботаническа градина, девствена борова гора и дори диви животни. Има проект островът да се превърне в „Монте Карло на Балканите” – с луксозни хотели и казина, но засега все още пази непокътната си природа.
Отвън крепостните стени на старата Будва се нижат крайбрежни заведения и сравнително голям, за тукашните разбирания, каменист плаж. Въпреки мрачното, почти буреносно време той е изненадващо препълнен. След него крайбрежната алея се стеснява, но става неустоимо романтична с чудноватите си скали, в които се разбиват вълните и статуята на изящната танцьорка, която сякаш очаква своя любим да се върне от далечните морета.
Втора точка от плана ни през този ден бе остров „Свети Стефан”. Някогашното рибарско селце е превърнато в най-луксозния курорт на Черна гора. Старинната му архитектура обаче е изцяло запазена, заедно с трите църкви и крепостта. Доскоро островът е можел да се посещава срещу такса от няколко евро, но откакто има нов собственик, достъпът до него е ограничен. Но дори гледан от селото или от Виа Адриатика, островът е очарователен, а красивите паркове около него, предлагат чудесна възможност за разходка. Преобладават маслиновите дръвчета с причудливи, сякаш изплетени като рогозка стволове и сребристи листа.
По-нататък парковата алея прави голям завой и след него се открива голям, но самотен плаж от удивителни червени камъчета. Такива не срещнах никъде другаде по Адриатическото крайбрежие. Дървените шезлонги са събрани и по всичко личи, че посетителите на луксозния курорт са малцина или нямат желание да плажуват в този мрачен септемврийски ден. Това беше добре дошло за нас, защото можехме без притеснения да се пошляем по плажа и дори да измокрим обувките си от една придошла вълна. Усещахме обаче, че очите на охраната, която стоеше спотаена из целия парк, зорко ни следи.
Най-накрая небето притъмня дотолкова, че здравият ни разум вече настояваше да се връщаме към колата, която беше далеч зад бариерите на комплекса. Това беше третият ни, но последен ден в Черна гора. От утре през нас красотите си щеше да разкрие Хърватска.
Добави в любими
Отпечатай
Изпрати
