Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Райското пръскало - II


Колко е дълго и трудно изкачването, е нещо, което не може бъде описано, особено за неопитен турист като мен. А вероятно не само за мен. Ще дам пример. Хората, с които се разминавахме, разбираемо, силно намаляха. По едно време, при най-тежкия преход нагоре, ни настигна двойка мъж и жена – той носеше специална поставка, за да прави качествени снимки. Та този човек каза много остроумно, но и на място: „Може да вървим към хижа „Рай“, но това си е направо пътя на Ада.“ Големият герой на „експедицията“ бе кучето ни кокер шпаньол, което измина маршрута веднъж и половина. То често търчеше напред- назад, проверяваше ни дали сме всички на линия и успокоено, пак се връщаше да води малката ни колона.

Стигаш догоре на ръба на силите си. Добре че бяха моите щеки, иначе нямаше да стигна до никъде. Наградата за усилието обаче си заслужава напълно – преминаваш през най-вълшебните и дъхави поляни – то цветове, то аромати, нещо неописуемо. Долу в ниското се е сгушила хижата. Има много хора – едни разпънали палатки, други играят на фрийзби или просто са поседнали, мнозина похапват. Млад човек се хвали по телефона, че в момента е до хижа „Рай“, описва онова, що виждат очите му и за да прибави малко сол и пипер, разказва, че вече са им раздали одеалата в хижата, а в стаята са цели 40 човека на куп. Отсреща пасе стадо коне, а над цялата идилия е водопадът Райското пръскало.
Поради летния сезон той бе с по-малко вода от онова, което бяха виждали приятелите ни, но пак бе величав и прекрасен. Горд и строг в труднодостъпната си красота. Тук изядох най-вкусната лещена чорба и таратор, а кучето си получи каквото със сигурност заслужаваше – две кебапчета. След още снимки и събиране кураж за връщане назад, понеже времето минаваше, трябваше да се прежалим.

Изпитвах истински ужас от връщането, умората и болките в краката си казваха думата. Оказа се вярно, че пътят навръщане е доста по-лек, ала неподходящите ми гуменки, си казаха тежката дума и добре, че бяха щеките да ми служат като спирачки. Каквото и да говорим, в крайна сметка имахме зад гърба си един пълен работен ден вървене по тежък релеф. За пореден път се убедих в правотата на израза, че „власите се давят на края на Дунава“. Колкото по-наближавахме началната ни точка, толкова по се чувствах на ръба на силите си. Не вярвах, че дразнещата чалга може така да ме зарадва, но прокрадващите се през дърветата звуци бяха първият знак, че отново сме близо до цивилизацията. След това целите ми бяха прости и на части – да стигнем до колата на приятелите ни, после до нашата в Калофер, а след това и да се приберем вкъщи. Пътувах боса, с крака, вдигнати нагоре, а цели два дни след това си отспивах и болките по цялото ми тяло постепенно отминаваха.

Затова пък с възстановяването все повече и повече оставаше само и единствено споменът от нещо голямо, вълнуващо и истинско, което ми случи. Красоти, за които няма думи да бъдат описани. И гордостта, че бях там. Че това пътуване вече е част от живота ми. А убедена съм, струва си да се живее именно заради такива стойностни преживявания.
Продължава: Райското пръскало

Виж още статии за:   Пътешествия ·
Коментари
2014-02-20 #2
стела
аз съм ходила там и е невероятно красиво
2011-09-15 #1
Десислава Симеонова
Преди две лета, заедно със съпруга ми, преминахме по еко-пътеката, свързваща единия от \"краищата\" на квартал Видима на град Априлци (намира се на около 20 км от Троян, 50 км от Ловеч и на около 80 км от Плевен) и, макар и донякъде, подстъпа към Райското пръскало. Преходът е далеч, далеч по-кратък и по-лесен от описания по-горе; подходящ е за хора, непривикнали към трудностите на планината. На всички, непосещавали град Априлци и кварталите му Зла река, Ново село, Острец и Видима: горещо ви ги препоръчвам. Преди 25 години родителите ми построиха къща във Видима. Уникалното е, че и до днес, вече заедно с моите деца, къпем ли се в река Видима, пием вода от нея. А местните хора, балканджиите - те са наистина от друга \"порода\"... - чисти, земни, гостоприемни.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Какви обувки задължително да вземем по време на почивката си
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
Виж още статии за:   Пътешествия ·
Сряда
22
Септември 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Най-добрите снимки за 2019 г. според сп. "Нешънъл Джиографик"
Престижното списание, което ежегодно провежда и фотографски конкурс, излъчи най-добрите снимки в трите...
Нищо хубаво не се получава самό..
Нищо хубаво не се получава самό. Трябва труд, усилие…но и малко лудост....
Андре Жид: „Мъдростта започва там, където свършва страха пред Бога.“
„Посмей да бъдеш себе си.“ „Само глупаците не си противоречат.“ „Тъгата почти никога не е нищо...
"Да би могъл оня да ме погледне с такива очи, а не тоя!"
„...А погледът на женения мъж е съвсем друг. Жаден-изжаднял. Забелязва преди всичко достойнствата. С...
Ръка, протегната в трудна минута, се помни цял живот
Ръка, протегната в трудна минута, се помни цял живот....
Порнографията – от зората на човечеството до днес
Дългата история на порнографията доказва, че тя е процъфтявала далеч преди ерата на телевизията и Интернет....
Извънземни кътчета от природата - II
Националният монумент Девилс Постпайл се намира се в планината Мамот в окръг Мейдера, Калифорния. Като...
Виктория Бешлийска: Езикът дава характер, отличимост, чувство за принадлежност
От известно време следим една сладкодумна страница във Фейсбук - блога Words Do Worlds. "Сладкодумна",...
И когато срещнеш истинската жена...
„Може да не си първият мъж в живота й, нито последният, нито единственият. Тя е обичала и преди, може...
Българските любовни филми на всички времена
Най- добрите любовни филми на едно място. В началото бях вдъхновена от тази идея и мислех, че е лесна...
Към майка си
Ти мислиш, майко, че аз всеки ден проклинам съдбата, що ме е дарила с участ зла. Повярвай ми, животът,...
Дълбока рана заздравява, а лоша дума не се забравя
В една гора имало пещера и в нея малки мечета. Край пещерата дървар сечал дърва и видял, че едно меченце...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook