Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Райското пръскало - II


Колко е дълго и трудно изкачването, е нещо, което не може бъде описано, особено за неопитен турист като мен. А вероятно не само за мен. Ще дам пример. Хората, с които се разминавахме, разбираемо, силно намаляха. По едно време, при най-тежкия преход нагоре, ни настигна двойка мъж и жена – той носеше специална поставка, за да прави качествени снимки. Та този човек каза много остроумно, но и на място: „Може да вървим към хижа „Рай“, но това си е направо пътя на Ада.“ Големият герой на „експедицията“ бе кучето ни кокер шпаньол, което измина маршрута веднъж и половина. То често търчеше напред- назад, проверяваше ни дали сме всички на линия и успокоено, пак се връщаше да води малката ни колона.

Стигаш догоре на ръба на силите си. Добре че бяха моите щеки, иначе нямаше да стигна до никъде. Наградата за усилието обаче си заслужава напълно – преминаваш през най-вълшебните и дъхави поляни – то цветове, то аромати, нещо неописуемо. Долу в ниското се е сгушила хижата. Има много хора – едни разпънали палатки, други играят на фрийзби или просто са поседнали, мнозина похапват. Млад човек се хвали по телефона, че в момента е до хижа „Рай“, описва онова, що виждат очите му и за да прибави малко сол и пипер, разказва, че вече са им раздали одеалата в хижата, а в стаята са цели 40 човека на куп. Отсреща пасе стадо коне, а над цялата идилия е водопадът Райското пръскало.
Поради летния сезон той бе с по-малко вода от онова, което бяха виждали приятелите ни, но пак бе величав и прекрасен. Горд и строг в труднодостъпната си красота. Тук изядох най-вкусната лещена чорба и таратор, а кучето си получи каквото със сигурност заслужаваше – две кебапчета. След още снимки и събиране кураж за връщане назад, понеже времето минаваше, трябваше да се прежалим.

Изпитвах истински ужас от връщането, умората и болките в краката си казваха думата. Оказа се вярно, че пътят навръщане е доста по-лек, ала неподходящите ми гуменки, си казаха тежката дума и добре, че бяха щеките да ми служат като спирачки. Каквото и да говорим, в крайна сметка имахме зад гърба си един пълен работен ден вървене по тежък релеф. За пореден път се убедих в правотата на израза, че „власите се давят на края на Дунава“. Колкото по-наближавахме началната ни точка, толкова по се чувствах на ръба на силите си. Не вярвах, че дразнещата чалга може така да ме зарадва, но прокрадващите се през дърветата звуци бяха първият знак, че отново сме близо до цивилизацията. След това целите ми бяха прости и на части – да стигнем до колата на приятелите ни, после до нашата в Калофер, а след това и да се приберем вкъщи. Пътувах боса, с крака, вдигнати нагоре, а цели два дни след това си отспивах и болките по цялото ми тяло постепенно отминаваха.

Затова пък с възстановяването все повече и повече оставаше само и единствено споменът от нещо голямо, вълнуващо и истинско, което ми случи. Красоти, за които няма думи да бъдат описани. И гордостта, че бях там. Че това пътуване вече е част от живота ми. А убедена съм, струва си да се живее именно заради такива стойностни преживявания.
Продължава: Райското пръскало

Виж още статии за:   Пътешествия ·
Коментари
2014-02-20 #2
стела
аз съм ходила там и е невероятно красиво
2011-09-15 #1
Десислава Симеонова
Преди две лета, заедно със съпруга ми, преминахме по еко-пътеката, свързваща единия от \"краищата\" на квартал Видима на град Априлци (намира се на около 20 км от Троян, 50 км от Ловеч и на около 80 км от Плевен) и, макар и донякъде, подстъпа към Райското пръскало. Преходът е далеч, далеч по-кратък и по-лесен от описания по-горе; подходящ е за хора, непривикнали към трудностите на планината. На всички, непосещавали град Априлци и кварталите му Зла река, Ново село, Острец и Видима: горещо ви ги препоръчвам. Преди 25 години родителите ми построиха къща във Видима. Уникалното е, че и до днес, вече заедно с моите деца, къпем ли се в река Видима, пием вода от нея. А местните хора, балканджиите - те са наистина от друга \"порода\"... - чисти, земни, гостоприемни.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
Виж още статии за:   Пътешествия ·
Вторник
19
Януари 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Предупреждение
Когато остарея, ще нося дрехи в пурпурно. И шапка във червено, която не отива. Парите си ще харча за...
Шопенхауер: "Който не обича самотата – той не обича и свободата."
"Голямото сърце открива пред нас пътя на делата, а големият ум — пътя на творбите. "Всичко почива...
"Свободата води народа"
Известната картина на Йожен Дьолакроа, станала символ на Френската революция, на самия дух на Франция,...
Сутрин с кафето, миг красота и нежност
Сутрин рано, миг тишина с кафето. Мислите се реят и чертаят невидими пътечки, по които да мине денят...Несъзнателно...
Момиче
Какви са ти ситни стъпките по този неравен лед! Листата настръхват в пъпките, във чая въздъхва мед, стрехите...
Лятото - това безкрайно зреене на мига
Има нещо особено в топлината, дългите сенки, във внезапния дъжд и тъгата, която лятото носи със себе...
2014 година - нашите търсения определят какви сме
В края на годината всички правим своите малки и големи лични равносметки. Всички класираме постигнатото,...
Хамакът - лятно безгрижие
Хамакът е един от символите на лятото и тo - един от най-любимите. Той съчетава възможността да си починеш,...
Козунаци - из "Патиланско царство"
Драги ми Смехурко, Цяла нощ не мигна баба Цоцолана. Козунаци меси. Едвам отзарана си подремна малко....
Дръж до себе си хората, които обикват настоящето ти...
Дръж до себе си хората, които обикват настоящето ти, без да те карат да се връщаш в миналото си....
По-късно тя си спомняше за щастливите часове на този следобед
По-късно тя си спомняше за щастливите часове на този следобед - един от онези празни откъм събития промеждутъци...
В света на децата жените не се удрят. А в света на големите?
Кампания в Италия срещу насилието към жените ни показвa, че да си възрастен не означава непременно да...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook