Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Обещанието - думите като договор


Обещанието е договор, подписан със силата на думите. Поне така го възприемат хората, които се чувстват отговорни за онова, което изговарят и вършат на дело. Затова и те едва ли биха го дали току-така, лековато. Защото знаят, че носи последствия, то е ангажимент. Никъде не написан, не подпечатан и не заверен при нотариус. Няма как да бъде обжалван и пред съд. Обещанието е нещо, което съществува в някакъв смисъл виртуално. То е в силата на мисълта и на думите, на човешката воля и характер, без някаква материална следа. Но изпълнено, е един от най-безспорните знаци за лоялност, за точност и коректност. Когато казваш, че нещо е направено „на едната дума“, означава, че е сторено бързо и много точно. Носи смисъла на похвала и май на... лека изненада, че нещата могат да случват и така.

Кой не би искал да си има работа тъкмо с такива хора – като ти кажат, че ще бъдат на определено място в даден час, да са там. Като обещаят, че ще свършат една работа, че ще се обадят по телефона или ще те отменят в нещо, да знаеш, че безусловно ще стане. Колко по-лесен и удобен би бил животът, ако общувахме само така. Проблемът е, че всички искаме да се отнасят към нас по този начин – щом нещо е обещано, да се изпълни, а самите ние не рядко сме немърливи, разсеяни или просто несериозни към обещанията си. Обещанието е нещо, което за пореден път опира до доверието. Изпълнението му създава и засилва вярата в човека отсреща, а когато остава само на думи – я подяжда и руши.

Особено често със силата на обещанията комуникират малките деца. Изразът „честна дума“ е техният подпис в този словесен документ. От опит знаем, те си търсят до дупка обещаното от възрастния, който, уви, понякога е готов да обещае почти всичко, за да тушира трудна ситуация с малчугана. И после – нищо. Смятаме, че това е вълшебната думичка, с която бързо и лесно да се отървем от досадните настоявания на малкия човек. И така първи правим презентация на що е това безотговорно обещание. Педагозите казват, че не е редно да караме малките деца да ни обещават. Това е тежест, която не е по силите им. Сигурно е така. Ала в детските отношения именно обещанието е разменната монета, която върви. Тези хлапашки диалози звучат наивно, но и мило, и чисто.

С порастването ни става изграждането на характера. Всеки поема различна посока на развитие, с различна тежест на отделните особености на личността. Хората са в една или друга степен лекомислени или отговорни, вечно закъсняващи и въобще спазващи уговорките отгоре-отгоре или точни във всяко отношение. Когато допускаме някой близо до себе си, когато той ни е скъп и го обичаме, го приемаме такъв какъвто е, с доза снизходителност към недостатъците. Ала всеки предпочита да има работа с хора, на чиято дума може да се разчита. Едва ли са възможни сериозни бизнес отношения без спазване на поети, макар и само на думи ангажименти. Така нещата се случват бързо, постигат се скоростни резултати, печели се човекът отсреща като коректен партньор.

Вярно е, не винаги и не всяко обещание може да бъде изпълнено. Възможно е да не сме преценили силите и възможностите си, то да е дадено под напора на странични обстоятелства или просто ситуацията да се е променила. Ако искаме да продължават да ни смятат за хора, на които може да се вярва, най-добре е честно да обясним причината нещата да не се случат. Когато човек е истински дори и в отстъпленията и грешките си, а не се крие, лъже или подличко лавира, вероятността да ни разберат е огромна. Да се греши е толкова човешко, колкото и да се прощава. Животът е непредвидим, той е еднакво и сложен, и прекрасен в тази своя непредвидимост. И въпреки това – предпочитам мъчно дадените обещания – поети трудно, защото са изречени с убеждението, че трябва да бъдат изпълнени. Предпочитам ги пред изречените със скорост, равна на скоростта им на забравяне.
Виж още статии за:   Общуване · Личността · лъжата ·
Коментари
2011-08-09 #5
Инна Георгиева
Хахах, да и така звучи добре
2011-08-09 #4
Светлана Чамова
Аха, очевидно му придаваш смисъла на клетва с елементи на възвишеност. Нещо като "ще те обичам цял живот". Или "ще бъда верен на краля", ако си рицар, да речем. А всяко нещо съществува в пълното богатство от ситуации - от най-делнични до съдбовни - обещанията също. Да си държим на думата в ежедневието, също не е малко. Защото далеч не на всеки можеш да разчиташ - от едното ухо, през другото минава.
А за големите обещания, напр., когато оставях цигарите преди години, това дори не съм си го обещавала, защото нямах гаранция дали ще го изпълня. Просто се стремях и го исках и стана постепенно. Думите "никога" и "винаги" са ми много страшни с тяхната окончателност.
2011-08-09 #3
Инна Георгиева
Може би Светле, придавам в съзнанието си нещо повече за "Обещавам". Или по-скоро наистина тържествена декларация ползване за нещо по-специално и то такова, което не мога да направя в момента, но няма да забравя, омаловажа и т.н. нещо, което е толкова истински важно, че дори времето и обстоятелствата няма да променят крайния резултат, към който ще се стремя. Нещо, което приемам да го извърша като за мен си.
Колкото хора обаче, толкова и интерпретации
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Истината и детето
· Детските лъжи и кражби - II
· Детските лъжи и кражби - I
· Въображаемите ни врагове
· Как чрез думите сами си причиняваме нещастие и болести?
· Как емоциите влияят върху усещането ни за време?
· Как едно пътуване може да се превърне в тест за приятелство?
· Как сами вдигаме бариери пред себе си и пречим другите да ни опознаят?
· Безразличието ли е най-лошото, на което сме способни един към друг?
Виж още статии за:   Общуване · Личността · лъжата ·
Вторник
23
Юли 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Емоционална интелигентност
Когато говорим за интелигентност сякаш отдаваме по-голямо значение на рационалната, познавателна интелигентност....
Законът за компенсацията - как действа и за какво ни помага?
Законът за компенсацията е един от 12-те Универсални закона, който гласи, че сме компенсирани...
Не обичам детето си... - I
Майка, която не обича собственото си дете! В представите ни изниква образът на асоциална жена, която...
Манипулаторите в нашето ежедневие
Манипулаторите около нас може да са различни типове, но всичко с тях се свежда до едно - някак успяват...
Моето детство
Моето детство винаги тича нанякъде, косите му се ветреят след него, а слънцето и птичките сочат невидимите...
Общуване според темперамента
Често в ежедневното общуване ни поразява огромната разлика между хората – във възприятията, начина за...
Колко лесно е да заговориш непознато дете и колко страшно е, когато то ти отговори
Кое е най-трогателното нещо на света? Това е доверието, с което детето пъха ръчичка във вашата. Когато...
Все на мен ли?
Често чуваме оплакването: „Мъжете са ужасни“, казано от жени или обратното - „Жените са ужасни“, произнесено...
Бащата и новата му роля
Ролята на таткото в отглеждането на детето съвсем доскоро изглеждаше доста пасивна и скучновата. Докато...
Деца, на които се чете на глас, влизат в детската градина с 290 000 думи повече
Родители, които четат на малките си деца по една книжка дневно, увеличават техния речников запас с почти...
Виртуалното запознанство като добро начало
Всички сме чували и чели колко подвеждащи и дори опасни могат да бъдат запознанствата в Интернет. Но...
Може ли телевизията да е полезна за децата?
Силно вярвам в това, че твърде дългото стоене пред телевизора не е от полза на децата. Много сме говорили...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook