Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Трюфелите – по- ценни от злато


Трюфелите отдавна са символ в цял свят на лукса, благосъстоянието и като цяло на гурме кухнята. Познати от древни времена, те са считани от гърците и римляните за естествен афродизиак. През средновековието се анатемосват заради нечистата им слава и остават „привилегия” само на селяните, които не се отказват лесно от качествата и вкуса им. По- късно с Ренесанса, когато чувствеността и насладата се преоткриват, те отново влизат в европейските кухни на големите замъци, нерядко и ползвани като разменна монета за влияние и дивиденти в политиката. Трюфелите се свързват с множество известни имена като Росини, Байрон и други кулинарни ценители. И до днес те имат своите върли почитатели, неспособни на опишат усещанията, които техния вкус поражда при срещата си с небцето.

На практика вече трюфелите са толкова скъпи, че рядко се приготвят рецепти с цели трюфели, по- скоро се използват в сосове и добавки. Но защо цената им е толкова висока – доскоро рекордът се държеше от 1,2 кг бял трюфел, продаден на търг за 100 000 евро, но той беше „победен” от един- единствен бял трюфел, намерен край гр. Пиза, с тегло 1,5 кг, продаден в Макао за 150 000 евро.
Трюфелите по същество са подземни гъби, растящи обезателно в корените на определен вид дървета в симбиоза с тях - топола, липа, дъб, върба, череша, габър, леска. Рядкостта им е първата предпоставка за високата им цена. Макар да има стотици видове, само няколко десетки вида са предмет на изключителното търсене. Те растат в определени климатични пояси, при специфични климатични условия – определени температури през различните сезони, влажност, валежи и др. областите, в които могат да бъдат намерени са: Южна Франция, Италия, някои региони на Испания, Хърватска и далеч по- рядко в други европейски области.

На второ място е трудността по намирането им – само обучени и опитни „ловци” с обучени „кучета” са в състояние да открият трюфели. Често това е занаят, който се предава от баща на син, включително и що се отнася до кучетата. В тайна се пазят местата, където са откривани трюфели. А ако се случи да се засекат двама „ловци” и нашите рибари могат да им завидят за лъжите, но не за хвалба за богат улов, а точно обратното – колко неуспешно е търсенето. В миналото трюфелите са се „ловели” в женски прасета, заради ефекта, който имат те върху хормоните им, но рискът едрото, с възбудени сетива, животно да изяде ценната находка е бил твърде голям и е водел до големи загуби. Затова сега се обучават кучета – предимно дребни, пъргави породи, като кокер шпаньол, които преди специалното обучение, минават и на тестове за кучешка интелигентност. Те се продават в специални развъдници и също имат родословие в професията си, само по себе си едно такова куче може да струва няколко хиляди евро.

Трюфелите се „ловуват” в определи месеци, според вида си – черния зимен трюфел се „ловува” от декември до март. Той е устойчив и е предпочитан от готвачите, заради сравнително непретенциозните си изисквания. Този вид трюфел може и изкуствено да се развъжда, като се „заразят” корените на дърветата с мицела му. Цената му започва от 1000 евро за килограм.
Негов брат е черния летен трюфел, който се „ловува” от май до септември. По- разпространен е от зимния и затова цената му започва от 200 евро за килограм.

Шампионът на семейството обаче е белият трюфел, наричан още „трюфел от Алба или Пиемонт”. Той е много рядък вид, с изключителен вкус невъзможен за изкуствено отглеждане. „Ловува” се от септември до октомври и само истински познавач може да уцели най- удачния момент. Трайността му е едва няколко дни и се говори, че онзи купувач, дал 100 000 евро, е трябвало да изхвърли скъпата си покупка, защото не я е употребил своевременно. Може и да са просто завистливи слухове, но деликатността на белия трюфел е всеизвестен факт, затова и цената му започва от 3000 евро.

На специален, ежегоден търг в град Алба, се показват всевъзможни експонати. Там динамиката около цената на трюфелите може да съперничи на всяка една търговска борса. В зависимост от трюфелите, единствено от специфичния им аромат и от постоянно пристигащите свежи попълнения, готвачи и познавачи, ценители и обикновени милионери преживяват истинско приключение, чакано цяла година.

И ако ще попитате, а в България, която отговаря на всички климатични условия, дали има трюфели, незабавният отговор е: „да, разбира се”. В нашата страна се срещат и трите гореспоменати вида трюфели, общо четири ценни за кулинарията вида. По поречието на р. Дунав са намирани бели трюфели, а освен случайната находка, все повече чужденци инвестират, заради климата и почвите у нас, в т. нар. ферми за трюфели, като внасят „заразени” дървета от родните си страни. Не би било лошо и ние да вземем пример за такова високодоходно земеделие.


От чисто кулинарна гледна точка, като оставим цената им настрана, трюфелите са сериозно предизвикателство. Под грозната, безлична обвивка се крие специфичен вкус, който е резултат от условията на живот – от това дали е била дъждовна годината, през това, в кое дърво е расъл трюфела та чак до условията, в които е съхраняван междувременно. Трябва да си невероятен гурме готвач, за да прецениш конкретния трюфел, на коя рецепта би подхождал. И понеже вкусът му се увеличава и се развива с топлинната обработка, количеството е свеждано до минимум. Цената в една кухня не играе роля, просто вкусът е прекалено наситен. И така трюфелът е отлична добавка в сосове, особено на сметанова основа, и в дресинги – със зехтин, който развива вкуса му. Също така се добавя на слабо вкусови ястия, като ризото, яйца и други, като овкусител. Или просто се настъргва внимателно върху някое ястие, по решение на готвача. И не само гурме кухнята се слави с трюфелите. Ако случайно ви мине пътя покрай Италия или Франция, и попаднете в тази приказна рустикална обстановка, където животът е прост и хората умеят да му се наслаждават. Именно там, в дома на трюфела, дори и един обикновен омлет с неговия вкус, в компанията на чаша местно бяло вино, би било повече от гурме преживяване.


Коментари
2013-10-03 #8
YUTYUTYUTYUTGHJGHIJKHKHJKJKL
и все пак , намира ли се трюфел намястото на летния ?!
2013-02-04 #7
гелерт
от къде мога да си купя два три трюфела -за цяр ми трябват
2011-10-19 #6
спешева
Ммм вкуса на трюфела не може да се определи с никой друг вкус. Божествен е!

На тортелини няколко капки ... на печени птици .. на сочна телешка пържола .. на омлет .. на сос към риба .. просто количеството трябва да е супер малко. Прекаляването води до отвръщание от този така божествен вкус!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Коренът от сума - мощен адаптоген и имуностимулатор
· Хвойната – мощно билково действие и ароматерапия
· Аспержите - изтънчено удоволствие
· Проучване: По-честата консумация на гъби ни предпазва от депресия
· Аранчини - италиански оризови топки
· Пълнозърнести спагети с гъби и соево мляко
· Маслините – какви видове има и защо са толкова полезни
· Пицата - от храна за бедните в Италия до любима храна в целия свят
· Бахар - подправката за здрав стомах и храносмилане
· Кои са най-известните жени от света на казино игрите
· Кой ще е цветът на 2022 г.?
· Топ 7 най-скъпи круизни кораба в света
Сряда
19
Януари 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
С аромат на печени чушки - II
Печене на фурна Преди много години бях изправена пред един чувал пипер и налична единствено фурна, така...
Пилешки дробчета с пуешко и гъбки
Като повечето жени и аз не обичам да изхвърлям храна, така че често се налага да оползотворявам продукти....
Подправени масълца
Подправените масла са страхотно допълнение към топли ястия а в някои случаи се готви и самия продукт...
Хелоуин: Буболечки
Ето едно много лесно хелоуинско предложение. Добавени дори върху най-обикновено изглеждаща храна, тези...
Великденска изненада с различен вкус
Великден наближава и отново близки и приятели ще се съберат около шарени пролетни трапези. Споделям...
Брускети асорти
Няколко брускети асорти и малка чаша бяло вино, чудесно предястие, а и да си призная понякога и достатъчно...
Сладък картоф (батат) за стабилизиране на кръвната захар и засилване на имунитета
Сладкият картоф навлиза все по-бързо и успешно в менюто и е предпочитан продукт от много хора, които...
Крем супа с тиквички, пилешко и босилек
За наличието на тиквички у дома вече споделих. Някои хора казват, че супа могат да консумират само в...
Крем супа от карфиол с куркума
Най-често на трапезата ни карфиолът присъства под формата на трушия, но той е прекрасен за пресни салати,...
Кекс със сладко
Опитайте тази изключително лесна рецепта за кекс. В нея няма нито яйца, нито мляко, така че е подходяща...
Гьобечки
Отраснала съм в Родопите. Коренът ни е от Добруджа и Русе. Историята е малко сложна, леко военна и ненужно...
Мъфини с шоколад
На вид изглежда голяма философия, но приготвянето на мъфините става изключително бързо. за 12 кексчета...
Пролетта идва с... киселец
Да, традиционно е закичена с кокиче, но ако говорим за идването й в менюто ни, определено това може да...
Мрачната история на вилицата
Доброто възпитание изисква да се храним с прибори. Ако се замислим кой от тях използваме най-често, безспорният...
Картофки на фурна с асафетида
Асафетида (Ferula asafoetida.) е подправка-билка, идваща от националните кухни на Иран и Афганистан....
Как да решим какви съдове да ползваме в кухнята
Вредни ли са съдовете, в които готвим за нашия организъм? Кой вид да изберем? И аз съм се чудела дълго...
Алкохолът и кулинарията – брак по любов
Те, разбира се, отлично си подхождат – какво е рибата без изстудено полусухо вино, свинският стек без...
3 идеи с праскови за захранване на бебето
Според най-разпространената схема на захранването, сурови праскови може да се дават на бебета, навършили...
С дъх на… чесън
За чесъна и вампирите всички знаем. За чесъна и бацилите обаче някак все забравяме и то не случайно....
Козуначена пита след Великден
Какво да правим със стария козунак? Това е вторият най-задаван въпрос след Великден. Първият, разбира...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook