Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Трюфелите – по- ценни от злато


Трюфелите отдавна са символ в цял свят на лукса, благосъстоянието и като цяло на гурме кухнята. Познати от древни времена, те са считани от гърците и римляните за естествен афродизиак. През средновековието се анатемосват заради нечистата им слава и остават „привилегия” само на селяните, които не се отказват лесно от качествата и вкуса им. По- късно с Ренесанса, когато чувствеността и насладата се преоткриват, те отново влизат в европейските кухни на големите замъци, нерядко и ползвани като разменна монета за влияние и дивиденти в политиката. Трюфелите се свързват с множество известни имена като Росини, Байрон и други кулинарни ценители. И до днес те имат своите върли почитатели, неспособни на опишат усещанията, които техния вкус поражда при срещата си с небцето.

На практика вече трюфелите са толкова скъпи, че рядко се приготвят рецепти с цели трюфели, по- скоро се използват в сосове и добавки. Но защо цената им е толкова висока – доскоро рекордът се държеше от 1,2 кг бял трюфел, продаден на търг за 100 000 евро, но той беше „победен” от един- единствен бял трюфел, намерен край гр. Пиза, с тегло 1,5 кг, продаден в Макао за 150 000 евро.
Трюфелите по същество са подземни гъби, растящи обезателно в корените на определен вид дървета в симбиоза с тях - топола, липа, дъб, върба, череша, габър, леска. Рядкостта им е първата предпоставка за високата им цена. Макар да има стотици видове, само няколко десетки вида са предмет на изключителното търсене. Те растат в определени климатични пояси, при специфични климатични условия – определени температури през различните сезони, влажност, валежи и др. областите, в които могат да бъдат намерени са: Южна Франция, Италия, някои региони на Испания, Хърватска и далеч по- рядко в други европейски области.

На второ място е трудността по намирането им – само обучени и опитни „ловци” с обучени „кучета” са в състояние да открият трюфели. Често това е занаят, който се предава от баща на син, включително и що се отнася до кучетата. В тайна се пазят местата, където са откривани трюфели. А ако се случи да се засекат двама „ловци” и нашите рибари могат да им завидят за лъжите, но не за хвалба за богат улов, а точно обратното – колко неуспешно е търсенето. В миналото трюфелите са се „ловели” в женски прасета, заради ефекта, който имат те върху хормоните им, но рискът едрото, с възбудени сетива, животно да изяде ценната находка е бил твърде голям и е водел до големи загуби. Затова сега се обучават кучета – предимно дребни, пъргави породи, като кокер шпаньол, които преди специалното обучение, минават и на тестове за кучешка интелигентност. Те се продават в специални развъдници и също имат родословие в професията си, само по себе си едно такова куче може да струва няколко хиляди евро.

Трюфелите се „ловуват” в определи месеци, според вида си – черния зимен трюфел се „ловува” от декември до март. Той е устойчив и е предпочитан от готвачите, заради сравнително непретенциозните си изисквания. Този вид трюфел може и изкуствено да се развъжда, като се „заразят” корените на дърветата с мицела му. Цената му започва от 1000 евро за килограм.
Негов брат е черния летен трюфел, който се „ловува” от май до септември. По- разпространен е от зимния и затова цената му започва от 200 евро за килограм.

Шампионът на семейството обаче е белият трюфел, наричан още „трюфел от Алба или Пиемонт”. Той е много рядък вид, с изключителен вкус невъзможен за изкуствено отглеждане. „Ловува” се от септември до октомври и само истински познавач може да уцели най- удачния момент. Трайността му е едва няколко дни и се говори, че онзи купувач, дал 100 000 евро, е трябвало да изхвърли скъпата си покупка, защото не я е употребил своевременно. Може и да са просто завистливи слухове, но деликатността на белия трюфел е всеизвестен факт, затова и цената му започва от 3000 евро.

На специален, ежегоден търг в град Алба, се показват всевъзможни експонати. Там динамиката около цената на трюфелите може да съперничи на всяка една търговска борса. В зависимост от трюфелите, единствено от специфичния им аромат и от постоянно пристигащите свежи попълнения, готвачи и познавачи, ценители и обикновени милионери преживяват истинско приключение, чакано цяла година.

И ако ще попитате, а в България, която отговаря на всички климатични условия, дали има трюфели, незабавният отговор е: „да, разбира се”. В нашата страна се срещат и трите гореспоменати вида трюфели, общо четири ценни за кулинарията вида. По поречието на р. Дунав са намирани бели трюфели, а освен случайната находка, все повече чужденци инвестират, заради климата и почвите у нас, в т. нар. ферми за трюфели, като внасят „заразени” дървета от родните си страни. Не би било лошо и ние да вземем пример за такова високодоходно земеделие.


От чисто кулинарна гледна точка, като оставим цената им настрана, трюфелите са сериозно предизвикателство. Под грозната, безлична обвивка се крие специфичен вкус, който е резултат от условията на живот – от това дали е била дъждовна годината, през това, в кое дърво е расъл трюфела та чак до условията, в които е съхраняван междувременно. Трябва да си невероятен гурме готвач, за да прецениш конкретния трюфел, на коя рецепта би подхождал. И понеже вкусът му се увеличава и се развива с топлинната обработка, количеството е свеждано до минимум. Цената в една кухня не играе роля, просто вкусът е прекалено наситен. И така трюфелът е отлична добавка в сосове, особено на сметанова основа, и в дресинги – със зехтин, който развива вкуса му. Също така се добавя на слабо вкусови ястия, като ризото, яйца и други, като овкусител. Или просто се настъргва внимателно върху някое ястие, по решение на готвача. И не само гурме кухнята се слави с трюфелите. Ако случайно ви мине пътя покрай Италия или Франция, и попаднете в тази приказна рустикална обстановка, където животът е прост и хората умеят да му се наслаждават. Именно там, в дома на трюфела, дори и един обикновен омлет с неговия вкус, в компанията на чаша местно бяло вино, би било повече от гурме преживяване.


Коментари
2013-10-03 #8
YUTYUTYUTYUTGHJGHIJKHKHJKJKL
и все пак , намира ли се трюфел намястото на летния ?!
2013-02-04 #7
гелерт
от къде мога да си купя два три трюфела -за цяр ми трябват
2011-10-19 #6
спешева
Ммм вкуса на трюфела не може да се определи с никой друг вкус. Божествен е!

На тортелини няколко капки ... на печени птици .. на сочна телешка пържола .. на омлет .. на сос към риба .. просто количеството трябва да е супер малко. Прекаляването води до отвръщание от този така божествен вкус!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Коренът от сума - мощен адаптоген и имуностимулатор
· Хвойната – мощно билково действие и ароматерапия
· Аспержите - изтънчено удоволствие
· Аранчини - италиански оризови топки
· Пълнозърнести спагети с гъби и соево мляко
· Бял и червен ориз със зеленчуци
· Пицата - от храна за бедните в Италия до любима храна в целия свят
· Бахар - подправката за здрав стомах и храносмилане
· Камут или корасан? Истината за древния сорт пшеница
· "За онези, които използват силата си, за да направят другите силни"
· 11 декември - Световен ден на тангото
· Ерика Ериксдотер - художничката, която възкресява спомена за домашните любимци
Четвъртък
12
Декември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Салата "Мъката на бацила"
Преди малко повече от месец бях качила тази снимка на салата във Фейсбук профила си. На шега я кръстих...
Баница с праз и гъби
Тази баница е поредната вариация на традиционната рецепта, която всички обичаме. Добавила съм праз и...
Супа от коприва и пащърнак
Копривата съдържа много лесноусвояеми белтъчини от растителен произход. Добър източник на желязо е и...
Сладкиш с праскови и диви къпини
Сезонът на прасковите. Природата отново ни дари с изобилие и у дома имаме много. Хапваме си ги пресни,...
Пълнозърнеста паста с карфиол, синьо сирене и сметана
Идеята за тази паста ми хрумна заради една несправедливост. Смятам, че карфиолът е много подценяван за...
Портокалови корички в тъмен шоколад
Около коледните празници във всяко семейство се изяждат големи количества портокали. Но най-ароматната...
Патладжан с моцарела
Често за патладжана можем да прочетем отрицателни неща, касаещи най-вече соланина, но много рядко някой...
Как да: Почистим череши/вишни от костилки
И така, ако си попаднал на този пост е ясно, че вероятно нямаш уред за отстраняване на костилки, като...
Кулинарните специалитети на Испания - II
Зехтинът. Стъпвайки на иберийска земя с изненада разбрах, че Испания (и по-точно Андалусия) е най-големият...
Откриванетото на Америка като кулинарна революция
Едва ли някои се съмнява, че Откриването на Америка завинаги преобръща историята на Европа – политическата,...
Шоколадови топчета
Съчетанието на шоколад, лешници и кокос, сами се досещате е една чудесна комбинация. Шоколадовите топчета...
Хранене на бавни обороти – движението Slow food
Всички познаваме фаст фууда – „бързата храна”. През работната седмица хапваме на крак пици, закуски,...
Гьобечки
Отраснала съм в Родопите. Коренът ни е от Добруджа и Русе. Историята е малко сложна, леко военна и ненужно...
Тайните на домашната лимонада
Кой не обича прясна домашна лимонада? Тя няма нищо общо с онова газирано, подсладено и ароматизирано...
Агнешкото - защо да го изберем
Макар и да съществуват теории, според които ние можем да се храним напълно здравословно и без присъствието...
Лимецът и спелтата - II
СПЕЛТАТА Историята на спелтата е на близо 7 хиляди години. Това е една от първите култури използвана...
Как да нарежем диня бързо
В разгара на дините сме, сега те просто доминират над всички плодове. Често обаче след като сме избрали...
Арабика или робуста
Учудващо е, че в световен мащаб се отглеждат едва три вида кафе, а ароматите и вкусовете, на които можем...
Пицата - от храна за бедните в Италия до любима храна в целия свят
Пицата е сред най-разпознаваемите и най-предпочитани храни в света - тя отдавна е прекрачила границите...
Повече за: Асафетида подправката - билка
Асафетида (Ferula asafoetida) е подправка-билка, идваща от националните кухни на Иран и Афганистан. Въпреки...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook