Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Сбогуване с лятото



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
„Когато в нощите се промъкне хлад
и по върхарите затрепти мъгла.
Когато сладък сок налее гроздето
и слезе тихичко есента...”


Вероятно сме имали невероятно лято. Насладата от солените пръски по горещата кожа, полетът на чайките на фона на вълнолома, тишината на утрините в планината, щурците и светулките нощем. Вероятно сме имали незабравим летен флирт. Страстен и мимолетен, оставил сладък отпечатък и пърхане на пеперуди ниско в стомаха само от спомена за него. Вероятно сме били неотразими в пъстра рокля и сандали, широкопола шапка и обемисти гердани или обеци. Цвят, аромат, слънце, бриз, сладолед, коктейли на залез слънце, тръпки и безумия. Да, лятото е всичко това. То е сладката лудост след бодрото събуждане на пролетта. Дори и цялото лято да сме били на работа и да сме въздишали след разказите на приятели за техните ваканции, а нашата нетактично да е отлагана за догодина, пак друго е било – по- лежерно, без толкова стрес, сякаш офисната жега ни отпуска и нищо не е чак толкова важно.

Изведнъж, но много изведнъж, осъзнаваме, че сутрин е вече хладно. Свежият ветрец гали ръцете ни, още свободни изпод тънки презрамки, но не предизвиква прохлада, а тръпки, и кожата ни настръхва против волята ни. И не е само това. Всички снимки са разгледани, всички са се завърнали, нищо вече не предстои – поне нищо отпускарско и безгрижно. Във въздуха се носи ароматът на печени чушки, по земята се търкалят кестени и пробягват изпопадали листа. Есен.

Много ми е трудно да се разделя с лятото. То е като раздялата със скъп човек, който заминава в дълга командировка – знаеш, че така се налага, знаеш, че ще трае дълго. Знаеш, че той ще се върне накрая, но това не кара времето да минава по- бързо. Или по- приятно. Казват, че, за да се върне някого при теб, трябва да го оставиш да си тръгне. И всяка година в края на август и началото на септември, зависи от времето, имам един ритуал, който ми помага да пусна лятото да си отиде.

Всичко започва с дрехите. Да, тривиалното осъзнаване, че вече не носим тънките си презрамки и роклите с гол гръб. Една по една слагаме най- обичните си фриволни дрехи в пералнята, окичваме терасата си с ухаещото пране и пред очите ни е квинтесенцията на най- хубавите ни летни преживявания. „Онази рокля носех, когато се срещнахме. Пооправи усуканата и презрамка и тогава пламна тръпката.”, „Тази пола я измокриха морските вълни когато се гонехме с момичетата по плажа, а кучето лаеше след нас.”, „Ето го любимото ми парео, което от небрежно заметнато на кръста, се превърна във вечерна рокля на плажното парти за рождения ден на сестра ми...много коктейли се изпиха там и спахме който къде намери”. Ето това си спомняме и без да гледаме снимки.

Домът също се нуждае от промяна. Време е за есенното му почистване. От праха на лятото, от поокапали листа на балконските растения, които ще обновим и освежим, разместим може би. Време е да сменим пердетата, дамаските, за да остане по- дълго светлината на намаляващия ден в дома ни. Да измием прозорците, макар вече да твърде вероятно да завали на следващия ден. Със сигурност има много за вършене.

Снимките – лятото в дела и документи. Ако вече сме на работа, не пропускаме в почивката да си разгледаме любимите снимки и да си спомним всичко, точно както беше – щуро, безспирно, пълно с емоции, усмивки през топлите вечери. Няма да пропуснем и да ги споделим с приятели тук и там из мрежата, ако още не сме го направили.

Ако сме сторили това, значи е време малко по малко да се обърнем към прелестта на есента.

Щом сме прибрали летните дрехи, отваряме място на есенните. Множество жилетки, ботички и обувки тип „балерина” ни чакат да ги извадим, преразгледаме и отсъдим кое ще продължаваме да носим. Следва и най- приятната част – сезонното обновяване на гардероба. Време е за пазаруване, по магазините знаят това и са извадили есенните си колекции още в първите дни на септември – да се възползваме. Колкото до есенната депресия, тя чудесно се преборва с ярки шалове, някои плодове и зеленчуци, като любимата ни тиква например. Нов парфюм, нова прическа, ярки чорапогащници – нима това е малко?

А кой е казал, че навън не става за разходки? Всъщност, като се замислим, есента е най- хубавият сезон за разходки. Няма я смачкващата жега, потенето и вече може да се излиза по обед дори. А цялата красота наоколо? Цялата палитра на листата, от слънчево жълто до земно кафяво – да се огледаме само. А защо да не се отклоним от алеите в парка и да заровим крака в листака отстрани и като малки деца да вдигаме облаци от листа и усмивки.
Прибирайки се към вкъщи ще усетим сладкия аромат на печените чушки и защо не- решаваме да си спретнем, ей сега в неделя следобед, за два- три часа, една домашна лютеничка. Отклоняваме се към пазара или в кварталния плод- зеленчук и всичко е там – тикви, сливи, шипки, патладжан, сушени плодове, истински селски домати, червени пиперки, кестени дори за печене, кратунки можем да намерим, които да превърнем в част от домашния уют. И не само лютеничка ще си направим, ами и кьопоолу, и сладко от сливи. Навън може и да превали ситен дъждец, но ние ще сме на топло и ще ухае на детство. Офанзивата по домашната зимнина не е само за едно по- разнообразно и екологично хранене през зимата, то е консервиране на вкусовете на лятото.

Трудно се разделям с лятото, не го пускам дълго време, разтягам момента до ... до когато мога. Сладката меланхолия и нега от косите слънчеви лъчи, миризмата на препечен прах по улиците, хладът вечер и сутрин го превръщат в любимия ми сезон. А и лятото просто уморява. И търсейки топло одеалце, под което да се сгушим, време е да си починем от него, от неговото темпо, изпепеляващите му температури, не само навън, а и вътре в нас. И с очи, пълни с пъстри есенни листа, усмихвайки се тъжно, да се сбогуваме с това чудно лято.
Виж още статии за:   Любопитно · Здрав дух · Лятото · Нещо лично · Есента ·
Коментари
2017-08-23 #5
деду Въсу
- печени чушки...
... оня ден ми са зави свет от тоа аромат...
Яаасноо, летото си отфада, а лястовичките са като броеници по жици...
2016-08-25 #4
деду Въсу
... и шом замирише на печени чушки... летото си отива...
2014-08-30 #3
vesi
Това е любимият ми сезон....а тази статия е чудесна...благодаря на автора!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· На есента - Джон Кийтс
· Как дъждът намалява стреса и още ползи от него
· Септември си отиде. И вали
· В навечерието на един 24 май, като никой досега
· 10 начина да бъдем по-добри към себе си
· Нещата от живота, на които ни научи пандемията
· Море
· Лятното слънцестоене - мистична енергия
· Свежи летни коктейли с розе
· Повече увереност в епохата на социалните мрежи
· Край с оплакването веднъж завинаги!
· Ние определяме от какво да се тревожим, нека пестим силите си
· 5 от най-великите произведения на Антони Гауди
· Стоян и самодиви
· 23 юни - Международен ден на SOS детските селища
Виж още статии за:   Любопитно · Здрав дух · Лятото · Нещо лично · Есента ·
Петък
3
Юли 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Из "Общуване без агресия"
Никога не съм срещала мързелив човек, но такъв, който, докато го наблюдавах, никога не бързаше, да. И...
Само в събота няма да бързам
Само в Събота няма да бързам. Тоз живот и без мен си тече... И проблеми на възел завързани нека друг...
Народните будители: Петър Берон
"Всякой, който види тази книжка, надея се да се зарадва, а най-много учителите, защото тия, струва ми...
"Мамо, у дома всичко е наред"
Докато майките отсъстват, моментално се възцарява хаос. Мъжете имат вроден талант отново да се вдетеняват,...
Бели рози, стар часовник
Бели рози, стар часовник, първа среща с теб. Стрелките цял ден бясно препускат, превърнали се сами...
Почина Юрий Бутирин - един от създателите на "Ну, погоди!"
Режисьорът и аниматор Юрий Бутирин, автор на "Ну, погоди!" ("Само почакай!") и други руски анимации от...
Варна и Добрич бедстват. Да помогнем!
Сигурни сме, че и вие се вълнувате, какво се случва с наводнените Варна и Добрич. Бедствието вече взе...
Коледни пости - Ден 8:
Постни сарми с атмосфера и миг семейно щастие. Виждаме ли поличбите?
Дано сте имали прекрасна вечер с любимите хора. Хапнали сте вкусно, обсъдили сте нещата от деня и живота,...
Уилям Бътлър Йейтс: „Мисли като мъдрец, но общувай с езика на хората.”
„Единствената работа на главата в този свят е постоянно да се покланя на поривите на сърцето.” „Образованието...
11 декември - Световен ден на тангото
Националният ден на тангото се празнува в Аржентина на 11 декември. Тангото в киното - 6 велики кино...
Българското дружество за защита на птиците обявява конкурс за детска рисунка
Българското дружество за защита на птиците кани всички деца в училищна и предучилищна възраст да участват...
Козунаци - из "Патиланско царство"
Драги ми Смехурко, Цяла нощ не мигна баба Цоцолана. Козунаци меси. Едвам отзарана си подремна малко....
Изумителни детски площадки от Дания
Скандинавските деца се сочат за пример в много отношения - и по интелектуално развитие, успехи в училище,...
Жени-столетници, родени още през 19 век
Пет забележителни дами, живели над 100 години, но родени не в миналия, а в по-миналия век. Живот, обхванал...
Щастлива и здрава да е новата 2017 година, приятели!
Още една година оставяме зад гърба си...Мислено се връщаме към стъпките, по които минахме през нея. Успяхме...
Честит рожден ден, Шаде Аду!
Има ли някой, който не остава смълчан от кадифения й глас? Дори тези, които не харесват соул или джаз,...
Вижте личното тефтерче на Христо Ботев
Личното тефтече на Христо Ботев наскоро беше показано за няколко часа в Централното фоайе на Националната...
Новата година започва с най-голямата луна за цялата 2018 г.
Новата 2018-та година започва повече от грандиозно. На 1-ви и 2-ри януари ще имаме възможност да видим...
Британският музей и Google с интерактивно преживяване от праисторията до наши дни
Британският музей и Лабораторията за изкуства и култура на Google ни представят "Музей на света" - интерактивно...
12 май - засадата в Костино, в която пада убит Георги Бенковски
Тогава ранений прав, трепетен, див, с поглед безнадежден, почти горделив, с пет рани в снагата, при...
Жените в българската история: Недялка Шилева
Съединението е общонароден акт, който макар и извършен с твърда ръка, не довежда до проливането на кръв....
Най-добрите снимки от дивата природа за 2017 г.
Както е традицията, в края на 2017 г. списание National Geographic представя победителите от конкурса...
Когато някой те лъже
Много е тъжно, когато някой те лъже. Първоначално се ядосваш и реагираш остро, защото смяташ, че е срещу...
Клара Бартън - основателката на Американския червен кръст
Клариса „Клара” Харлоу Бартън посвещава живота си на хуманитарна дейност за благополучието на другите....
Воинът на Светлината
Откъси: А. „Воинът на светлината знае, че някои моменти се повтарят. Често пъти се оказва пред...
С възрожденски дух в Калофер, Карлово и Сопот
Калофер- той не умира!. Сякаш се търкулнал по южните склонове на Стара планина разпилява духа на възрождението....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook