Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Сбогуване с лятото



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
„Когато в нощите се промъкне хлад
и по върхарите затрепти мъгла.
Когато сладък сок налее гроздето
и слезе тихичко есента...”


Вероятно сме имали невероятно лято. Насладата от солените пръски по горещата кожа, полетът на чайките на фона на вълнолома, тишината на утрините в планината, щурците и светулките нощем. Вероятно сме имали незабравим летен флирт. Страстен и мимолетен, оставил сладък отпечатък и пърхане на пеперуди ниско в стомаха само от спомена за него. Вероятно сме били неотразими в пъстра рокля и сандали, широкопола шапка и обемисти гердани или обеци. Цвят, аромат, слънце, бриз, сладолед, коктейли на залез слънце, тръпки и безумия. Да, лятото е всичко това. То е сладката лудост след бодрото събуждане на пролетта. Дори и цялото лято да сме били на работа и да сме въздишали след разказите на приятели за техните ваканции, а нашата нетактично да е отлагана за догодина, пак друго е било – по- лежерно, без толкова стрес, сякаш офисната жега ни отпуска и нищо не е чак толкова важно.

Изведнъж, но много изведнъж, осъзнаваме, че сутрин е вече хладно. Свежият ветрец гали ръцете ни, още свободни изпод тънки презрамки, но не предизвиква прохлада, а тръпки, и кожата ни настръхва против волята ни. И не е само това. Всички снимки са разгледани, всички са се завърнали, нищо вече не предстои – поне нищо отпускарско и безгрижно. Във въздуха се носи ароматът на печени чушки, по земята се търкалят кестени и пробягват изпопадали листа. Есен.

Много ми е трудно да се разделя с лятото. То е като раздялата със скъп човек, който заминава в дълга командировка – знаеш, че така се налага, знаеш, че ще трае дълго. Знаеш, че той ще се върне накрая, но това не кара времето да минава по- бързо. Или по- приятно. Казват, че, за да се върне някого при теб, трябва да го оставиш да си тръгне. И всяка година в края на август и началото на септември, зависи от времето, имам един ритуал, който ми помага да пусна лятото да си отиде.

Всичко започва с дрехите. Да, тривиалното осъзнаване, че вече не носим тънките си презрамки и роклите с гол гръб. Една по една слагаме най- обичните си фриволни дрехи в пералнята, окичваме терасата си с ухаещото пране и пред очите ни е квинтесенцията на най- хубавите ни летни преживявания. „Онази рокля носех, когато се срещнахме. Пооправи усуканата и презрамка и тогава пламна тръпката.”, „Тази пола я измокриха морските вълни когато се гонехме с момичетата по плажа, а кучето лаеше след нас.”, „Ето го любимото ми парео, което от небрежно заметнато на кръста, се превърна във вечерна рокля на плажното парти за рождения ден на сестра ми...много коктейли се изпиха там и спахме който къде намери”. Ето това си спомняме и без да гледаме снимки.

Домът също се нуждае от промяна. Време е за есенното му почистване. От праха на лятото, от поокапали листа на балконските растения, които ще обновим и освежим, разместим може би. Време е да сменим пердетата, дамаските, за да остане по- дълго светлината на намаляващия ден в дома ни. Да измием прозорците, макар вече да твърде вероятно да завали на следващия ден. Със сигурност има много за вършене.

Снимките – лятото в дела и документи. Ако вече сме на работа, не пропускаме в почивката да си разгледаме любимите снимки и да си спомним всичко, точно както беше – щуро, безспирно, пълно с емоции, усмивки през топлите вечери. Няма да пропуснем и да ги споделим с приятели тук и там из мрежата, ако още не сме го направили.

Ако сме сторили това, значи е време малко по малко да се обърнем към прелестта на есента.

Щом сме прибрали летните дрехи, отваряме място на есенните. Множество жилетки, ботички и обувки тип „балерина” ни чакат да ги извадим, преразгледаме и отсъдим кое ще продължаваме да носим. Следва и най- приятната част – сезонното обновяване на гардероба. Време е за пазаруване, по магазините знаят това и са извадили есенните си колекции още в първите дни на септември – да се възползваме. Колкото до есенната депресия, тя чудесно се преборва с ярки шалове, някои плодове и зеленчуци, като любимата ни тиква например. Нов парфюм, нова прическа, ярки чорапогащници – нима това е малко?

А кой е казал, че навън не става за разходки? Всъщност, като се замислим, есента е най- хубавият сезон за разходки. Няма я смачкващата жега, потенето и вече може да се излиза по обед дори. А цялата красота наоколо? Цялата палитра на листата, от слънчево жълто до земно кафяво – да се огледаме само. А защо да не се отклоним от алеите в парка и да заровим крака в листака отстрани и като малки деца да вдигаме облаци от листа и усмивки.
Прибирайки се към вкъщи ще усетим сладкия аромат на печените чушки и защо не- решаваме да си спретнем, ей сега в неделя следобед, за два- три часа, една домашна лютеничка. Отклоняваме се към пазара или в кварталния плод- зеленчук и всичко е там – тикви, сливи, шипки, патладжан, сушени плодове, истински селски домати, червени пиперки, кестени дори за печене, кратунки можем да намерим, които да превърнем в част от домашния уют. И не само лютеничка ще си направим, ами и кьопоолу, и сладко от сливи. Навън може и да превали ситен дъждец, но ние ще сме на топло и ще ухае на детство. Офанзивата по домашната зимнина не е само за едно по- разнообразно и екологично хранене през зимата, то е консервиране на вкусовете на лятото.

Трудно се разделям с лятото, не го пускам дълго време, разтягам момента до ... до когато мога. Сладката меланхолия и нега от косите слънчеви лъчи, миризмата на препечен прах по улиците, хладът вечер и сутрин го превръщат в любимия ми сезон. А и лятото просто уморява. И търсейки топло одеалце, под което да се сгушим, време е да си починем от него, от неговото темпо, изпепеляващите му температури, не само навън, а и вътре в нас. И с очи, пълни с пъстри есенни листа, усмихвайки се тъжно, да се сбогуваме с това чудно лято.
Виж още статии за:   Любопитно · Здрав дух · Лятото · Есента · Нещо лично ·
Коментари
2017-08-23 #5
деду Въсу
- печени чушки...
... оня ден ми са зави свет от тоа аромат...
Яаасноо, летото си отфада, а лястовичките са като броеници по жици...
2016-08-25 #4
деду Въсу
... и шом замирише на печени чушки... летото си отива...
2014-08-30 #3
vesi
Това е любимият ми сезон....а тази статия е чудесна...благодаря на автора!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Ироничното усещане да си родител днес
· Всеки разговор с някого е важен
· Културата оцелява в отделния човек и в общността, от която е част
· На есента - Джон Кийтс
· Как дъждът намалява стреса и още ползи от него
· Септември си отиде. И вали
· Свежи летни коктейли с розе
· Морето е човек, забравил нещо
· Необичайни признаци за дехидратация
· За травмите си може и да не носим отговорност, но носим за излекуването от тях
· Да извикаме интуицията на помощ
· Видове нарушения на съня и как да се справим с тях?
· Магия и емоция в илюстрациите на Хелена Перез Гарсия
· На тази дата: 30 години от падането на Берлинската стена
· Кой празнува на 1 октомври?
Виж още статии за:   Любопитно · Здрав дух · Лятото · Есента · Нещо лично ·
Петък
15
Ноември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Искам да знам за теб...
Не ме интересува как изкарваш прехраната си. Искам да знам за какво те боли и дръзваш ли да мечтаеш да...
2011 – годината на Заека
Според легендата, Буда извикал на върха на свещената планина всички животни, за да сподели с тях посрещането...
Където и да отидеш, намираш само това, което вече носиш в душата си
Където и да отидеш, намираш само това, което вече носиш в душата си....
Най-хубавият ден
Прекрасни, вдъхновяващи, думите на Майка Тереза Най-хубавият ден — днешният Най-голямата спънка...
Сила от и за природата - да посадим дръвче
Идването на есента много често се свързва с чувството на загуба и тъга, със засилване на депресивните...
Всичко, което е истинско
Всичко, което е истинско,... може да бъде тихо. Тихо зреят плодовете. Листата падат леко. Безмълвно...
Демон
Аз съм вихър и мъгла, владея царство без предел: че имам орлови крила и ноктете на орел. Аз...
Животът винаги предлага нов шанс
Животът винаги предлага нов шанс. Името му е "Днес"!...
Откровени цитати на Чък Паланюк за днешния живот, за свободата и за нас самите
“Въображаемото е по-силно от истинското, защото нищо не е толкова съвършено, колкото е във въображението” “Едва...
Ако не попиташ, отговорът винаги ще е "не"!
Ако не попиташ, отговорът винаги ще е "не"!...
Въображение без граници в чудния свят на Александър Янсон
Александър Янсон (Alexander Jansson) е шведски илюстратор, дигитален артист и художник. Той създава магичен...
Дечко Узунов: "Трябва да събереш на фокус всичко, което искаш да кажеш."
Дечко Узунов (22 февруари 1899 г. - 26 април 1986 г.) е български художник - един от най-универсалните...
Ще те разберат само, колкото виждат и колкото чуват
Не се измъчвай, ще те разберат само, колкото виждат и колкото чуват. Никой няма да бъде като теб на...
Малката пчеличка – чудо на природата II
За нас, представители на ненаучните среди, но твърди почитатели на малките раирани насекоми, остава да...
Честит рожден ден, Валери Петров!
На 22 април е роден изключителният български поет Валери Петров. Да кажем за него, че е поет, е силно...
Ветрената мелница
На хубавият изглед, що има и от четирите страни селото ни, не пречи даже и големият недовършен и изоставен...
Димчо Дебелянов и неговата най- силна и невъзможна любов
Епохата, в която се ражда и живее Димчо Дебелянов ( 28 март 1887 - 2 октомври 1916 ), е твърде отдалечена...
Чудото винаги ни очаква някъде в близост до отчаянието
Чудото винаги ни очаква някъде в близост до отчаянието. ...
Олдъс Хъксли: "Човек не може да консумира много, ако си седи мирно и си чете книжки."
"Думите биха могли да бъдат като рентгенови лъчи, ако човек ги използва правилно – биха проникнали през...
Фотопроектите, които впечатлиха света през 2015 г.
Руският сайт за култура, лайфстайл, творчество и вдъхновение Adme.ru е направил своя избор за 15-те фотографски...
Самотата
Когато си сам, ти не си сам, а си просто самотен - а между това да си сам и самотен има огромна разлика....
Нацъфтелите вишни на Япония
Празникът Ханами е истинско дзен преживяване за японците. Всяка пролет те следят фронта на цъфтежа на...
За да стъпиш на първото стъпало
Не ти е нужно да виждаш цялата стълба, за да стъпиш на първото стъпало....
Остров Тасос – врата към Рая без Свети Петър - II
Панорамната обиколка с автобуса минава по най-високите пътища на острова. Така успяваме да се насладим...
Искам да ти кажа: "Безотказно, без колебание, безусловно е до нас. Баба ми "
"Жената, която ми е помагала най-много, е баба ми Олга - една българка родом от Босилеград. През 1942-1943...
Притча за факирът и кобрата
Живял някога в Индия един факир, който прекарал трийсет години в неподвижно състояние и медитация, с...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook