Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Работата. Завои и застои - II


II. Завои (Време ли е за нова работа?)

Работата не е единствено средство за изкарване на пари. Тя заема достатъчно голяма част от живота ни и не можем да си позволим да я вършим с неприязън и без удоволствие. Работата е полезна и за нас и за другите, когато носи радост и чувство за пълнота. Всички са имали лоши дни на работното място, но когато тези моменти станат твърде много е време за промяна.

Да се твърди, че пътят, по който вървим към работата, която наистина ще ни носи щастие и удовлетворение, е лесен, е нечестно. Хубавите неща стават трудно. Това, което е добре да имаме предвид е, че по-умно би било да вложим усилия в търсене и откриване, отколкото в опити да се приспособим към нещо, което не ни пасва.

Чувствате се нещастни и непълноценни

Един от най-сигурните признаци, който ни подсказва (понякога крещи), че е време за промяна е липсата на смисъл и чувството за непълноценност и обреченост. Несъмнено интересите на семейството ни са от значение, но какво би останало от вас ако позволите нещастието в работата дълго време да тегне над живота ви. Действайте разумно, не напускайте емоционално, а изберете подходящия за вас момент. Потърсете друга работа, преценете колко време можете да си позволите да останете без доход и съответно колко трябва да спестите, за можете да го направите.

Работата не бива да бъде тегоба, а едно от местата, където изразяваме себе си и се включваме в общия кръговрат на “отдаването” и “получаването”

Постоянно сте в състояние на стрес и напрегнатост
Всичко ви изнервя, всяка малка задача ви дразни и имате чувството, че всеки ден се движите по ръба на възможностите. Ако в началото сте успявали да изтърпите малките недостатъци в работата, сега те са се превърнали в огромни заплахи за личното ви спокойствие и удовлетвореност. Не се опитвайте да промените компанията, в която работите. Не се подценявайте, а просто я сменете.

Търсите признание, но то все не идва
Не очаквайте, че ако вие не си вярвате, някой друг ще повярва. Дори да имаме подходящите качества и необходимата квалификация понякога просто не успяваме да се впишем. Когато не харесваме работата, която вършим, това си личи. Не можем да наподобяваме удовлетвореност. Пък и дори да успеем да излъжем другите, че харесваме работата си, едва ли ще успеем да заблудим себе си. Затова, когато вътрешно знаете, че няма да успеете да се издигнете или да завоювате по-добри позиции на работното си място, не очаквайте това да се случи. Вземете сами това, което ви прави щастливи, не чакайте някой да ви го даде.

Не ви се тръгва от вкъщи
Ставате сутрин и изпитвате ужасното усещане, че пак трябва да тръгвате към работа. Чудите се какво да направите, за да намерите извинение да не ходите там. Сядате на работното си място и вече чакате денят да свърши.

Размотавате се
Още с пристигането в офиса се чудите с кого и колко по-скоро да излезете да изпиете едно кафе. Говорите с колегите си, не ви се започва работа. Проверявате личната си поща, разговаряте по телефона с приятели, въобще всичко, което поне за миг да ви отведе далеч от работното място, на което сте в момента.
Нямате търпение да си тръгнете
Приключвате работа точно пет минути преди края на работното време и започвате да цепите секундата на милиони частици, прекарани в неистово желание да си тръгнете час по-скоро.

Когато всички тези признаци станат основна част от ежедневието ни е време за преосмисляне. Въпросите са два: “Защо?” и “Докога?”. Не бързайте да си отговаряте, защото именно правилните отговори са в състояние да ви измъкнат от ситуацията.

Несъмнено застоите и завоите по отношение на кариерата всеки си избира сам. Намирането на подходяща работа съвсем не е по-лесно от оставането на неподходящата. Само че удоволствието от търсенето в първия случай определено си струва повече.
Виж още статии за:   Жените днес · Кариерата · Нашата работа · Офиса ·
Коментари
2011-09-29 #4
Цвети
има моменти или ситуации, много трудни и неразбираеми за околните, но не вярвам, че има моменти или ситуации, които да не те оставят без избор. оцеляването не бива да е на всяка цена. то има цена, да, но и тя е въпрос на избор
2011-09-29 #3
Дени Янакиева
Здравейте, радвам се, че не сте попадали в ситуация, в която да няма наистина на кого да разчитате /дори и мислено/а а парите, които получавате да имат буквално функция за оцеляване
2011-09-29 #2
Цвети
само да споделя как и защо аз напуснах. имах една колежка, която беше млада майка, като мен. и един ден раличка ( детето ) и казало, че иска да я заведе тя на градина, но след 7.30 ( когат отваря изобщо градината), защото другите деца и казвали всеки ден, че тя няма майка. мълчало си детето, трупало, с рев на градина ходеше и накрая си каза. зарад иработното време и ангажиментите колежката ми водеше детето първо и го взимаше последно, пропускаше всичките и тържества и рождени дни, на които беше канена или изобщо не ходеха никъде. аз нямах такъв договор заради един чудесен изгоден пазарлък с шефа и след като тя ми каза това със сълзи на очи и на пакет цигари в обедната, напуснах до 2 седмици...та, освен че досадих, нека посъветвам - никога не се двоумете да напуснете или заявите недоволство с работата - негативите са винаги повече от измамния комфорт!
2011-09-29 #1
Цвети
била съм на работа, която беше ужасна по всички параграфи - неустановен край на работния ден, унижения и садизъм от стран на шефа и всеки, който има някаква власт, интриги и скандали. единствено заплащането и колегите ми в офиса струваха - една ми е приятелка от повече от половината ми живот, а колегата е най- добри човек, който изобщо познавам. хората там постоянно щях да напускат или поне се чудеха как да се изплъзнат от едни чудесни договори срок от 3години иначе 10 000 лв обезщетение. и повечето от тях работеха там време, повече от два такива договора. и винаги съм се чудела защо всичко беше на приказки - шефът беше успял да сформира такава отровна атмосфера на ежедневно психическо оцеляване, че тя беше стнала част от същността. страхът, че другаде няма да оцелеят беше много силен - те просто бяха моделирани така. нещо като затворническия синдром - страх от свободата. чудна работа.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Работа от вкъщи и малко дете? Мисията е трудна, но възможна
· Полезни ли са конфликтите на работното място?
· Защо сами саботираме себе си и как да го преодолеем, за да бъдем успешни?
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· Изборите в живота ни като възможност за израстване
· Малки трикове за по-лесно и приятно общуване
· Какво представлява самоефективността и как да я подобрим?
· Циганското лято на живота ни
· Самодостатъчните жени
· Ти си всичко това
Виж още статии за:   Жените днес · Кариерата · Нашата работа · Офиса ·
Събота
15
Август 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Грешките, които ни пречат да постигнем целите си
Когато поставяме цели в живота си, е добре да предвидим и малките стъпки, чрез които да стигнем до тях,...
Законът за компенсацията - как действа и за какво ни помага?
Законът за компенсацията е един от 12-те Универсални закона, който гласи, че сме компенсирани...
Как да се справим с пасивно-агресивен човек?
Пасивната агресия се отнася до хора, които са враждебни към нас, но не показват открито или пряко...
Корпоративният подарък за Коледа - необходимост за всеки бизнес
Служебните коледни подаръци са необходимото зло всяка година. Неотменим жест към настоящи партньори или...
Как темпераментът определя професията ни
Дали сте от хората, които се радват на срещите, оживените разговори и запознанствата или пък обичате...
Как да се харесаме на околните - II
Има ли особености, които различават подхода към мъжете от този към жените в старанието да се харесаме...
Чуваме ли се какво говорим?
Може би някои прочитайки това заглавие биха си казали: „Че как да не се чувам, да не съм глух/а?”. В...
Моите мили колеги
Единственото, което искате на работа е да се занимавате с приятна дейност и да припечелвате прилично....
7 стъпки към успеха
Попаднали сте в задънена улица. И сякаш в нищо не ви върви. Бизнесът ви е рухнал или просто тъпчете на...
Защо трябва да ценим повече интровертите около себе си?
Знаете ли какво е общото между Барак Обама, Джоан Роулинг и Одри Хепбърн? Те са считани за интровертен...
Конкуренцията в офиса
Умението за работа в екип е изискване, което присъства едва ли не във всяка обява за работа. В същото...
Какво знаем за позицията подбор на кадри?
Вече за да бъде одобрен за определена работна позиция, кандидатстващия минава през така да се каже огъня...
Защо след 35-те ни години е трудно да се сприятеляваме?
Изследване, публикувано в The Royal Society, показва, че пикът на новите приятелства, нашата най-голяма...
Синдромът на хроничната умора – изтощение на тялото или душата
Съвсем нормално е да се чувствате уморени ако се трудите за двама, направили сте 20-километров преход...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook