Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Работата. Завои и застои - II


II. Завои (Време ли е за нова работа?)

Работата не е единствено средство за изкарване на пари. Тя заема достатъчно голяма част от живота ни и не можем да си позволим да я вършим с неприязън и без удоволствие. Работата е полезна и за нас и за другите, когато носи радост и чувство за пълнота. Всички са имали лоши дни на работното място, но когато тези моменти станат твърде много е време за промяна.

Да се твърди, че пътят, по който вървим към работата, която наистина ще ни носи щастие и удовлетворение, е лесен, е нечестно. Хубавите неща стават трудно. Това, което е добре да имаме предвид е, че по-умно би било да вложим усилия в търсене и откриване, отколкото в опити да се приспособим към нещо, което не ни пасва.

Чувствате се нещастни и непълноценни

Един от най-сигурните признаци, който ни подсказва (понякога крещи), че е време за промяна е липсата на смисъл и чувството за непълноценност и обреченост. Несъмнено интересите на семейството ни са от значение, но какво би останало от вас ако позволите нещастието в работата дълго време да тегне над живота ви. Действайте разумно, не напускайте емоционално, а изберете подходящия за вас момент. Потърсете друга работа, преценете колко време можете да си позволите да останете без доход и съответно колко трябва да спестите, за можете да го направите.

Работата не бива да бъде тегоба, а едно от местата, където изразяваме себе си и се включваме в общия кръговрат на “отдаването” и “получаването”

Постоянно сте в състояние на стрес и напрегнатост
Всичко ви изнервя, всяка малка задача ви дразни и имате чувството, че всеки ден се движите по ръба на възможностите. Ако в началото сте успявали да изтърпите малките недостатъци в работата, сега те са се превърнали в огромни заплахи за личното ви спокойствие и удовлетвореност. Не се опитвайте да промените компанията, в която работите. Не се подценявайте, а просто я сменете.

Търсите признание, но то все не идва
Не очаквайте, че ако вие не си вярвате, някой друг ще повярва. Дори да имаме подходящите качества и необходимата квалификация понякога просто не успяваме да се впишем. Когато не харесваме работата, която вършим, това си личи. Не можем да наподобяваме удовлетвореност. Пък и дори да успеем да излъжем другите, че харесваме работата си, едва ли ще успеем да заблудим себе си. Затова, когато вътрешно знаете, че няма да успеете да се издигнете или да завоювате по-добри позиции на работното си място, не очаквайте това да се случи. Вземете сами това, което ви прави щастливи, не чакайте някой да ви го даде.

Не ви се тръгва от вкъщи
Ставате сутрин и изпитвате ужасното усещане, че пак трябва да тръгвате към работа. Чудите се какво да направите, за да намерите извинение да не ходите там. Сядате на работното си място и вече чакате денят да свърши.

Размотавате се
Още с пристигането в офиса се чудите с кого и колко по-скоро да излезете да изпиете едно кафе. Говорите с колегите си, не ви се започва работа. Проверявате личната си поща, разговаряте по телефона с приятели, въобще всичко, което поне за миг да ви отведе далеч от работното място, на което сте в момента.
Нямате търпение да си тръгнете
Приключвате работа точно пет минути преди края на работното време и започвате да цепите секундата на милиони частици, прекарани в неистово желание да си тръгнете час по-скоро.

Когато всички тези признаци станат основна част от ежедневието ни е време за преосмисляне. Въпросите са два: “Защо?” и “Докога?”. Не бързайте да си отговаряте, защото именно правилните отговори са в състояние да ви измъкнат от ситуацията.

Несъмнено застоите и завоите по отношение на кариерата всеки си избира сам. Намирането на подходяща работа съвсем не е по-лесно от оставането на неподходящата. Само че удоволствието от търсенето в първия случай определено си струва повече.
Виж още статии за:   Жените днес · Кариерата · Нашата работа · Офиса ·
Коментари
2011-09-29 #4
Цвети
има моменти или ситуации, много трудни и неразбираеми за околните, но не вярвам, че има моменти или ситуации, които да не те оставят без избор. оцеляването не бива да е на всяка цена. то има цена, да, но и тя е въпрос на избор
2011-09-29 #3
Дени Янакиева
Здравейте, радвам се, че не сте попадали в ситуация, в която да няма наистина на кого да разчитате /дори и мислено/а а парите, които получавате да имат буквално функция за оцеляване
2011-09-29 #2
Цвети
само да споделя как и защо аз напуснах. имах една колежка, която беше млада майка, като мен. и един ден раличка ( детето ) и казало, че иска да я заведе тя на градина, но след 7.30 ( когат отваря изобщо градината), защото другите деца и казвали всеки ден, че тя няма майка. мълчало си детето, трупало, с рев на градина ходеше и накрая си каза. зарад иработното време и ангажиментите колежката ми водеше детето първо и го взимаше последно, пропускаше всичките и тържества и рождени дни, на които беше канена или изобщо не ходеха никъде. аз нямах такъв договор заради един чудесен изгоден пазарлък с шефа и след като тя ми каза това със сълзи на очи и на пакет цигари в обедната, напуснах до 2 седмици...та, освен че досадих, нека посъветвам - никога не се двоумете да напуснете или заявите недоволство с работата - негативите са винаги повече от измамния комфорт!
2011-09-29 #1
Цвети
била съм на работа, която беше ужасна по всички параграфи - неустановен край на работния ден, унижения и садизъм от стран на шефа и всеки, който има някаква власт, интриги и скандали. единствено заплащането и колегите ми в офиса струваха - една ми е приятелка от повече от половината ми живот, а колегата е най- добри човек, който изобщо познавам. хората там постоянно щях да напускат или поне се чудеха как да се изплъзнат от едни чудесни договори срок от 3години иначе 10 000 лв обезщетение. и повечето от тях работеха там време, повече от два такива договора. и винаги съм се чудела защо всичко беше на приказки - шефът беше успял да сформира такава отровна атмосфера на ежедневно психическо оцеляване, че тя беше стнала част от същността. страхът, че другаде няма да оцелеят беше много силен - те просто бяха моделирани така. нещо като затворническия синдром - страх от свободата. чудна работа.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Полезни ли са конфликтите на работното място?
· Защо сами саботираме себе си и как да го преодолеем, за да бъдем успешни?
· Как да станем незаменими на работното място?
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· Как да осъзнаем и използваме пълния си потенциал?
· Променило ли се е нещо в интервюто за работа днес?
· Хората, на които им липсва емпатия и как да се справяме с тях
· Циганското лято на живота ни
· Самодостатъчните жени
· Ти си всичко това
Виж още статии за:   Жените днес · Кариерата · Нашата работа · Офиса ·
Сряда
23
Октомври 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Фотографията към вашето CV – успешен коз или причина за провала
При обявяването на свободна длъжност специалистите по човешки ресурси преглеждат стотици автобиографии....
Типове поведение, които вредят на увереността
Липсата на увереност може да причини много вреди в живота на човек. Нашето самочувствие засяга начина,...
Растенията в офиса
Човешкият разум се е зародил в природата, затова е истинско престъпление да полагаме умствен труд в в...
Работата. Или на път към себе си
Ключът към това, което сме призвани да правим в живота си лежи дълбоко в нас и в нещата, които обичаме...
Професия „Работохолик“
Няма как... на повечето от нас ни се налага да работим и в работа прекарваме голяма част от живота си....
Защо емоционалната интелигентност е важна за бизнеса?
Откакто се е появил този термин - "емоционална интелигентност", той се свързва предимно със социалната...
Вълк-единак или колективен играч?
Като вълк-единак или колективен играч сме в живота? Това е наш избор, но само донякъде. Той се предопределя...
Изкуството на малкия разговор на работното място
Започването на кратък разговор с почти или напълно непознат човек може да се окаже по-трудно, отколкото...
Защо дисциплината е по-важна от мотивацията?
Когато искаме да направим нещо, независимо дали става въпрос за учене, диета, физически упражнения, работа,...
Работим ли подходящата за нас работа?
Дали работим подходящата за нас работа? Дали професията ни е по сърце? По какво можем да познаем? Въпросът...
Да угодиш на всички – мисията невъзможна
Да угодиш на всички си е наистина невъзможна мисия, но хората, които с все сила се напъват да я осъществят,...
Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
Отношенията с другите са основна част от живота ни и източник както на приятни, така и често на неприятни...
Жената-шеф
Да си жена и шеф едновременно отдавна не прави на никого впечатление. Само дето по правило жените са...
Ролите, които играе жената
Не е нужно да сте родена актриса, за да ви се налага да изиграете безброй роли в живота си. Замисляли...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook