Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Омъжена за родителите му


Омъжена уж за Него, но по всички важни въпроси преговаряте с родителите и те всячески участват във вашия живот. В един момент се питате за кого в крайна сметка сте се омъжили – за Него или за тях? Звучи ли ви познато? Във всички случаи това говори за незрялост на мъжа в семейната двойка, който избира спокойствието под родителско крило пред рисковете да се изправи сам срещу трудностите на живота. А той наистина е труден.

Изобщо не е задължително неговите родители да са някакви лоши хора, които непременно се стремят да вгорчат живота ви. Тъкмо напротив – в желанието си „да помагат“, те се месят всячески в неукрепналото още семейство. Безбройните дребни неща, направени „за хубаво“ се превръщат в истински терор. Така първо се прокрадва скрито, а после трайно се настанява все по-явно раздразнение в отношенията. На младото семейство не се дава възможност да измине своя собствен път на израстване и помъдряване. Защото истински важен е изстраданият опит, а не спестеното усилие, каквато е обикновено благородната мисия на грижовните родители.

Вероятно първите компромиси започват още при подготовката на сватбата. Правиш ги в името на прекрасното нещо, което тепърва ви предстои – животът заедно. Води те е желанието на всяка цена да им се харесаш и да те приемат. Така неусетно се оказва, че именно родителите имат решаващата дума по всичко, свързано с този уж най-ваш празник. Ти си толкова ошашавена, че не си даваш напълно сметка как те превземат отвътре и се загубваш като отделна личност. Защото, особено ако идеята е да живеете заедно две поколения в един дом, става все по-страшно. Учат те как да готвиш, да миеш чиниите и да простираш. Само по единствено правилния начин. Получаваш никога не искани съвети. Един бог знае колко семейства е погубило вмешателството в тези битовизми.

Ако пък живеете в отделни, но близки жилища, по всяко време ти идват в къщата, която уж е твоя дом. Усещането, че си тук на квартира и временно, се засилва. И няма как да не е така, като не можеш да преместиш едно дребно нещо оттук дотам, пази боже да купиш някаква нова мебел без съгласуване с родителското началство. Чувстваш непрекъснато над себе си невидим контрол.

Не е задължително всичко да е толкова зле. Напротив. Повечето неща родителите правят само и само животът ви да е по-лек и добър, с благородната мисъл да ви спестят мъките, през които те са минали. Ала според техните собствени разбирания. Но не случайно е казано, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Така попадаш в твоя личен ад. Помагат ви с дребни суми, защото сте млади и получавате ниски заплати, ала така вече сте зависими и сте им задължени. Неговата майка ви носи от вкусното ястие, любимо на сина й. Сигурно иска да те отмени от готвенето, което би могло и да е досадна обязаност, ако я правиш задължително всеки божи ден. Ала ти искаш да имаш вашия нов дом, с новите ваши си любими гости, да посрещаш гости и да създаваш уют според своите представи. Искаш за пръв да се почувстваш самостоятелна жена, която върти домакинство и се справя с ежедневните неща от живота. Тази нова роля те привлича неудържимо, защото не си я преживявала и защото тя е една от причините да се омъжиш.

Големият въпрос обаче е къде той, твоят мил съпруг в цялата тоя олелия. Оказва се, че ти се бориш за независимост и своя територия с родителите му, с тях спориш скрито или открито, сдобряваш се и водиш преговори. Твоят възлюблен е великият отсъстващ във всичко това. Вярно, че той е донякъде между чука и наковалнята в желанието да угоди и на тях, и на теб. Но бавно и отчаяно разбираш, че това не е мъжът, на чието рамо да се опреш, че той не споделя твоите мечти за ваш самостоятелен живот на зрели хора. Той е момчето на мама, което вярва, че по-вкусни от нейните гозби няма и ти трябва да се учиш от нея, защото тя е перфектната домакиня. Той е момчето на таткото, който знае как да се оправя в живота и или ще му даде пари, когато свършат, или ще го вземе да му помага в бизнеса, когато няма какво друго да работи.

Така стигаш до поразяващото откритие, че си се омъжила не за съпруг, а за неговите родители. Че няма как да имате свой собствен живот, след като родителският живот се състои в това да ви помагат, да ви обгрижват, да се занимават с вас. Погледнато отстрани може лесно да се каже – като искаш толкова - излизай на квартира, живейте в друг град, да ви видим как ще се оправяте. И ако ти виждаш в това примамлива прелест – финансово труден живот, но свободата да бъдете себе си, то твоят любим изпада в ужас. Не го казва по този начин, но упоритата му съпротива говори красноречиво. Ясно е, че си се омъжила за мъж незрял, не пораснал, а е възможно това никога да не се случи с него. Създала си семейство с човек, който психически никога няма да бъде мъж, а ще остане момчето на мама и тати.

Вариантите оттук нататък не са много. Единият е все пак да го убедиш да поемете по свой собствен път, отделно от всякакви родители – само ти и той. Така всяка победа оттук насетне ще е особено сладка, защото ще е само ваша и задължително изстрадана. Така момчето ще порасне. Лошото е, че ако у Него липсват тази борбеност и самостоятелност, нямаш особен шанс да го промениш и този сценарий няма да се случи.
Вариант две е да приемеш, че ще така - ще си останеш омъжена, ако не изцяло, то поне донякъде за родителите му и с повече такт и време да откопчваш малко по малко от независимостта ви като отделно семейство. Това е труден път и трябва да си наистина добра в правенето на политика, за да запазиш добрия тон.
Третият вариант прилича на предишния с тази разлика, че напълно се примиряваш с положението, приемаш го без да се тормозиш и ставаш невидимо болтче от чужди житейски планове.
Четвъртият е най-драстичен. Той е за в случаите, когато или намесата е много категорична, или ти си с характер, неспособен да живее под похлупак. Този вариант вещае раздяла, която може да се случи скоро, може и след много години брачен живот – зависи колко е нивото ти на търпимост.
Виж още статии за:   Семейството · Нашите роднини · Свекървата ·
Коментари
2011-10-12 #8
Цвети
когато писах за самостоятелността на децата, влязох по неволя в един немски тийн форум по таязи тема. и там децата се притесняват за парите, дали ще стигат, и там работят в началото сервитьорки и хамали и се опитват да учат, ако се понапънат ( макар там "виШето" да не е такъв култ като тук ), но нямат търпения да се изметат отвкъщи. няма ама те ще ми помагат в началото, ще ми плащат телефона или мама ще идва да ме пере.
грижовни сме, да, но правим лоша услуга и за себе си - аз виждам моите и на мъжа ми родителите, изнемощяли в старанието "да помагат"...в момента имаме нужда, но аз се усещам обгрижена, а не подпомогната...едното е емоционално обвързано и обвързващо, другото може да е много делово...
2011-10-12 #7
Светлана Чамова
По повод на думите на Инна, че "и ние не сме китки" се сещам за много уместния виц - като бяхме млади, свекървите бяха лоши, сега като остаряхме - лоши станаха снахите
Но все пак темата не е за свекървите, а за ситуацията, когато жената се оказва омъжена не за мъжа си, а за родителите му. Тоест главният герой в проблема е Г-н Недопорасналият.
Трябва да признаем, че българите сме много грижовни родители. Минаваме границата. От друга страна, животът тук е толкова нелек, че сам човек, без никаква подкрепа, трудно може да се справи.
2011-10-12 #6
Инна Георгиева
Сигурно има и такива, които използват изрази :слушай ме" - не съм ги чувала, но вярвам, че има, щото не е нужно да ми е свекърва - то тия дето "слушай ме - аз съм истината и пътя..." са навсякъде Но исках да обърна внимание най-вече на това, че лично аз съм виждала как момата просто преиначава думите на свекървата /и от към страна тъща съм го виждала.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Детето предпочита баба си
· „Каня те на среща... с родителите ми” - II
· „Каня те на среща... с родителите ми”
· С любов и тъга за баба ми
· Свекървата - кратък разговорник за начинаещи снахи
· Как да преодолеем загубата на близък?
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
Виж още статии за:   Семейството · Нашите роднини · Свекървата ·
Вторник
18
Септември 2018
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Фантазиите на жените и мъжете в секса -I
Всеки човек, мъж и жена, имат хиляди фантазии и мечти за живота и случващото се около тях. Някои действително...
Кога детето да тръгне на ясла - II
От гледна точка на майката. Немалък е и стресът на майката. Отдаването на грижите на друг човек предизвиква...
Животът като низ от избори
Понякога си представям живота като броеница, а на нея нанизани изборите, които правим. Или пък като път...
Има ли възрастова граница за любовта?
Няма институция, която да издава акт за раждане на любовта. Tова чувство няма и кръщелно свидетелство,...
Непланираната бременност
„В моя живот всичко е по план” – разказваше ми моята колежка Надя от университета – „До няколко месеца...
Коледна м/Истерия
Да спрем коледната Истерия, за да се появи отново коледната Мистерия. Кой и защо превръща празника в...
Необходими ли за курсовете за бременни и училищата за родители?
От вече много време на бъдещите родители се предлагат курсове за бременни и родители. Обикновено са към...
Валдорфската педагогика - прозорче към детската същност
„Да възприемем детето с уважение, да го възпитаме с любов, да му дадем свобода.“ – Рудолф Щайнер Наред...
Защо не помним, че сме били бебета?
На практика никой няма спомени от най-ранна детска възраст - но това не е защото не пазим информация...
Емоционалните нужди, за които не трябва да се извиняваме
Нуждаете ли се от повече разбиране или внимание? Усещате ли, че нещо не ви достига, а някак нямате смелост...
Повече приятели или повече родители?
Често, когато говорим за родителството, използваме думи като "забранявам", "карам се", "изисквам", "нареждам"....
Нито децата, нито учителите са виновни!
Учителите са функция на Системата. Системата е функция на обществото и политиката. Обществото и политиката...
Фрилансър – професията на новото поколение
Службата на работно време донякъде напомня на вечните мъки на митичния Сизиф. Той бил осъден да търкаля...
Страничните доброжелатели
Преминаващи камиони и коли, хилтито, с което разбиват асфалта по време на ремонт, човешката глъчка –...
Ну, заец, погоди!
Мъжете не обичат да говорят за преждевременната еякулация и затова много жени смятат, че този проблем...
Домашно училище за позитивно мислене
Как да научим децата си да мислят позитивно? Как да им посочим пътя към онази светла страна от живота,...
Как да станем по-добър събеседник и да подобрим общуването?
Днес комуникацията е всичко. За малко време да изразиш максимално, да направиш впечатление, да бъдеш...
Светлина за очичките на Ани - I
Вижте тези красиви детски очи. Те са на Ани от Бургас. Желана, очаквана, като всяко дете, рожба на любов,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook