Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Есен в Странджа - I


Ето, че мечтата ми се осъществи – да видя Странджа във всичките й цветове. Жълто, кафяво, оранжево, тук-там зелено и дори лилаво от есенните минзухари, които са обсипали цялата гора. Денят е ясен и топъл, а слънчевите лъчи допълнително позлатяват целия пейзаж. Имам една цел – да открия меандрите на река Велека. Те представляват подковообразни извивки на речното корито, които гледани панорамно, създават спираща дъха картина.

Казвам „да открия” защото, както и предположих по оскъдната информация в Интернет, това съвсем не е лесна задача. Не случайно наричат Странджа най-мистичната българска планина. Тя ревниво крие най-красивите си кътчета, а на попадналият там турист се предлагат скучни и еднообразни пътеки, които безцелно прекосяват гората. Изглежда с надеждата никой да не обезпокои повторно вековната й тишина. Затова не очаквах множество табели и добре маркирани пътеки да ме отведат до забележителностите, както съм свикнала в гостоприемните Родопи, а се въоръжих с откривателски дух. Тук планината открива своята красота само на тези, които да са достатъчно упорити и търпеливи, за да я опознаят.

Имах някаква обща представа за местоположението на меандрите. На картата ясно се виждаха извивките на реката, а най близо до тях минава „Пътят на ясния месец” – това е горски маршрут между селата Бръшлян и Стоилово, в средата на които трябва да се направи отклонението за меандрите. Самата еко пътека не предлага никакви гледки – гора, гора и пак гора, но разходката е приятна, заради есенния колорит. Тук-там дърветата са прорязвани от разни пътечки, но не я ясно на къде водят. Слънцето вече започна да се скрива зад планината и аз разбрах, че е време да се връщам назад – безславно и без дори да съм зърнала Велека, а какво остава за меандрите. Точно тогава гората се разреди и видях далечни хълмове, а на тях самотна, почти слята с околния пейзаж, оранжева къща – същата, за която знаех, че се намира на връх меандъра. Време да стигна до там обаче вече нямаше. Оставям го за друг път, но не се отказвам от меандрите. На другия ден ще ги атакувам от друго място - паметника на Петрова нива.


Преди здрача да падне напълно, вече бях в Бръшлян. Табелата преди селото ме известява, че това е архитектурен резерват и въпреки оскъдната светлина виждам, че има пълно право да се нарече така. Всички къщи тук са представители на самобитната странджанска архитектура, а в центъра виждам още един набелязан обект – църквата „Св. Димитър”. Сега обаче най-близката ми цел е да се настаня да в резервираната стая, да хапна пъстърва от близкия рибарник и да поспя сладко на чистия планински въздух.




Продължава: Есен в Странджа - II

Виж още статии за:   Есента · Пътешествия ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
· На есента - Джон Кийтс
· Как дъждът намалява стреса и още ползи от него
· Септември си отиде. И вали
Виж още статии за:   Есента · Пътешествия ·
Четвъртък
2
Юли 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Най-лошите пароли в интернет
Потребителско име: Парола: ВЛЕЗ Всеки ден срещаме тези полета в интернет. Измисляме стотици хиляди...
На тази дата: роден е Иван Хаджийски
“Не пораженство, а предателство е кабинетното капсулиране и хвърлянето оттам стрели на песимизъм върху...
Молитвата на Антоан дьо Сент-Екзюпери
"Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките...
Коледни пости - Ден 25:
Провал с фалафелите. Пречи ли самоувереността?
Днес няма да се похваля с прекрасна снимка от трапезата ми. Истината е, че фалафелите ми бяха ( почти...
Виктория Бешлийска: Езикът дава характер, отличимост, чувство за принадлежност
От известно време следим една сладкодумна страница във Фейсбук - блога Words Do Worlds. "Сладкодумна",...
Ако си благодарен за това, което имаш - винаги ще имаш повече
Ако си благодарен за това, което имаш - винаги ще имаш повече....
Как така в калта сама да изоставя любовта?
Да бях умрял! До гуша ми дойде с достойнство да се перчи лицемерът, богатият от бедни да краде, нищожества...
Магическата книжарница "Въртележка на светлината" в сърцето на Букурещ
Една от най-изумителните книжарници на света се намира съвсем близо до нас - в Стария град на Букурещ....
Какво искам да постигна преди да умра
Когато сме малки, имаме толкова много мечти, желания, идеи, дори на възрастните да изглеждат глупави....
Пеперудите се раждат сами
„Пеперудите се появяват на бял свят след преминаване през съвършено замислена от природата поредица...
Коледни пости - Ден 26:
Спагети с домашен доматен сос. И рецептата за него.
След вчерашния провал днес съм далеч по- смирено настроена. Пия чай и топя препечени филийки в мед. Навън...
Ръцете - велик дар, даден ни от Природата!
"Трагедия от първа величина е фактът, че милиони хора са престанали да използват ръцете си като ръце....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook