Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Есен в Странджа - I


Ето, че мечтата ми се осъществи – да видя Странджа във всичките й цветове. Жълто, кафяво, оранжево, тук-там зелено и дори лилаво от есенните минзухари, които са обсипали цялата гора. Денят е ясен и топъл, а слънчевите лъчи допълнително позлатяват целия пейзаж. Имам една цел – да открия меандрите на река Велека. Те представляват подковообразни извивки на речното корито, които гледани панорамно, създават спираща дъха картина.

Казвам „да открия” защото, както и предположих по оскъдната информация в Интернет, това съвсем не е лесна задача. Не случайно наричат Странджа най-мистичната българска планина. Тя ревниво крие най-красивите си кътчета, а на попадналият там турист се предлагат скучни и еднообразни пътеки, които безцелно прекосяват гората. Изглежда с надеждата никой да не обезпокои повторно вековната й тишина. Затова не очаквах множество табели и добре маркирани пътеки да ме отведат до забележителностите, както съм свикнала в гостоприемните Родопи, а се въоръжих с откривателски дух. Тук планината открива своята красота само на тези, които да са достатъчно упорити и търпеливи, за да я опознаят.

Имах някаква обща представа за местоположението на меандрите. На картата ясно се виждаха извивките на реката, а най близо до тях минава „Пътят на ясния месец” – това е горски маршрут между селата Бръшлян и Стоилово, в средата на които трябва да се направи отклонението за меандрите. Самата еко пътека не предлага никакви гледки – гора, гора и пак гора, но разходката е приятна, заради есенния колорит. Тук-там дърветата са прорязвани от разни пътечки, но не я ясно на къде водят. Слънцето вече започна да се скрива зад планината и аз разбрах, че е време да се връщам назад – безславно и без дори да съм зърнала Велека, а какво остава за меандрите. Точно тогава гората се разреди и видях далечни хълмове, а на тях самотна, почти слята с околния пейзаж, оранжева къща – същата, за която знаех, че се намира на връх меандъра. Време да стигна до там обаче вече нямаше. Оставям го за друг път, но не се отказвам от меандрите. На другия ден ще ги атакувам от друго място - паметника на Петрова нива.


Преди здрача да падне напълно, вече бях в Бръшлян. Табелата преди селото ме известява, че това е архитектурен резерват и въпреки оскъдната светлина виждам, че има пълно право да се нарече така. Всички къщи тук са представители на самобитната странджанска архитектура, а в центъра виждам още един набелязан обект – църквата „Св. Димитър”. Сега обаче най-близката ми цел е да се настаня да в резервираната стая, да хапна пъстърва от близкия рибарник и да поспя сладко на чистия планински въздух.




Продължава: Есен в Странджа - II

Виж още статии за:   Есента · Пътешествия ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
· На есента - Джон Кийтс
· Как дъждът намалява стреса и още ползи от него
· Септември си отиде. И вали
Виж още статии за:   Есента · Пътешествия ·
Четвъртък
12
Декември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Лятната семейна почивка с богата културна програма - как всички да са доволни?
Дойде ли летният отпуск, хората се разграничаваме на две основни групи - едната половина си представят...
Може не всеки ден да е добър, но има добро във всеки ден
Може не всеки ден да е добър, но има добро във всеки ден. ...
Как да остаряваме красиво
Всяко поколение има своята мъдрост, всеки човек - своята истина за живота. Със съветите е така - склонни...
Благи думи за Благовещение: "Бъди добър! Нищо не струва, само решението да си такъв"
Бъди добър! Нищо не струва, само решението да си такъв Елена Панишева Елена Панишева участва в...
Животът е твърде кратък да преследваме нещо или някого...
Животът е твърде кратък да преследваме нещо или някого, които изискват от нас да бъдат преследвани. ...
19 февруари - Поклон пред Васил Левски
Апостолът умира на 6 февруари 1873 година, когато в сила е Юлианския календар. След като в България...
Да погледнем света през микроскоп
Когато ви омръзне да гледате света със собствените си очи, защо не го погледнете под микроскоп? Изглежда,...
Волтер: "Моите права свършват там, където започват правата на другите."
Който не обича свободата и истината, може да стане могъщ човек, но велик — никога. Който е добър само...
Когато нищо не ти остане, имаш най-важното - себе си!
Когато нищо не ти остане, имаш най-важното - себе си! ...
Допада ми, че не за мен болеете
Допада ми, че не за мен болеете, допада ми, че не за вас болея, и няма да изгубим под нозете си кълбото...
"Ами ако успея?!"
Докато другите си казват: "Ами ако се проваля?", аз си казвам: "Ами ако успея?...
Жан Кокто: „Бъди себе си. Светът се възхищава на оригинала.“
Жан Кокто (5 юли 1889 г. - 11 октомври 1963 г.) е от онези артисти, които се сливат изцяло с духа на...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook