Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Есен в Странджа - I


Ето, че мечтата ми се осъществи – да видя Странджа във всичките й цветове. Жълто, кафяво, оранжево, тук-там зелено и дори лилаво от есенните минзухари, които са обсипали цялата гора. Денят е ясен и топъл, а слънчевите лъчи допълнително позлатяват целия пейзаж. Имам една цел – да открия меандрите на река Велека. Те представляват подковообразни извивки на речното корито, които гледани панорамно, създават спираща дъха картина.

Казвам „да открия” защото, както и предположих по оскъдната информация в Интернет, това съвсем не е лесна задача. Не случайно наричат Странджа най-мистичната българска планина. Тя ревниво крие най-красивите си кътчета, а на попадналият там турист се предлагат скучни и еднообразни пътеки, които безцелно прекосяват гората. Изглежда с надеждата никой да не обезпокои повторно вековната й тишина. Затова не очаквах множество табели и добре маркирани пътеки да ме отведат до забележителностите, както съм свикнала в гостоприемните Родопи, а се въоръжих с откривателски дух. Тук планината открива своята красота само на тези, които да са достатъчно упорити и търпеливи, за да я опознаят.

Имах някаква обща представа за местоположението на меандрите. На картата ясно се виждаха извивките на реката, а най близо до тях минава „Пътят на ясния месец” – това е горски маршрут между селата Бръшлян и Стоилово, в средата на които трябва да се направи отклонението за меандрите. Самата еко пътека не предлага никакви гледки – гора, гора и пак гора, но разходката е приятна, заради есенния колорит. Тук-там дърветата са прорязвани от разни пътечки, но не я ясно на къде водят. Слънцето вече започна да се скрива зад планината и аз разбрах, че е време да се връщам назад – безславно и без дори да съм зърнала Велека, а какво остава за меандрите. Точно тогава гората се разреди и видях далечни хълмове, а на тях самотна, почти слята с околния пейзаж, оранжева къща – същата, за която знаех, че се намира на връх меандъра. Време да стигна до там обаче вече нямаше. Оставям го за друг път, но не се отказвам от меандрите. На другия ден ще ги атакувам от друго място - паметника на Петрова нива.


Преди здрача да падне напълно, вече бях в Бръшлян. Табелата преди селото ме известява, че това е архитектурен резерват и въпреки оскъдната светлина виждам, че има пълно право да се нарече така. Всички къщи тук са представители на самобитната странджанска архитектура, а в центъра виждам още един набелязан обект – църквата „Св. Димитър”. Сега обаче най-близката ми цел е да се настаня да в резервираната стая, да хапна пъстърва от близкия рибарник и да поспя сладко на чистия планински въздух.




Продължава: Есен в Странджа - II

Виж още статии за:   Есента · Пътешествия ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
· На есента - Джон Кийтс
· Как дъждът намалява стреса и още ползи от него
· Септември си отиде. И вали
Виж още статии за:   Есента · Пътешествия ·
Петък
18
Септември 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Кажете добрите думи!
Кажете добрите думи! Недейте за утре отлага! Може би те са нужни някому днес, веднага. Може би в...
Коледни пости - Ден 35:
Китайски полъх в постите. Раздавам щедро дзен отношение.
След вчерашното и тазсутрешното обикаляне по магазини, базари и ровене за всякакви Коледни предложения...
Голата душа
Веднъж при един мъдрец дошло младо момиче. Красивата девойка обаче била обляна в сълзи. - Какво да...
Живеем с това, което имаме, но осмисляме живота си с това, което даваме.
Живеем с това, което имаме, но осмисляме живота си с това, което даваме....
Как се празнува Великден по света - II
Във Великобритания на Разпети петък се хапват малки хлебчета със стафиди и нарисуван кръст. Подобно на...
"1984": "Лотарията беше тяхното удоволствие, безразсъдство..."
"За лотарията се разправяха. Като отмина на трийсетина метра, Уинстън се обърна. Продължаваха да спорят...
Неостаряващото любовно писмо
Представете си времена, когато да погледнеш мъж в очите е било неприлично. Когато всяко докосване, всяка...
Коледни пости - Ден 12:
Първият сняг навява първи мисли за Коледа. Една бърза салата спестява време за тях
Ето че слънчевите есенни дни приключиха окончателно и зимата настъпи. Няма нищо по- хубаво от това, да...
"Свободата, Санчо..."
Свободата Санчо, е едно от най ценните блага, с които Бог дарява хората. С нея не могат да се сравнят...
Неустоимата Кармен - в литературата, операта и балета
Кармен е неостаряващият женски образ на всички времена. Една сложна, страстна жена със съмнителен морал,...
Откриванетото на Америка като кулинарна революция
Едва ли някои се съмнява, че Откриването на Америка завинаги преобръща историята на Европа – политическата,...
Вдъхновение в понеделник: Щастлив ли си?
Винаги избирай Щастието. Успешна седмица!...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook