Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Есен в Странджа - III


Вече съм на път към Петрова нива и този път съм по-обнадеждена, че ще видя меандрите. Осечката от село Звездец, която води към историческа местност, следва плътно течението на Велека. Помага ми и GPS–а в колата, които показва, кога приближавам към извивката на речното кортито. Спирам там, табели няма, но трябва да съм на точното място. Скоро съзирам Велека да лъкатуши в пазвата на планината. Осъзнавам, че това е част от меандъра и започвам да търся най-удобното място, за да го видя в цялата му прелест. Обагрените в есенни цветове възвишения се нижат докъдето стига погледа, на преден план обаче е издължения хълм, покрай, които се извива речното корито. Водите на Велека са лениви и гледани от тук дори изглеждат неподвижни.

Снимам, но слънцето е точно срещу мен и кадрите изглеждат бледи и безжизнени, особено в сравнение с оригинала. Но така е през целия есенно-зимен сезон – слънцето изгрява и залязва зад меандъра и може би единственото подходящо време е непосредствено след залез.

Следващата точка от плана ми е водопадът Докузак, които се намира на река Мечи дол, близо до Стоилово. Пътят към селото минава по реката, но отново не зърнах никаква табела. За щастие ме упъти някъкв селяни – водопадът се оказа досами пътя, близо до едно заведение. Малък, но разкошен. Водата, която идва от девет карстови извора, се провира между обрасли с мъх скали и ми напомня на каскадите на река Крка и Плитвишките езера, които съм виждала в Хърватска, разбира се в по-скромен вариант. И това не е случайно - подобни водопади се образуват само на карстови реки и езера, чиято вода е богата на варовик. Той се отлага по мъховете и водораслите, които растат по водоскоците и в резултат на това скалата постоянно нараства, образувайки чудни форми.

Неделния ден вече преваля и трябва да се прибирам във Варна. Реших обаче да да мина по пътя Малко търново – Царево, за да пресека източната част на Странджа. Едно след друго се нижат златисти дъбови гори и китни селца – Кондолово, Граматиково, Кости и Българи, където са запазени автентични нестинарски обичаи. В тази планина всичко е различно и някак самобитно. Дори архитектурата на църквите е специфична, таквато не съм виждала в никой друг край. Ъгловатаи, с висока кула, те по-скоро приличат на светска сграда, отколкото на православен храм. Вътре няма стенописи, а само наредени икони.

Голямо впечатление ми направи иконостасът в църквата „Св. Св. Кирил и Методий” в Кости – най-големият селски храм в Странджа. Дърворезбата му е красива и изящна, лишена от обичайната религиозна строгост. В центъра на композицията е Всевиждащото око, вписано в триъгълник, от който струят множество лъчи. Този символ зародил се в Древен Египет, използван и от масоните, е въплъщение на Божественото провидение, което тук в Странджа се усеща във всяка глътка въздух, в тайнствените горски сенки, в тишината и мъглите, които се стелят над билата.

Продължава: Есен в Странджа - I
Продължава: Есен в Странджа - II

Виж още статии за:   Есента · Пътешествия ·
Коментари
2011-10-12 #3
Светлана Чамова
Ще си позволя едно малко уточнение - новото е, че с огромна вероятност е локалиризирано местоположението на манастира на Григорий Синаит в местността, известна в 14 в. като Парория. Знае се, че е в Странджа, но за точното място имаше различни версии. Процентът на вероятност, че е край Воден, вече е много голям - вкл. книга на д-р Орачев от тази година; тази година ямболският исторически музей прави разкопки там.
2011-10-12 #2
Инна Георгиева
Светле, допълненията ти са чудесни, а информацията ти за Григорий Синайт и че е приет за създател на исихазма и съвсем нова информация за мен
Искра, благодаря за разходката!
В Странджа съм ходила само в едно гранично селце Голямо Буково, но да призная и там природата е просто невероятна и най-вече през този сезон
2011-10-12 #1
Светлана Чамова
По стечение на служебни обстоятелства познавам отлично друга, не туристически популярна част от Странджа - района на Болярово. Ще допълня с няколко малко известни неща от този край. Тук се намира село Стефан Караджово - родното място Стефан Караджа. Запазена е църквата, тя е от 1742 г., и дори купела, където е кръстен, както и родната му къща. Има плоча в негова памет, поставена от двете му сестри в края на 19 в. Тук се намира село Попово, където е роден Индже войвода - камък показва къде е била къщата. На километър-два до Воден се намират останки от манастира на Григорий Синаит, 14 в., създателя на исихазма - това вече е прието от науката като факт. Там има натрупване на различни епохи - римска, българско средновековие.
Повечето селца тук са съвсем малки - с по 50-60 жители и са току до границата - Крайново, Горска поляна, Странджа... А най-малкото село Иглика е с 11 жители В подножието му е местността Белянката - последната неделя на август там се прави чудесен събор. Изключителна природа! Непокътната.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
· На есента - Джон Кийтс
· Как дъждът намалява стреса и още ползи от него
· Септември си отиде. И вали
Виж още статии за:   Есента · Пътешествия ·
Четвъртък
4
Юни 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Зигмунд Фройд: "Всеки нормален човек на практика е нормален само отчасти."
1. Живеем в много странно време и с удивление отбелязваме, че прогресът върви ръка за ръка с варварството. 2....
Учите чужд език? Гледайте повече филми
Умелото съчетаване на полезното с приятното е изкушение за всеки буден ум. По един или друг повод, всички...
Джейн Адамс - първата американка с Нобелова награда за мир
Джейн Адамс е американска социална реформаторка и пацифистка, най-известна като съосновател на институцията...
13 вечни истини за Живота от Габриел Гарсия Маркес
1. Обичам те не затова, какъв си ти, а за това какъв съм аз, когато съм до теб... 2. Никой не заслужава...
Българска национална кухня – що е то?
Страната ни може да е малка, но поводи за национална гордост – колкото искаш. Всеки ще има какво да изтъкне...
Коледни пости - Ден 16:
Годишнина от смъртта на Оскар Уайлд. Какво общо има той с постите?
На днешната дата, през 1900 г. умира Оскар Уайлд. Винаги съм мислила, че това е човек, който не принадлежи...
Най-нежните филми за любовта
Най-добрите любовни филми на едно място. В началото бях вдъхновена от тази идея и мислех, че е лесна...
Джоан Роулинг: "Изборите ни показват какви сме много повече от качествата ни"
"Невъзможно е да живеете и да не се провалите в нещо, освен ако не живеете толкова внимателно, че да...
Чудото на Благодатния огън
Чудесата са именно такива, защото нямат обяснение на разума. Те се случват, за да докажат, че невъзможното...
1 юни - Ден на детето
Съществува специален ден за почти всички от нас: празнуваме Международен ден на майката и жената, Ден...
Св. Патриарх Евтимий Търновски - пазител на българския народ
Защото кой народ, сроден с българския по реч, не прие неговите писания, неговите учения, труда и потта...
Да си спомним: Майчина сълза - Ангел Каралийчев
Заромоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook