Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Есен в Странджа - III


Вече съм на път към Петрова нива и този път съм по-обнадеждена, че ще видя меандрите. Осечката от село Звездец, която води към историческа местност, следва плътно течението на Велека. Помага ми и GPS–а в колата, които показва, кога приближавам към извивката на речното кортито. Спирам там, табели няма, но трябва да съм на точното място. Скоро съзирам Велека да лъкатуши в пазвата на планината. Осъзнавам, че това е част от меандъра и започвам да търся най-удобното място, за да го видя в цялата му прелест. Обагрените в есенни цветове възвишения се нижат докъдето стига погледа, на преден план обаче е издължения хълм, покрай, които се извива речното корито. Водите на Велека са лениви и гледани от тук дори изглеждат неподвижни.

Снимам, но слънцето е точно срещу мен и кадрите изглеждат бледи и безжизнени, особено в сравнение с оригинала. Но така е през целия есенно-зимен сезон – слънцето изгрява и залязва зад меандъра и може би единственото подходящо време е непосредствено след залез.

Следващата точка от плана ми е водопадът Докузак, които се намира на река Мечи дол, близо до Стоилово. Пътят към селото минава по реката, но отново не зърнах никаква табела. За щастие ме упъти някъкв селяни – водопадът се оказа досами пътя, близо до едно заведение. Малък, но разкошен. Водата, която идва от девет карстови извора, се провира между обрасли с мъх скали и ми напомня на каскадите на река Крка и Плитвишките езера, които съм виждала в Хърватска, разбира се в по-скромен вариант. И това не е случайно - подобни водопади се образуват само на карстови реки и езера, чиято вода е богата на варовик. Той се отлага по мъховете и водораслите, които растат по водоскоците и в резултат на това скалата постоянно нараства, образувайки чудни форми.

Неделния ден вече преваля и трябва да се прибирам във Варна. Реших обаче да да мина по пътя Малко търново – Царево, за да пресека източната част на Странджа. Едно след друго се нижат златисти дъбови гори и китни селца – Кондолово, Граматиково, Кости и Българи, където са запазени автентични нестинарски обичаи. В тази планина всичко е различно и някак самобитно. Дори архитектурата на църквите е специфична, таквато не съм виждала в никой друг край. Ъгловатаи, с висока кула, те по-скоро приличат на светска сграда, отколкото на православен храм. Вътре няма стенописи, а само наредени икони.

Голямо впечатление ми направи иконостасът в църквата „Св. Св. Кирил и Методий” в Кости – най-големият селски храм в Странджа. Дърворезбата му е красива и изящна, лишена от обичайната религиозна строгост. В центъра на композицията е Всевиждащото око, вписано в триъгълник, от който струят множество лъчи. Този символ зародил се в Древен Египет, използван и от масоните, е въплъщение на Божественото провидение, което тук в Странджа се усеща във всяка глътка въздух, в тайнствените горски сенки, в тишината и мъглите, които се стелят над билата.

Продължава: Есен в Странджа - I
Продължава: Есен в Странджа - II

Виж още статии за:   Есента · Пътешествия ·
Коментари
2011-10-12 #3
Светлана Чамова
Ще си позволя едно малко уточнение - новото е, че с огромна вероятност е локалиризирано местоположението на манастира на Григорий Синаит в местността, известна в 14 в. като Парория. Знае се, че е в Странджа, но за точното място имаше различни версии. Процентът на вероятност, че е край Воден, вече е много голям - вкл. книга на д-р Орачев от тази година; тази година ямболският исторически музей прави разкопки там.
2011-10-12 #2
Инна Георгиева
Светле, допълненията ти са чудесни, а информацията ти за Григорий Синайт и че е приет за създател на исихазма и съвсем нова информация за мен
Искра, благодаря за разходката!
В Странджа съм ходила само в едно гранично селце Голямо Буково, но да призная и там природата е просто невероятна и най-вече през този сезон
2011-10-12 #1
Светлана Чамова
По стечение на служебни обстоятелства познавам отлично друга, не туристически популярна част от Странджа - района на Болярово. Ще допълня с няколко малко известни неща от този край. Тук се намира село Стефан Караджово - родното място Стефан Караджа. Запазена е църквата, тя е от 1742 г., и дори купела, където е кръстен, както и родната му къща. Има плоча в негова памет, поставена от двете му сестри в края на 19 в. Тук се намира село Попово, където е роден Индже войвода - камък показва къде е била къщата. На километър-два до Воден се намират останки от манастира на Григорий Синаит, 14 в., създателя на исихазма - това вече е прието от науката като факт. Там има натрупване на различни епохи - римска, българско средновековие.
Повечето селца тук са съвсем малки - с по 50-60 жители и са току до границата - Крайново, Горска поляна, Странджа... А най-малкото село Иглика е с 11 жители В подножието му е местността Белянката - последната неделя на август там се прави чудесен събор. Изключителна природа! Непокътната.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
· Кратуните - незалязващ чар и практичност за бита
· Есенна поезия
· Казвам се Октомври. И съм тъжна
Виж още статии за:   Есента · Пътешествия ·
Сряда
17
Юли 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Не всеки път имаш нужда от план
Не всеки път имаш нужда от план. Понякога просто дишаш, вярваш, оставяш нещата, каквито са...и наблюдаваш...
Песен на мама за нейното малко момиче
Мъничка , мъничка моя, Весело зайченце, котенце мило В скута на мама сега се е свило, Твойта главичка...
Нощните хора
Часът току що е отброил 6 вечерта. Време е. Набързо обличам якето. Спускам щората и тегля ключа на офиса....
Помниш ли...
Дъвката „Идеал“, традиционните „Паста и боза“ в сладкарницата, билетчето от 0.06 лв за пътуване в градския...
Защо се целуваме?
Очите й са широко отворени, докато се взират в твоите. Обвиваш с ръка кръста й и я придърпваш към теб....
Вдъхновение в понеделник: Щастлив ли си?
Винаги избирай Щастието. Успешна седмица!...
Вино - в моята ръка и сега...
Виното се пие на точното място и в точното време. В моята ръка. И сега!...
Кино коледно настроение с Hera.bg
Обичам Коледа не толкова заради сармичките и подаръците, заради лампичките и коледните песни, обичам...
Започна юбилейният 70-ти фестивал в Кан (снимки)
Започна фестивалът в Кан. Юбилейното 70-то издание беше открито на 17 май с първата прожекция и гала...
10% от живота е това, което се случва
10% от живота е това, което се случва. Останалите 90% - начинът, по който реагираме...
Къде в света се събират най-много хора?
Кое обединява и разделя в най-силна степен големите групи от хора? Религията, безспорно. Принадлежността...
Фотопроектите, които впечатлиха света през 2015 г.
Руският сайт за култура, лайфстайл, творчество и вдъхновение Adme.ru е направил своя избор за 15-те фотографски...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook